Къщата музей "Христо Смирненски" отново отваря врати

Елена ХРИСТОВА

След осемнайсетгодишно прекъсване музеят на Христо Смирненски ще посрещне първите си посетители. Официалното откриване ще се състои в двора на къщата (ул. "Овче поле" 116) на 15 юни, сряда, от 11,30 часа с участието на директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, д-р Елена Алекова - главен уредник на къща музей "Христо Смирненски", квартет "Светоглас", поета Георги Константинов, актьора Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ "Христо Смирненски" в столицата.

В обновения дом на поета посетителите ще се потопят в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби.
В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.
В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски.
Сред най-интересните експонати са негови лични вещи: елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, "Микроскопична енциклопедия" с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка "Да бъде ден" (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей, и др.
В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова - неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници, снимки и книги на брат му Тома Измирлиев.  

Националният литературен музей благодари за финансовата и моралната подкрепа на Министерството на културата през последните години, без която не би било възможно възстановяването на къщата музей "Христо Смирненски".

*    *    *

"Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора..." - написа през 1922 година възторженият Юноша.
През целия си живот, ненавременно прекъснат, той бе търсил трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгна от света, без да ги намери. Тръгна си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Посрещна смъртта си с усмивка: "Тая година моята стара приятелка - Жълтата гостенка - потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба - догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам "На гости у Дявола!". Ето че опашката му остана в ръцете ми..." ("Как ще си отида млад и зелен").
Той искаше да живее и с песен да дочака "разноликата зора". Но знаеше, че... "Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента" ("Вяра").
Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които нарече свои братя.
Остана надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес в сърцата ни.