Разбити илюзии
/ брой: 112
Той беше един от онези 400 000 българи, които с единия крак са на Терминал 1. Вече не е. Замина. Получаваше добра заплата тук. Имаше семейство, дом, кола. Не тръгна, когато другите стегнаха саковете и заминаха за Испания, Англия, Канада и Америка. Сега просто каза, че му е писнало. От това да му се подиграват и присмиват в очите управляващи и мутри. Че не краде, не лъже и не убива, а се опитва да спазва правилата. Каза с болка: "Просто ми писна от простащина..."
Като него мислят поне 200 000. Не са стъпили на Терминал 1, защото не са решили, нямат възможност или нещо ги възпира. Дали са се увеличили три или повече пъти за последните години българите, които искат да се преселят в друга европейска страна, почти няма значение (стр. 2). Има значение единствено причината, поради която са готови да го направят. Просто не искат да живеят в България.
Нима ще бъдат окъпани с пари другаде? Нима ще получат даром това, което не са и сънували? Нима там ще им бъде по-лесно, отколкото тук? Не, не и не. Въпреки това са готови да го направят. Заради разочарованието и натрупаните негативи на безкрайния преход. Заради експериментите, на които бяха и са подложени. Заради разбитите надежди и неосъществените мечти. Заради липсата на перспектива и отчайващото безхаберие на властимащите днес. Заради принизеното самочувствие и потъпканото достойнство. Заради болката от осъзнаването на истината, струяща от стряскащите ни в началото на Прехода графити: "Обичам Родината, мразя държавата". Заради разбитите илюзии.