Когато хоризонтът се е свил в една точка

"За истината най-тежко е във времена, когато всичко може да бъде истина."
Станислав Йежи Лец (1909-1966), полски поет и писател-сатирик


През август 1933 г. вестник "Ню Йорк Хералд Трибюн" публикува материал на Ралф Барнс, в който се твърди, че жертвите от глада в СССР през тази и предишната година са над 1 милион. У. Дюрант във вестник "Ню Йорк Таймс" намеква, че броят на загиналите е не по-малко от 2 милиона. На следващия ден в същия вестник Ф. Бърчел съобщава за 4 милиона умрели. На 8 февруари 1935 г. в "Chicago American" гръмва сензацията: "6 милиона души са жертви на глада в Съветския съюз".
За глада в СССР през 1932-1933 г. е написана цяла планина от литература. От самото начало започват фалшификациите по темата "гладомора" в угода на западните идеолози. През февруари 1935 г. във вестниците "Chicago American" и "New York Evening Journal" излизат статиите на "известния журналист, пътешественик и изследовател на Русия" Т. Уолкър, който уж (според неговите твърдения) е прекарал няколко години в пътешествия из Съветска Русия. И затова, като на очевидец, може да му се има доверие. Статиите, посветени на глада, свирепстващ според техния автор върху територията на Украйна през 1934 г. са илюстрирани с фотографии, уж заснети при "най-неблагоприятни и опасни обстоятелства". Скоро било изяснено, че репортажите на Уолкър са измислица.
Важната роля в разобличаването на Уолкър принадлежи на американското списание "The Nation" и неговия московски кореспондент Люис Фишер. Както успял да научи Фишер, краката на Уолкър не са докосвали украинска земя, тъй като той, след като получава транзитна виза през септември 1934 г. (а не през пролетта, както той твърди), пресича съветската граница през октомври, прекарва няколко дена в Москва, качва се на влака и заминава в Манджурия. Ето защо през шестте дена, които прекарва в СССР, е било физически невъзможно да посети всички места, които описва в своите публикации.
Както пък успява да докаже американският журналист Джеймс Кейси, всички фотографии към статиите на Уолкър изобщо нямат отношение към Украйна от 30-те години на миналия век. Повечето са направени в Западна Европа в периода на Първата световна война и през следващото десетилетие, т.е. много преди "гладомора".

Най-известният фалшификатор

по темата е англичанинът Р. Конквист. Своята известност той получава заради книгите си "Великият терор" (1969 г.), издадена по поръчка на ЦРУ, и "Жътвата на скръбта" (1966 г.). Но канадският журналист Дъглас Толт в своята монография "Фалшификациите, гладът и фашизма: митът за украинския геноцид от Хитлер до Харвард", публикувана през 1987 г., доказва, че Конквист в своята книга е използвал фотографии на гладни деца от хрониката на Първата световна война и глада през 1921 г. Въпреки това В. Ющенко, след като става президент на Украйна, награждава Конквист с ордена "Ярослав Мъдри" - V степен, за "проява на смелост при международната солидарност за признаване на "гладомора" 1932-1933 г. като акт на геноцид над украинския народ".
Отвъд Атлантическия океан Конгресът на САЩ създава специална комисия за изследване на фактите за глада в Украйна. Тя прави извод, че жертвите са били "изтощени до смърт от ръкотворен глад" и "Сталин и неговото обкръжение са извършили геноцид против украинците през 1932-1933 г." Въпреки че над 80% от сведенията са от анонимни източници.
По време на Студената война САЩ финансират програми за изучаване на "гладомора", понеже темата е превърната в оръжие в идеологическата война срещу СССР, което е използвано и на социалното ("тоталитарна държава" и "неефективна икономика") и на националното поле ("руски империализъм", "потискане на свободолюбивите народи").
След разпадането на Съветския съюз през 1990 г. трагедията с масовия глад в страната през 1932-1933 г. отново попада в центъра на антикомунистическата пропаганда. Темата е

