Към предконгресната черга

    От година и половина БСП е в опозиция. От година и половина наблюдаваме как управляващите без притеснение и с лека ръка пропиляват трудно постигнатото по време на управлението, в което участвахме. Балансиран бюджет, внушителен фискален резерв, увеличени заплати и пенсии, увеличени средства за образование и наука, трудни баланси в съществуващата система на здравеопазването.
ГЕРБ дойде на власт с обещание за европейско развитие. ГЕРБ спечели изборите с демонстрирана решителност за борба срещу престъпността и корупцията. Вместо това

българският народ получи антиевропейска политика

във всички основни области на нашето обществено развитие.

Паразитно харчене на готови пари; никаква мисъл за стимулиране на потреблението - основен лост за борба с кризата; безогледно орязване на средствата за чувствителни и стратегически социални сфери като образование, наука и здравеопазване.
Вместо борба с престъпността, ГЕРБ ни предложи пропагандни медийни полицейски акции с нищожен правен резултат; вместо борба с корупцията, управляващите се надпреварват да внасят и отстояват лобистки закони. Обвиненията срещу представители на тройната коалиция бяха хвърляни безразборно и безотговорно - нито едно от тях не бе подкрепено от реални доказателства и логично потънаха в небитието.
Крайният ефект от волунтаристичното управление на ГЕРБ досега е виден: другите страни от Европейския съюз започват да излизат от кризата, като бележат ръст на производство и износ, у нас спадът продължава, кризата се задълбочава.
Свидетел на пропускани възможности, БСП е длъжна да настоява пред управляващите, пред другите парламентарно представени партии и пред цялото общество, да бъдат положени усилия за решителни корекции в управлението на обществените процеси.

Необходима е нова антикризисна политика

Наложителни са решителни мерки за рязко ограничаване на сивата икономика и твърда борба с увеличаващата се контрабанда. Без тази борба всякакви усилия за решаване на наболелите проблеми на страната ни ще бъдат саботирани.
В условията на криза е недопустимо да се подлагат на риск системите на образование и на здравеопазване. Наложителни са засилени мерки за защита на уязвимите социални групи и за компенсиране на доходите с индекса на инфлацията. Необходима е капиталова инвестиционна програма за стимулиране на бизнеса, създаване на нови работни места и привличане на инвестиции. Социалистите трябва категорично да отхвърлят "балансирането" на бюджета чрез безогледни съкращения на разходи без необходимите реформи. Това е в непосредствен, тактически план.
В стратегически план е необходимо постепенно да започнем да се измъкваме от капана, който някои наричат "неолиберален модел". Ние го наричаме "път без компас". Път, по който се решават задачи ден за ден, без ясна цел и ориентири. Такъв безпът се наложи в развитието ни през последните двадесет години. Пазарът, оставен сам на себе си, няма да реши нито проблема с конкурентоспособността на българската икономика, нито проблема с доходите, необходими за достоен живот. Кабинетното, чисто счетоводно, балансиране на бюджета, няма да посочи тези ключови сфери, които се нуждаят от особени грижи, за да започне България своето догонващо развитие. И тук предходното правителство има с какво да се гордее - и със специалното внимание към най-уязвимите групи на обществото, и с приоритетни мерки за финансиране на образование и наука. Не е нужно БСП да преувеличава своите успехи, но те й дават и морално, и политическо право да иска качествени промени в българската политика.

