Топлофикация?

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Bulgarian Press Pool - Budapest

Трябва ли да плащаме на "Топлофикация"?
Нека не бързаме да обявяваме въпроса за малоумен. Защото през последната година съдът се обръща все повече с лице към истината, започва да постановява решения при съблюдаване върховенството на закона. Резултатът е хиляди съдебни актове, които отхвърлят изцяло или частично

наглите претенции на монополиста

По иск на "Топлофикация" - София, за 4596,16 лв. например решението на съда е за 787,57 лв. (СРС-29 с., гр.д. щ 32090/09); по иск за 7739 лв. - решението е за 336,85 лв. (СРС - 33 с., гр. д. щ 19329/09); по иск за 1490,75 лв. - решението е за 292,40 лв. (СРС-47 с., гр.д. щ 38489/08); по иск за 2915,58 лв. - решението е за 757,86 лв. (СРС-25 с., гр.д. щ 40366/09). Столицата не е изключение. Подобни решения постановяват и съдилищата в областните градове. По иск на "Топлофикация" -Враца, за 2076,12 лв. решението на съда е за 175,91 лв. (5 с., гр.д. щ 464/09). Има и изцяло отхвърлени искове, като тези на "Топлофикация"-Перник, за 1272,97 лв. (гр.д. щ 6701/08), на "Топлофикация" - Сливен, за 1470,05 лв. (гр. д. 2686/2009) и за 747,55 лв. (гр.д. щ3951/2008). Казано другояче, ако действително дължим нещо на "Топлофикация", то ще е 5-6 пъти по-малко от претенциите на монополиста, а в много случаи - и нищо. Защо да избързваме тогава, вместо търпеливо да изчакаме справедливото решение на съда?
От години експерти на Федерацията на потребителите и Асоциацията на данъкоплатците, на други правозащитни организации, както и граждански отговорни специалисти по енергетика, икономисти и юристи алармират, че:
* Фактурите на "Топлофикация" представляват документи с невярно съдържание.
* При справедлив съдебен процес не могат да бъдат доказани нито по размер, нито по основание.
* През десетилетието 1996-2005 г. цената, по която топлофикациите купуват газа от "Булгаргаз", нараства с 200%, докато "цената" на топлото - с 2760%.
* Изявленията на Шушулов, сега и на Семерджиев, че по-високата "цена" на топлото следвала повишаващата се цена на газа, е въвеждане в заблуждение, или нагла лъжа.
* Членовете на т.нар. ДКЕВР са съучастници в престъпните схеми на монополиста.
* Като резултат - българските граждани са били ограбени с 3-4 млрд. лв. за последните 13 години.
* Налице е пряк умисъл и корист от страна на длъжностни лица на "Топлофикация" и свързани с нея чиновници от ДКЕВР и енергетиката: те съзнават общественоопасния характер на своето деяние, предвиждат и искат настъпването на общественоопасни последици.
* Измамите и грабежът им засягат обществените интереси в такава висока степен, че накърняват основите на държавността и личностната ценностна система.
* Тази именно висока степен на засягане се квалифицира от Наказателния кодекс като престъпление...
В контекста на тези факти и констатации не е трудно да определим "Топлофикация" като организирана престъпна група. Според дефиницията на Икономическия и социален съвет на ООН от 1994 г. организираната престъпност е "форма на търговска дейност, осъществявана с противоправни средства, с използване на заплаха, физическа сила, изнудване, корупция..."
Основателен е въпросът: в състояние ли сме да се противопоставим на

