Стихотворения от Миглена Миткова

МИГЛЕНА МИТКОВА е родена през 1985 г. в София, но голяма част от живота си е прекарала в Шумен. Завършила е магистратура "Застраховане и осигуряване". Нейни стихове са отличавани в различни литературни конкурси. През 2019 г. излиза от печат първата й стихосбирка "Сънят на Медуза".

Без право на връщане

Така е, мишленце, светът е отчайващо
                          възрастен -
прегърбен и грохнал, навъсено крачи
                          през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме
                              връзката
с вълшебните пръчки, с тревите...
                С дъгата на детството.

А ти си растеш като цвете сред съхнещи
                             бурени -
тъй ярък и як, сякаш с жива вода
                           те поливаме.
Катериш огради, накриво си връзваш
                              обувките,
така само както на чисти душички
                            прилично е.

Дори не усещаш когато с размахани пръстища
ти грабим от багрите, сякаш те търкаме
                             с гумичка.
Прости ми, мишленце, за всичките дни
                            неопръскани
с вода от реката и кал. За щурците изгубени.

И знам, че е трудно да бъдеш бодилче
                             сред ножици -
боли те от всяко порастване леко на напреки.
Повярвай, да можеше бих си излязла от кожата
за малко да вкуся до теб от дъждовните
                                  капчици.

Е, късно е вече за нас да изпъплим
                             от стадото -
така сме улисани в навик и бой за насъщния.
Но искам да вярвам, мишленце, че всичко
                                откраднато
ще връчиш на своя наследник без право
                               на връщане.

(Стихотворението е спечелило Първа награда в литературния конкурс "Рада Казалийска" на читалище "Добри Чинтулов 1935", София)

--------------

Моята Коледа

И в тази нощ, красива и магична,
когато всички, уж, са по-добри,
когато всички много се обичат
и дашно пръскат вещи и пари...
Седя и пак си мисля, малко вяло,
след още петдесет такива Коледи
дали това протрито одеяло
ще топли още старите ни кокали?
Дали сърдито пак ще те нахокам,
а ти ще кажеш: "Вещице му стара!"...
И пак ли ще е тъй разхвърлян холът
без детска глъч? И тази наша стая
ще пази ли на внуците портрети?
Дали, изобщо, още ще ни има?
В мен Коледа е твоята подкрепа,
това едно: "любима"...
-----------------

Котешката Коледа
 
Промъкна се Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Тавите бълбукат, а кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.

Навън е мъгла. Мразовита. И хапе, и щипе.
Кристални висулки надничат в прозорците
                                    плахо.
Оловният въздух тежи и ухае на стипца
и всеки живот е застинал под някоя стряха.

Промъкна се Коледа. Топъл кашон е подхвърлил
един беловлас господин под скованата круша.
Домът става дом щом проплаче едно детско
                                  гърло.
Тук четири топки под влажния покрив
                                 се гушат.

А майка котана, с провиснало сиво кожухче
подскача сред кофите, сякаш че бие камбана.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом нещо по малко остане...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.