16 Ноември 2024събота09:10 ч.

Илюстрация flichkr.com

Мнение

Капани от мъниста

Как се заражда консуматорството като начин на съществуване на обществото

/ брой: 236

автор:Славчо Кънчев

visibility 1508

"Никога няма да промени участта си този, който мени мястото си, без да промени своя начин на живот и своите привички."

Франциско де Кеведо-и-Вилегас (1580 – 1645), испански писател-хуманист


В своя труд "Протестантската етика и духа на капитализма" германският социолог, философ и историк Макс Вебер (1864 – 1920) излага идеята, че европейският капитализъм дължи своя произход на протестантския религиозно-етичен комплекс. Именно той осигурява възпитаването на такива черти на човешката личност като трудолюбие, спестовност, честност, пресметливост.

Като цяло концепцията на Макс Вебер за произхода и същността на капитализма е насочена против теорията на Карл Маркс (1818 – 1883) за първоначалното натрупване на капитал и неговото учение за създаването на прибавена стойност от наемната работна ръка и присвояването ѝ после от капиталистите.

В първоначалния етап на развитието на европейския капитализъм (най-изразено това явление е в Англия) придобитата печалба от частните предприемачи, напълно в съответствие с протестантския дух, е била влагана за разширяване или за модернизиране на производствената или изобщо за какъвто и да е друг вид делова активност. "Капитаните" на капиталистическата икономика през този период все още вършат своята дейност под благовидния покров на уж заслужаващата адмирации "социална полезност". Набляга се на обстоятелството, че стоките и/или услугите, които те предлагали на пазара, са удовлетворявали нуждите на хората. Освен това, съгласно каноните на протестантството "капитаните", макар и преуспели в забогатяването си, водели сравнително скромен, въпреки доходите им, живот, без демонстрация на лукс и охолство. Това, поне в собствените им очи, оправдавало експлоатацията на наемната работна ръка.

Но с въвеждането на конвейерното производство и на тейлъризма като научен подход за неговото организиране, тази ситуация постепенно започва да се променя. Благопристойният покров на частното предприемачество като социално полезна дейност започва да се разнищва. Изпод него се озъбва

хищническата природа на капитала

Същевременно започва активна ерозия на протестантската етика.

В началото на ХХ век в САЩ стартира масовото въвеждане на конвейера като технология, а оттук и скоро след това - и появата на свръхпроизводството на стоки. Тогава пред корпорациите се явява проблем на живот и смърт. Как да създадат по-широка и активна маса от купувачи?

Като се има предвид корпоративният генезис на доктрината на консуматорството, е напълно логично, че ценностите на консуматорството се различават съществено от дотогавашните традиционни ценности като семейство, колективизъм, пестеливост, целомъдрие, упование в собствените сили, милосърдие, скромност, любов и др., присъщи на най-възвишените аспирации на обществото от края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век и в голяма степен мотивирани от унаследения пуритански морал на първите английски заселници в новия свят.

Материалистичният подход към смисъла на човешкото съществуване бил разпространяван чрез масовата реклама. Концепцията ѝ е изчерпателно дефинирана в следната нейна защита от 1929 г., възпроизведена в класическото произведение на Стюарт Юнг "Капитани на съзнанието": "Консуматорството е името, дадено на новата доктрина. И днес тя е призната за най-великата идея, която Америка е дала на света. Идеята, че работниците и масите трябва да бъдат разглеждани не просто като работещи и произвеждащи, а като консуматори. Плащай им повече, продавай им повече и богатей повече - това е уравнението."

Постепенно времето, когато увеличаването на богатството е служело предимно за разширяване на производството или на предлаганите услуги, или е било грижливо пазено като необходим финансов резерв при евентуално неблагоприятно развитие на икономическата конюнктура - времето, когато Хенри Форд изрича знаменитата фраза "Бизнесът само инцидентно може да прави печалба", е натикано в историческия архив, посипано с пепелта на забравата.

