Нужни са промени в Закона за достъп до информация

Между мислителите съществува общност на капитала: придобитото в областта на истината от един става достояние на всички.
Йохан Кристоф Шилер


Всъщност кого предимно обслужва Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тоест чии интереси първостепенно защищава? За да получим коректния отговор на горния въпрос, без той да бъде плод на генно инженерство чрез бацила на манипулацията, е необходимо да стъпим върху територията на правото.
Теоретичната конструкция, използвана и днес от привържениците на съдебния контрол върху конституционното съответствие на законите, е изложена в един-единствен пасаж от прословутите "записки на федералистите" (серия от статии, публикувани, когато ратифицирането на конституцията на Съединените щати висяло на косъм, и написани от Александър Хамилтън, Джеймс Медисън и Джон Джей): "Възникнало е известно объркване по отношение на правото на съдилищата да обявяват за невалидни законодателни актове, които противоречат на конституцията, поради представата, че доктрината би предполагала върховенство на съдебната над законодателната власт ... Няма положение, което да зависи от по-ясни принципи от това всеки акт на делегираната власт да бъде смятан за недействителен, ако противоречи на смисъла на поръчението, според което се изпълнява. Всъщност конституцията е и трябва да бъде смятана от съдиите за фундаментален закон. Затова именно тяхна е задачата да установят нейния смисъл, както и смисъла на всеки конкретен акт, издаван от законодателното тяло. Ако се случи непримиримо противоречие между двете, това, което има по-висше задължение и валидност, би трябвало, разбира се, да бъде предпочетено; или с други думи, конституцията трябва да бъде предпочетена пред законодателния акт, намерението на народа пред намерението на неговите представители. Това заключение в никой случай не предполага върховенство на съдебната над законодателната власт. То само предполага, че властта на народа е над двете... "
Е, точно тази фундаментална аксиома, че

"властта на народа е над законодателната и съдебната власт"

и в допълнение, също и над изпълнителната им "колежка", е в основата на критериите за оценка на кого служи ЗДОИ, тоест чии интереси първостепенно защищава. По-скоро на кого би трябвало да служи.
Дългогодишният опит на Асоциацията за борба против корупцията в България (А.Б.К.Б.) за получаване на сведения чрез Закона за достъп до обществена информация, показва недвусмислено, че той представлява, образно казано, една огромна черна дупка, която всмуква безвъзвратно всички питания относно финансовите взаимоотношения на органите на държавната власт - републикански и местни - с частни фирми, тоест с т.нар. "трети лица", когато те не се явяват от публично-правен характер.
Както стандартно се позовават чиновниците от държавните институции на чл.37, ал.1 и 2 от Закона за защита на конкуренцията, следва, че "се забранява разгласяването на данни, представляващи търговска тайна". От което твърдение на практика се получава, че суверенът е лишен от правото да научава как държавните чиновници се разпореждат с парите му.
И за да не би непозрачното покривало, осигурено де факто от горецитирания член на Закона за защита на конкуренцията да е недостатъчно плътно и тук-там подривно да прозира, Законът за достъп до обществена информация хвърля целенасочена димка, за да настъпи непрогледна тъма. Чрез своите "специални разпоредби", които съвсем да засекретят информацията около съответните тръжни процедури.
За да не бъдем голословни, привеждаме и пример. Един от многото. А.Б.К.Б. неотдавна отправи официално питане - на основание на получен сигнал от "вътрешен човек" за нарушение - относно режима за използване на служебните мобилни телефони от служители на Столична община (СО), както и поиска нормативния документ за режима за предоставяне на служебни автомобили, собственост на СО.
В отговора на заместник-кмета на Столична община Дончо Барбалов пролича

перфектно усвоеното жонглиране

с продуктите на "второстепенната воля", тоест упражняването на второстепенната власт, която може съвсем хладнокръвно да обяснява, че няма да разреши научаването на информация как се харчат парите на столичните данъкоплатци по перо "служебни мобилни телефони" и перо "служебни автомобили". Както и изразходването на всички онези наеми от общинска собственост, която, в качеството си на публична, в никакъв случай не принадлежи на който и да е столичен чиновник от общината поотделно, както и на всички като интегрално цяло.
Нали още през ХVІІІ в. френският държавен деец Кретиен Гийом Малзерб е писал: "Когато администрацията секретничи, вършат се несправедливости".
В настоящия си вид Законът за достъп до обществена информация не защитава изконните интереси на суверена никой да не посяга безнаказано на общественото благо. Като бъде осигурявана възможността за пълен контрол. Понеже, както е неоспоримо известно осигуряваща: "Прозрачността е налице, не когато може да се гледа през нещо, а само когато е възможно да се види всичко".
Наложителна е промяна на ЗДОИ с цел неговото действие да отразява напълно философията, че властта на народа е над законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Които са производни на волята на суверена, а не обратното.
Тук е напълно уместен въпросът: не е ли това затруднение за дейността на бизнеса? Резонно питане, чийто отговор е категорично "не". Понеже участието на икономически субекти в тръжни процедури е израз на свободна воля, а не се извършва по силата на някакво - каквото и да е то - нормативно задължение. Което,

ако не бъде изпълнено, да следва санкция

Онези фирми, които не биха желали в публичното пространство да се разпространява информация относно конкретни техни сделки и свързаните с тях договорни отношения, просто няма да участват в тръжните процедури, когато финансирането на поръчките се извършва с обществени средства. Който пък желае да използва - в положителния смисъл на понятието - и обществен ресурс в своя бизнес, ще приема правилата на засиления контрол и задължението за публичност на информацията.
Ето как ще се затвори един от шлюзовете за корупционни практики. Точно дискреционната власт на чиновниците, обвита в мъглата на непрозрачността, се явява благоприятен терен за действие на "сребърните аргументи", както още древните римляни наричали подкупите.
Колкото се отнася до контролните органи от рода на Сметната палата, както и институциите за налагане на наказателни санкции, например прокуратурата, то тези процеси са в сферата на проблематично-пожелателното действие. Аргумент в полза на това твърдение са както изнесените наскоро факти за нерегламентирани плащания в полза на ръководството на Сметната палата, така и константната във времето оценка, отразена в мониторинговите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка от Европейската комисия за наличието на недостатъци в прилагане на върховенството на закона. Което означава, че не е налице еднакво действие на закона спрямо всички български граждани.
Измененията в ЗДОИ биха били мощен превантивен фактор спрямо източването на обществени ресурси за лично обогатяване, като постави под светлината на прожекторите механизма за функциониране на клиентелистките схеми.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България