топлофикационната мафия

Можем ли се преборим с нея? Практиката показва, че това е възможно.
Доказателство са хилядите съдебни актове от последната година, които отхвърлят наглите претенции на монополиста. Десетилетната битка срещу престъпната "Топлофикация" е на път да бъде спечелена от прохождащото гражданско общество. Нужно е обаче енергичното включване на всички граждани, на цялото общество. Защото пътят към истината е трънлив и труден.
Доскоро основният препъникамък се съдържаше в претенциите на топлофикациите, основани на фабрикувани от самите тях документи, за "доставена, но незаплатена топлинна енергия". Клопката, всъщност измамата, се състои в това, че претендират за "доставена", а не за "продадена енергия", т.е. продажбата се заменя с доставка. Разликата е фундаментална: получателят на доставката може и да не е купувач, а при продажбата задължително трябва да има купувач. Освен това при доставката количеството се определя от монополиста, а при продажбата - от купувача. Нещо повече, купувачът може да иска да купи само част от доставеното количество. С други думи, става въпрос за скандална измама от страна на "Топлофикация", както и за драстично престъпване на закона, който изрично регламентира отношенията между страните като отношения между купувач и продавач.
Друг съществен препъникамък е отказът на топлофикациите да изпълняват задълженията си (разписани в чл. 12 от Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването) да поддържат параметрите на топлоносителя в съответствие с температурния график на топлопреносната мрежа. А този график дава възможност на гражданите сами да управляват разхода на топлина, без да увреждат интереса на другите. И най-вече - създава пряка връзка между ползвано количество топлина и начислена сума за плащане.
При социализма количеството произведена, пренесена и разпределена топлина не беше ценообразуващ елемент. По такъв начин на монополиста бе отнета възможността да уврежда интереса на гражданите чрез нарушаването на температурния график. При преминаването към пазарни условия обаче не бе пресечена възможността монополистът да нарушава температурния график и това нарушение продължава с пълна сила и днес.
На трето място топлофикациите

отказват да съблюдават нормите

за регулиране на подаваната топлина. Регулирането трябва да се извършва на четири нива: централно - при топлоизточника; зоново - на разпределението по клонове; местно - в абонатната станция; и четвърто - непосредствено в отоплителните тела, вентилационните и отоплителните инсталации (чл. 156, ал. 1 от Наредба щ 15/2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия).
Прилагането на температурния график и изброеното регулиране дават право на всеки гражданин да регулира чрез последното ниво разхода на топлина според нуждите и възможностите си. Което ще рече, че когато намалява потреблението си чрез вентила на отоплителното тяло, гражданинът ще плати по-малко. Това обаче не се случва, защото и до днес топлофикациите отказват да изпълняват разпоредбите за продажба на топлинна енергия, основен елемент на който е параметрите на топлоносителя да се поддържат в съответствие с температурния график на топлопреносната мрежа.
Накрая, но не на последно място, Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването (чл.чл. 43, 49 и 51) задължава топлофикациите да отчитат количеството и параметрите на топлинната енергия до съоръженията на ползвателите. Наред с това с тази наредба законодателят е разписал, че топлинната енергия се измерва и отчита със средства за измерване за търговско плащане: количеството - с топломери, температурата - с термометри, налягането - с манометри. Средствата за измерване трябва да бъдат вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Много добре е разписано, само че не се изпълнява. Топлофикациите съзнателно, умишлено и виновно отказват да включат посочените разпоредби на Наредба щ 16-334 в т.нар. общи условия.
Цитирам само част от констатациите. Необходими са следователно специални знания, каквито съдът не притежава. Затова възлага експертизи на квалифицирани в областта на топлотехниката вещи лица. На основание на техните експертизи са и изводите, че няма връзка между ползвано количество топлина и начислена сума за плащане и оттук - не са налице условия за продажба на топлинна енергия съгласно закона.
За да стигне съдът до тези изводи обаче, необходимо е гражданите да разполагат с квалифицирана защита, да изискат назначаването на квалифицирани вещи лица, на които да бъде възложено да извършат квалифицирани експертизи и да отговорят на посочените по-горе примерни въпроси. В светлината на нарастващия стремеж на съдилищата да правораздават съгласно

върховенството на закона

все повече адвокатски кантори проявяват интерес да се специализират в областта на защитата на правата на гражданите срещу произвола на монополистите. Федерацията на потребителите също разполага с добър екип квалифицирани юристи.
Въпросът следователно опира до нас, гражданите: искаме ли "Топлофикация" да престане с измамите и грабежа и да се превърне отново в предприятие за задоволяване на комуналните потребности на гражданите и обществото, каквото е основното й социално предназначение? Искаме ли да престанем да бъдем "шибан народ", харизан на монополистите за изнудване и грабеж? Искаме ли нашите деца и внуци да добият самочувствието на свободни граждани на демократична европейска страна?
Ако да, братя, за Бога, не плащайте!