златна жила за украинските националисти

Министерството на външните работи на Украйна и нейното представителство в ООН подготвят резолюция на 58-ата сесия на Общото събрание с осъждане на глада в Украйна, която после е гласувана като "Съвместно заявление" на делегациите на редица държави (България не е между тях).
Съгласно Указ на президента на Украйна №1544/2005 от 4 ноември 2005 г. Ден на паметта за "гладомора" и политическите репресии се отбелязва ежегодно всяка четвърта събота на ноември. С този указ президентът нарежда на Министерския съвет да предприеме допълнителни мерки за международното признаване на "гладомора" 1932-1933 г. като геноцид спрямо украинците и една от най-големите трагедии в историята на човечеството. На 28 ноември 2006 г. Върховната рада (парламентът на Украйна) приема закон, съгласно който "гладоморът" през 1932-1933 г. се признава като акт на геноцид спрямо украинския народ. Приетият закон въвежда административна отговорност за публично отричане на "гладомора".
Факт е, че обвинителите твърде манипулативно боравят с фактите. Особено когато ги премълчават.
Първо. Руснаците живеели в зона на рисково земеделие. В дореволюционна Русия гладът и свързаните с него епидемии са били постоянен и неотменен елемент от нейния икономически живот. За своята хилядолетна история Русия е страдала от глад над 150 пъти. Най-често слабите реколти са били причинени от суша. В летописите от ХI-XVII в. се споменава за големи гладове през 1024, 1230-1231, 1601-1603 г. През XVIII в. има 34 гладни години, през ХIX в. - над 40, а в началото на ХХ в. гладни са 1901, 1905, 1906, 1907, 1911-1912 г. Според официални данни през зимата на 1900-1901 г. гладуват 42 млн. души, от тях умират 2 млн. и 813 хиляди "православни души". А през 1911 г. гладуват 32 млн., загубите са 1 613 000 души. При това в докладите до царя се подчертавало, че сведенията са събрани въз основа на данните, дадени от църквите, а също от селските старейшини и управителите на имения. А колко са били затънтените селца, където никой не е преброявал починалите от гладна смърт?
Освен това до 1917 г. данъкът в натура изземвал голяма част от урожая. По онова време големите капиталистически държави в Европа, чието собствено производство на зърнени храни е над 500 кг на глава от населението, внасят зърно. Русия дори през рекордната за нея 1913 г., когато добивът е 471 кг зърно на човек, изнася зърно, също и през останалите години. Дори през 1911 г., когато има изключително тежък глад, е изнесено 53,4% от добитото зърно, повече и относително, и още повече абсолютно, отколкото в годините за предишната петилетка.
За глада вина имат и помешчиците, които винаги продават цялото си свръхпроизводство на зърно, извън техните собствени нужди, като напълно нехаят за съдбата на селяните.
Второ. Виновните за възникването на кризата със зърнени храни през 1932-1933 г. в СССР са били съдени. През март 1933 г. се състои съдебен процес против редица служители в Народния комисариат по земеделието, виновни за възникването на глада. През 1934 г. част от ръководството на Наркомзема е осъдено за непредотвратяването на масовия глад, а много негови ръководители са разстреляни.
Трето. Правителството на Съветския съюз приема срочни действия за подобряване на добивите от зърнени храни. По данни на Наркомзема през есента на 1933 г. събраният урожай в цялата Украинска ССР нараства с 85%, а в Руската съветска федеративна социалистическа република - с 23% в сравнение с 1932 г.
Е, не украинските националисти са открили максимата, че най-опасна е лъжата, която съдържа част от истината.

И премълчава другата част

Четвъртото важно обстоятелство, което украинските националисти премълчават, е това, че масовият глад засяга не само Украйна.
Още през 1931 г. съветското правителство намалява дажбите за много категории хора и изключва цели групи работници и дори градове от системата за осигуряване с продоволствие. Още по-големи ограничения са въведени през 1932 г. През 1933 г. общият брой на починалите не само в Украйна, но и в РСФСР е по-голям, отколкото в по-благополучните от предишните, както и следващите години. Много от исканията за увеличаване на снабдяването с храни, идващи от регионите, където имало индустриални обекти с военно предназначение, остават без последствия. Гладът засяга дори работниците, изпълняващи за държавата приоритетни задачи със свръхвисока важност, както и бойците на Червената армия. В края на 1932 г. доставките на народоволствие за Червената армия са намалени с 16%.
Що се отнася до броя на жертвите от глада през 1932-1933 г. в СССР, редица както местни, така и чуждестранни автори ги определят на около 640-650 хиляди души. Но не 9-10 милиона и още по-малко 15 милиона, както твърдят "независимите" медии на Запад и сега в Украйна. Въпреки че броят на починалите от глада през 1932-1933 г. е значително по-малък от жертвите в Ирландия през 1845-1852 г., както и в няколко английски колонии, това не повлиява антируската пропаганда.
Е, ако фактите не съответстват на теорията, те следва да бъдат пренебрегнати. Пък и още древна римска сентенция гласи: "Клевети смело, винаги нещо остава".

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България