От зората на ранния капитализъм до днес ситуацията драматично се е променила. Германският социолог Макс Вебер описва етичните норми на зараждащия се капитализъм като "печелене на все повече и повече пари, съчетано със странично избягване на спонтанните удоволствия на живота". Икономистът Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) достига до подобно наблюдение относно моралните устои на британския капитализъм в края на ХIХ век: "Ако богатите бяха харчили тяхното новосъздадено богатство за техните лични удоволствия, светът отдавна щеше да прецени такъв режим като непоносим."

Технологията за насаждане на консуматорството чрез 

вмъкване на подходящи стереотипи в масовото съзнание

отдавна използва най-сериозни научни знания. Този процес стартира в САЩ. За повече от век непрестанните вълни на търговската реклама, пиар кампаниите и официалната пропаганда щамповат психиката на населението в Западния свят (както и в България от тридесетина години), ден след ден, минута след минута. Технологиите за масово убеждаване към консуматорство стават все по-неустоими.

Консуматорството обаче е не само манипулативно натрапено поведение на човешките индивиди. Налице е и неговата обективна основа. Истинското научно разбиране на източниците на култа към консуматорство е дадено от Карл Маркс. Той показва, че обективната основа на потребителската психика при капитализма се явяват отчужденият труд и стоковият фетишизъм. В очите на хората, както пише Карл Маркс: "...тяхното собствено обществено движение приема формата на движение на вещите, под чийто контрол те се намират, вместо да ги контролират." При това консуматорската психика се разпространява и върху оценката на цялата сфера на човешките отношения, духовните ценности, самите хора. Превръщането на производството в принудителна дейност прави синоним на щастието и свободата духовната пустота, заставя хората да виждат смисъл на живота не в труда, а в консумацията.

Култът към консуматорството изпълнява определени социални функции и е психологическа основа за капиталистическата експлоатация, позволява да се създават у хората силни емоционални и подсъзнателни стимули за придобиването на вещи. Именно върху владеенето на вещи се приписва способността да придават на техните собственици социална тежест, мъжественост или лично обаяние. То е залог за признание в обществото, спомага за придвижването в служебната йерархия, дава шанс в интимния живот и пр. Даже духовните ценности често имат значение само като символи на социалния престиж и социалния статус. Потребителската идеология играе важна роля в поддържането на политическото и идейното господство на капиталистическата класа. Обхванати от 

манията да притежават, притежават, притежават

индивидите се дезориентират спрямо класовите им интереси като наемна работна ръка.

Съвсем естествено е, че когато водещ мотив в човешкото поведение е стремежът към консумация, то е валиден принципът на униталитаризма, въведен като социологическо понятие от английския философ Джереми Бентъм (1748 – 1832) за полезността на основен мотив на човешкото поведение и постигането на максимално удоволствие при минимално страдание.

Ето я психологическата първооснова за пандемичната страст към хазартните игри като бърз и лесен начин за забогатяване. Статистическите данни за САЩ за 2018 г. са красноречиви. Например в щата Калифорния продажбите на лотарийни билети са за 6,3 милиарда долара, печалбата в този бизнес е 1,6 милиарда; в щата Мичиган - лотарийни продажби за 3,1 милиарда, печалба - 889,9 милиона; в щата Ню Джърси - продажби на лотарийни билети - 3,3 милиарда, печалба - 987 милиона; в щата Ню Йорк - лотарийни продажби - 9,7 милиарда, печалба - 3,3 милиарда. При население от 19 745 289 души това означава средно похарчени само за лотарийни билети по 491,25 долара от всеки нюйоркчанин. Отделно са разходите за другите видове хазартни игри: залагания на конни състезания, за изходите от срещи по американски футбол, боксови мачове и пр. - легални и нелегални. Отделно е хазартът в казината и т.нар. едноръки бандити - автоматите за хазартни игри.

Отдавна пристрастяването към хазартните игри е квалифицирано от психиатрите като поведенческо отклонение. И макар че печелившите са единици, останалите с хазартна обсесия продължават да залагат, въпреки нищожните шансове. Но в случая е валидна латинската сентенция "Contra spem spero" – "Надявам се въпреки надеждата", тоест въпреки нейната призрачност.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