Стратегическият проблем на България

не е в просто предефиниране на финансовата и икономическата политика.
Той е много по-дълбок. Ние имаме сериозен проблем с доверието в основни политически институции. Към традиционно ниската оценка за работата на българския парламент днес се добавя фактът, че днешният се превръща в елементарно оръдие на изпълнителната власт. Изборите в страната, вместо да се разглеждат като еманация на народния суверенитет, все повече се възприемат като тържество на контролирания вот. Вместо българските партии да водят борба за прилагане на духа на Конституцията, която повелява утвърждаването на България като социална държава, ние сме свидетели на нейното тотално отричане. Имаме сериозен проблем с цялостната социално-психологическа атмосфера, пропита от разрушителен песимизъм. 
Ключов проблем за България днес е демографският. Ниска раждаемост, съответно ускорено застаряване на населението, масово изтичане в чужбина на млади и способни българи. Към тази картина трябва да добавим все по-неефективното здравеопазване и застрашителното отпадане на деца от образователната система.
Днес на България е необходима алтернатива. Социална алтернатива в най-широкото значение на това понятие. Не просто смяна в управлението на една партия с друга. Необходим е нов социален дух, ясни национални цели. Необходима е не твърда ръка и еднолична власт, а упорито търсене и намиране на национално съгласие по ключовите проблеми на нашето развитие. Необходима е безкомпромисна защита на правовия ред и воля за господство на социалния дух на Основния закон. Демокрацията у нас се наложи с огромни социални жертви и ако я загубим, ще загубим всичко положително от развитието ни през последните двадесет години.

Необходими са не политики-еднодневки

а политики, които залагат солидни процеси на промяна.
Не ръкопляскащо или освиркващо население, а активно, мислещо и респектиращо гражданско общество. Не смачкано местно самоуправление, а общини с разширени правомощия и самостоятелност; общини, приобщаващи своите жители към обсъждането и решаването на проблемите. Това е необходимата социално-психологическа атмосфера, без която всички прекрасни намерения ще останат на книга.
Паралелно с грижата за утвърждаването на такава атмосфера е наложителна активна държавна политика в името на едно конкурентоспособно и солидарно общество.  
Не можем да бъдем конкурентоспособни без инвестиции в наукоемки и високотехнологични производства. Твърдението, че можем да изправим на крака своята икономика просто и само чрез евтин труд, е антиевропейско и късогледо твърдение. Не можем да постигаме икономическа тежест без специални грижи за българския експорт. Няма как да сме силни без специално внимание към енергетиката, селското стопанство и туризма. Илюзия е, че имаме бъдеще като нация, ако не върнем всички деца в училище и ако не инвестираме сериозно във висшето образование.
Солидарното общество изисква и ред други усилия. Държавата трябва да спре главоломната комерсиализация на здравеопазването. Нейна е грижата за една пълноценна профилактика. Нейна е грижата бедните и слабите да не останат без здравни грижи. Нейно е задължението да формулира и отстоява специални механизми за повишаването на трудовата заетост. Нейно е задължението да накара по-богатите да участват съразмерно с техните възможности за решаването на проблемите на България. Нейна е грижата, ако е социална държава, да се стреми социалните неравенства да намаляват. Пазарът, сам по себе си, няма как да се справи с тези проблеми. Негов императив е печалбата, а не справедливостта и солидарността.
Вероятно за такива позиции пак ще получим упрек, че говорим основно за разходи. Ние обаче с участието си в управлението показахме как могат да се съчетават три неща - финансова стабилност, привличане на чужди инвестиции и увеличаване на социални разходи. А днес казваме: държавата не е просто счетоводител на парите, които данъкоплатецът решава да даде; тя е длъжна да провежда активни политики, които осветляват икономиката, стимулират бизнеса и привличат чужди ресурси. Същевременно тя е длъжна да инвестира в образованието на своите млади, защото без него бъдещата конкурентоспособност няма да се състои. Тя е длъжна да инвестира в науката, защото без наука няма да има модерни и доходоносни високотехнологични производства, нито общество на знанието. Тя е длъжна да полага грижи за здравето на нацията, защото без него няма качествена работоспособност. Пред всичко това стои една основополагаща отговорност на държавата - върховенство на Конституцията, върховенство на правото и настойчив опит да бъдат формулирани общи национални цели.
БСП трябва да се бори за такава държава - правова и социална; адекватна на общоевропейските повели и залагаща стратегически цели за модернизацията на България.
Реализацията на такова общество и такава държава в България е смисъл на политическото съществуване на всяка партия, която се нарича лява.
Надяваме се, че с тези послания даваме отговор на левите терзания за липсата на тъкачи в левицата. Не е ясно обаче дали някой ще иска да ни почерпи с по една ракия, както Дърева призовава да бъде почерпен президентът. А може би трябва.