15 Ноември 2024петък01:58 ч.

Мантрата приватизация

В криза държавата е тази, която дава гаранция, че няма да бъдем докарани до ново робовладелство

/ брой: 25

автор:Милена Николова

visibility 1723

Белгийски полицаи се биха миналата седмица с работници от Лиеж от загиващия металургичен гигант "Арселор Митал". Опитали се да влязат в резиденцията на премиера Елио ди Рупо почти с взлом. В Белгия се очаква поне 1300 души на първо време да останат без работа във въпросния завод, ако се приеме отколешния план на индиеца Митал за ликвидиране основни дейности на предприятието. След това местните синдикалисти предполагат, че ще бъдат закрити и други, производството ще бъде изнесено в Индия и държави от третия свят, като бъде унищожен поредният европейски конкурент на индийския металургичен клан. Основният лозунг на работниците беше "Национализация" и затова атакуваха физически властта, за да бъдат чути и да се спаси дял от белгийската икономика.
В същото време български работници протестират пред държавния завод ВМЗ - Сопот, за неизплатените си с месеци заплати. И основният рефрен е "Приватизация". Отново

историческите тенденции у нас

са наопаки на европейските, пък дори и световните.
Премиерът на Белгия Ди Рупо даде челен пример като реакция в сложна ситуация, когато хора в отчаянието си правят какво ли не. Той обиколи всички телевизии, за да каже, че не може да осъди поведението на работниците, губещи не само заплати, но и животи. Обясни надълго и нашироко, че не само че им съчувства като човек, но и продължи да лансира идеята да се национализира временно предприятието на индиеца Митал, за да се спаси отрасъл, даващ заплати на 7000 души.
Почти синхронно нашият премиер също реагира на разбунтувалите се български работници от Вазовия град. Но наопаки на белгийския си колега. Той заклейми работниците за това, че не произвеждат достатъчно конкурентна продукция и дори нахока една от тях, че си позволява да има златни пръстени на ръцете. И започна да повтаря като мантра, че ще приватизира предприятието, без значение какви оздравителни планове му се предлагат. Не само това - позволи си да раздава благата в държавата и едва ли не лично изпрати пари на работниците в Сопот. Пари, напълно държавни, чийто произход няма нищо общо с триото Дянков, Борисов, Добрев. Прочетоха се дори услужливи коментари на синдикалисти и работници, които им благодаряха, че получават онова, което по закон им се полага.
ВМЗ - Сопот, не е първото предприятие, което ще бъде ликвидирано година след приватизацията си. Но интересното разминаване у нас е и в отношенията на работници и на синдикати към това, което им се случва. Ако в Сопот имаше лиежки работници, нещата никак нямаше да бъдат идилични за премиера Борисов.
В Белгия синдикатът на металурзите изглежда епичен на фона на нашите КНСБ и КП "Подкрепа". Вярно е, че преминахме исторически през фазата някои синдикати да бъдат по-силни от държавата, но това чудо на природата, при което

синдикати пеят дитирамби

на тези, които ще приватизират безконтролно или ще продават заводи, относително стабилни, не съответства на функциите им като професионални съюзи.
Има една свещена крава в България и тя се нарича "бизнес". Около този много съмнителен субект се въртят всички добрини и злини в нашето общество. Нацията ни е затънала в бедност, но продължава да обгрижва това съмнително многолико нещо, чийто данъчен принос е също толкова съмнителен, колкото и произхода му.
Всички у нас се тревожат бизнесът да не загине и забравиха да се притесняват за това дали хората умират. Синдикатите са доволни от няколко си там милиона закърпени заплати за последните месеци във ВМЗ, а не за това дали това предприятие ще го има след няколко месеца. Дали може да не бъде продавано на съмнителни кандидат-купувачи без пари, които смятат да забогатеят чрез фиктивна сделка.
Работниците от своя страна притихнаха след няколкото милиона лева, но не решиха да поставят въпроса дали ще имат работа занапред. Негативна практика, която се лансира от години.
Работните от Лиеж не се борят за заплатите си, защото от години са първостепенни кредитори на "своите" безнесмени. В Белгия работниците получават първи заплатите, а после бизнесът мисли с какво да купи ферари на сина, силикон за жената или как да прати дъщерята в Париж. Практиката дори предвижда за умишлено неизплатени заплати ефективна присъда от по три години затвор.
У нас тенденциите дори в синдикализма са наопаки. Достатъчно са няколко милиона, които дни преди това всички министри твърдят, че ги нямат. Заплати за извършен преди месеци труд. И синдикатите са благодарни. Не става ясно за какво. Че с тяхно участие българското общество се сдобива с още една малка армия хора без бъдеще. Или за това, че след някоя и друга година няма да има кой да плаща синдикален членски внос.
Лиежките работници не се биха за няколко милиона, те се биха с фундаменталния въпрос    

накъде да поемат

след бюрата по преквалификация и какво да работят, какво да кажат на децата си, когато се приберат. Затова тяхната битка продължава. А сопотските работници са оставили всичко в ръцете на други, на някакви еднодневни политици или синдикати, които работят като че ли за всекиго другиго, но не и за тях. Гледат да не влизат в конфликт с оня "бизнес", дето няма лице и всички са му виновни в България. Същият бизнес заради когото управляващите карат една цяла нация да преживява с рекордно ниски заплати, съжалявана в цяла Европа. Защото и ръстът на доходите е политика.
Наскоро излезе информация за разпродажбата на производствените сгради на прословутото козметично предприятие "Ален мак" в Пловдив, приватизирано преди години. Умряло е тихомълком, никой не е разбрал. Най-фрапиращ беше фактът, че чужди фирми проявявали интерес не към земята, не към високите изтърбушени сгради, а към патентите на детския шампоан "Па-па" и към онази позабравена от поколенията паста "Поморин". Това е крайният сценарий за ВМЗ - Сопот, защото и там най-скъпи ще се окажат патентите. Това напомня на "Кремиковци", когото в момента режат до парченце за скрап от името на никому неизвестен 20-годишен собственик.
Докато бившите работници на този бивш български металургичен гигант тъжно вдигат рамене, а не барикади срещу онези, които се подиграват с живота им.
И ако в България продължаваме да мантросваме думата "Приватизация", в старите западни държави лозунгът е "Национализация". Защото в криза държавата е тази, която дава гаранция, че няма да бъдем докарани до ново робовладелство.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