16 Ноември 2024събота23:51 ч.

Пълзене по дъното на кризата

Красивите фискални показатели откриват перспективи единствено за емиграцията

/ брой: 164

автор:Чавдар Николов

visibility 1758

Има ли нещо общо между случилото се през последните две десетилетия на автомобилната фирма "Опел" и това в нашата страна?
    Оказва се, че има. Паралелите са просто очебийни и натрапващи се. Упадъкът на въпросния традиционен автомобилен производител поразително съвпада по време и мащаби с упадъка на българската икономика през прехода.
    С лош мениджмънт и главното - погрешна стратегия, "Опел" последователно през годините губи позиции на пазара. Делът му от 15% през 1990 г. и 17% през 1995 г. от продажбите в Германия е паднал понастоящем на 7%. Заетите в Европа ("Опел" плюс "Воксхол") същевременно се свиват наполовина - от 80 000 до 40 000 души.
Критиките на бившия председател на Надзорния съвет на "Опел" Ханс Вилхелм Геб към американския собственик "Дженерал мотърс" са многолетни, започват през 1997 г. Така те датират още от времето, когато Геб е бил действащ управляващ, и довеждат до неговото оттегляне. Въпреки настояванията му през годините марката изоставя политиката на пионерство във въвеждането на технически иновации и се превръща в "бързо следваща другите". Червеният молив на разчета "от днес за утре" с хоризонт настоящата финансова година зачерква в производствената гама привлекателни и полезни за имиджа й модели като "Калибра" и "Тигра", остава само конфекцията. Конфекция, неотклонно отдалечаваща се от качеството на главния съперник "Фолксваген".
Такъв избор се оказва фатално обричащ, защото "Опел" губи привлекателността си и при конкуренцията разчита единствено на по-ниските цени. Резултантно се получава безизходица, подобна на знаково споменатото от президента Плевнелиев

"Българите са евтини"

"Една стабилна база за печалба - подчертава Геб - може да бъде създадена само чрез стабилни инвестиции в поддържането на престижа на марката и в първокласни продукти".
Допълнителни неуспехи донася на "Опел" също убедеността, че щом един модел се продава в Щатите, той може да намери пазар и в Европа. Паралелът с американските рецепти за българската икономика през прехода може да си ги прокара всеки сам. Безкритичното копиране, пренасяне и експериментиране с американските възгледи и опит, колкото и да са популярни те зад Океана, причини у нас маса поражения.
Генералното възражение на Геб обаче е, че "Дженерал мотърс" се ръководи главно като финансов, а не като автомобилен концерн. "Основата на дейността не са красиви баланси, а добри коли". Краткосрочните успехи, рефлектиращи текущо върху курса на акциите, са в противоречие с автомобилното производство, което есенциално се явява дългосрочно. Разработката на един нов модел например коства около 1 милиард евро и заема минимум три години. Ако решиш да си спестиш разходи, можеш временно да постигнеш по-добри  годишни показатели по баланс, но в бъдеще задължително губиш пазарни позиции, както се е случило с "Опел", подчертава сп. "Шпигел".
Симеон Дянков действително постигна неочакван успех с продажбата на еврозаема. Обяснението за него е точно в "красивите баланси" на България. Лихвите от 4,25%, следва да бъде пределно ясно, не са нито признание за благосъстояние, нито някаква особена комплексна калкулация на блестящ бъдещ или настоящ стопански прогрес в нашата страна. Единственото, което интересува кредиторите, наричани от медиите за по-удобно инвеститори, е дали заемът ще бъде редовно обслужван и в срок погасен.
Като цяло, ако изключим отделни, спорадични недоволства, като тези през последно време на Орлов мост, международната репутация на българското обещество е на кротко и безропотно, приемащо без особени вълнения и съпротива всякакви

изпитания и управленски гаври

В страната ни във фискално и социално отношение текущо се е възцарило гробищно равновесие. От едно неохранявано гробище, уверили сме се, винаги можеш да се сдобиеш с метали за вторични суровини или с камъни за разнообразни строителни цели.
Кредиторите на България следователно няма начин да виждат големи рискове заемните средства да не им бъдат върнати. Но това "признание" няма нищо общо с открилите се печални слугинско-келнерски стопански перспективи пред държавата ни.
Фискалната фиксация на финансовия ни министър, фиксация в текущите показатели, а не в развитието, означава вече четвърта година пълзене по дъното на кризата. Ако нещо в България има безспорно бъдеще при наличното положение, това е емиграцията. "Конкурентните ни предимства", тези на ниските заплати и на социалния дъмпинг, по този начин отричат сами себе си, но кой да го разбере? Ситуацията у нас ужасно заприличва на дилемата, стояща пред "Опел". Или откъсване от американските (републикански) идеи на финансовия капитализъм, или банкрут на марката и отиването й в небитието при култовия в близкото минало "Сааб" (също бивше дъщерно предприятие, затрито от мащехата "Дженерал мотърс").
Някои по-радикални икономисти виждат в гоподстващия днес в световен мащаб финансов капитализъм превърната форма на лихварството. Без да сме привърженици на екстремистки възгледи,  понастоящем обаче не можем да избягаме от препратките към "Венецианския търговец" (Шекспир), където става дума за икономическа безпомощност и претенции за рязане на жива плът за покриване на дълг. Последното в конкретните нашенски условия специфично се изразява в продължаващата, непреставащо интензивна емиграция на младите, каквото и да приказват и с каквото и да се хвалят управляващите.
Финансовият капитализъм всесветовно обърка понятията, разми ги, обърна ги с хастара навън. Истинският инвеститор не действа на принципа "грабни лихвата и беж". Той не търси лихва, той произвежда, дългосрочно възпроизвежда, заработва си печалба, минавайки през изработката и реализацията на продукт. При това си функциониране инвеститорът мобилизира, използва и развива потенциала на нацията, ако не по най-добрия начин, то поне по някакъв текущо приемлив.
Финансовият капитализъм, който за последните тридесет години завладя глобалното пространство като практика и мислене, е проблем, чието решение вероятно ще заеме житейския отрязък на не едно идущо поколение. Сегашните политици не само у нас, но и по света, не показват способности нито да се захванат, нито да се справят с него. Така ролята на мислещите хора по необходимост е доколкото могат да удържат обществата от крайности и да им посочват и повтарят евентуалния изход. Който е "хирургически" - орязване по регулативен път на безумната финансова хипертрофия, ограничаване на спекулацията. И не че в тези насоки липсват "добри практики" при капитализма, но твърде много години се наслушахме на глупости от сорта, че "пазарът е главният законодател" и че "държавата не решава проблеми, тя самата е проблем". От панелно жилище все някога можеш да се отървеш, с панелите в главата въпросът доказано се явява значително по-сложен.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