15 Ноември 2024петък00:28 ч.

От трудолюбието до експлоатацията

/ брой: 133

автор:Аида Паникян

visibility 4332

Тази година работодателите са поискали двойно по-малко разрешения от инспекторите по труда за работа на деца. "Криза е!", би коментирал нашенецът. И си е така - няма работа за родителите, камо ли за децата. Тийнейджърите, които са разчитали на заработени с труда си парички, с които да си купят нови дрешки или да си помогнат за учебници, или просто да имат джобни, остават с попарени надежди. Би било жалко, ако трансформират огорчението си в агресия. Агресия, от чиито прояви страда цялото общество, а родителите ни с носталгия си спомнят "времената, в които децата бяха възпитавани добре".
Забравяме обаче онези стотици малчугани, девойки и юноши, които не могат да ходят на училище, за да помагат на семействата си, като работят в личното стопанство, берат и нижат тютюн или се грижат за по-малките си братя и сестри. Немалка част от децата, живеещи в отдалечените региони, не могат да посещават училище именно заради отдалечеността на школата. Всяко пето от отпадналите от училище деца между 12-16 г. работи, за да подпомага финансово семейството си. Само за миналата учебна година са престанали да ходят на училище близо 8850 деца - почти една десета от всички ученици в страната. Т.е. обществото ни се е лишило от възможността да има след години близо 8850 работници и специалисти в различни области и е започнало да отглежда близо 8850 неудачници, аутсайдери, безработни.
Може би тревожното е, че всички ние, залисани във всекидневните битови потребности, забравяме да обърнем внимание на детето, което се хвърля под автомобилните гуми, за да измие предното стъкло срещу драгоценно левче. 
"По наше време" обществото ни не познаваше и друг вид детски "труд" - принудителната просия. Нито детската проституция. Но днес и те са нещо обичайно. И често с "благословията" на родителите, и дори под техен натиск. А нерядко и по желание на самите деца, "преценили", че това е пътят към... "благополучието".
Международната организация на труда си поставя цел до 2016 г. да бъдат елиминирани най-тежките форми на детски труд. Постижима цел. Но само ако държавата наистина си даде труда да изработи политика за образованието. Защото само това е пътят и към политиката за пазара на труда, и за избягването на поредния български парадокс: висшисти повече от нужното, за които няма работа, и много работа за висшисти, които не са били "произведени". Само разумната политика в образованието може да постави по-здрава и ясна граница между насърчаването на детското трудолюбие и експлоатацията на детския труд. Сега тя е твърде неясна.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