Санирането доказа, че безплатен обяд няма

Едва ли някой си спомня проекта за саниране на жилищата с подкрепата на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) отпреди 15 години. Неговата задача беше да се разработи модел, по който след това да се усвояват планираните 63 млн. лв. за обновяване на жилищата по програмата  "Регионално развитие".
Водещи при проекта на ПРООН бяха общините, които избираха блоковете за саниране. Така от 2007 до 2011 г. бяха ремонтирани 50 блока с 1093 апартамента в 13 града. За санирането на близо 81 хил. кв. м застроена площ бяха изхарчени 11 млн. лв., от които около една трета бяха осигурени от собствениците. В крайна сметка от тази програма ресурсът реално не стигна. Другата програма, която се провали, е "Енергийно обновяване на българските градове". По нея бяха санирани само два блока, като държавата първоначално даваше 50% от разходите, а по-късно - 75%. Останалите 25% се плащаха от собствениците.

Промяна

Вместо да се продължи по вече, общо взето, утвърдения модел на ПРООН, през 2011 г. първото правителство на ГЕРБ реши да променя схемата. Проектът бе пратен под крилото на МРРБ. Там бе разработен нов модел, за който отидоха милиони. Регионалното министерство направи звено за управление на проекта и нае консултанти. Отначало се разчиташе на съветите на "Българо-австрийска консултантска компания", която получи 156 хил. лв. за осем месеца работа. След това беше подписан втори договор с ДЗЗД "Многофамилни жилища" за 1,22 млн. лв.
За да се убедят хората колко е полезно подновяването на жилищата, на "Маг Адвъртайзинг", компания на настоящия спортен министър Красен Кралев, бяха платени още 520 хил. лв. без ДДС за реклама. Най-запомнящото се от кампанията остана талашитената къщичка, с която министър Павлова обикаляше градовете по време на първия си мандат.
След това се стигна до избирането на проектните мениджъри за седемте района на страната. Това са хората и фирмите, които движат проекта на един блок - от регистрирането на сдружението на собствениците, през попълване на документите, подаването им, осъществяването на връзката с МРРБ и одобряването на проекта до фирмите, които трябва да направят енергийното обследване, инвестиционните проекти, строителите и надзора. Така поне е по документи. На практика това невинаги се случва. Да не говорим, че бяха пропуснати всякакви предварителни срокове.
После дойде изготвянето на т. нар. енергийни паспорти на сградите. Следваше изработването на инвестиционните проекти от проектантите. Шумно рекламираните безплатни проекти, направени за сметка на Столичната община, се оказа, че не вършат работа, защото всяка сграда има различно износване. След тях дойде времето на  строителите, които трябваше да подменят дограмата, да поставят външна изолация, да ремонтират покривите. За всичко това обаче трябваха пари.

Загадка

Така второто правителство на Бойко Борисов обеща през 2016-2017 г. безплатно саниране за един милиард лева, осигурени със заем от Българска банка за развитие. Това трябваше да става по Национална програма за саниране, като приоритет се даваше на панелните апартаменти. Новото беше, че не МРРБ е двигател на процеса, а общините, както беше по времето на демонстрационния проект на ПРООН.
Загадка остана дали обявената от министър Павлова Национална програма за саниране е изцяло нова, или е продължение на одобрената по времето на кабинета "Сакскобругготски", която обаче остана само на хартия. Разработеният по царско време модел предвиждаше процесът да се управлява от общините, като държавата дава 20% субсидия на собствениците на жилища и правото да придобият безплатно собствеността върху земята, ако сградата е построена с право на строеж. За да се случи това, всяка година в бюджета трябваше да се заделят средства. В крайна сметка се оказа, че нищо от предвиденото не е изпълнено.
"Безплатното" саниране на частни жилища със сигурност е една от емблемите при управлението на ГЕРБ. Според левицата програмата на правителството за саниране на сгради е всъщност програма за саниране на електорат и саниране на приближени до властта фирми. Отпускането на извънредни 1 млрд. лв. от бюджета за една година в която и да е сфера са много пари. Точно това се случи на 30 ноември 2016 г., когато бюджетът на регионалното министерство получи първия извънреден милиард, за да се разплати по програмата дотогава. На следващата година упражнението се повтори. Парадокс е, че стойността на Националната програма за саниране не е записана в какъвто и да било официален държавен документ. Двата милиарда ги няма никъде. Те се водят за оперативни разходи, възникнали неочаквано.
Разбира се, програмата е великолепна, ако се съди по нейните цели - да подобри градската среда и битовите условия за живеене. Кой би отказал безплатен ремонт на апартамента, подарен от държавата. Още повече българинът е твърд привърженик на принципа "шамар да е, аванта да е".

Проблем

Нейният основен проблем обаче е пределно ясен - няма пари за всички. Заложените до момента по програмата 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите години, са планирани да стигнат за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и 4% от жилищата. Няма как тази програма да е социално справедлива, когато с парите на всички данъкоплатци се осигурява благото на минимална част от хората, и то подбрани на принципа "кой превари, той натовари", а не след оценка на потребностите. Неофициални изчисления показват, че ако трябва да се санират жилищата на всички хора в България, ще са необходими приблизително 40 млрд. лв. Ако бюджетът харчи по 1 млрд. лв. на година, в следващите 40-50 години по схемата на ГЕРБ всички ще направят панелките си като нови.
А не е нормално през 2015 г. правителството да взема решение за стартиране на национална програма с ресурс от 1 млрд. лв. и да не осигури нито лев от тях с бюджетите за следващите години. Цялото финансиране на практика идва от заеми, които тегли държавната Българска банка за развитие, като се очаква някой ден бюджетът да се разплати.
Видимо е и защо подобна програма е удобна на властта. Чрез нея могат да се насочат много пари, като схемата е удобна за отклоняване на средства. Оказва се, че когато парите се дават от бюджета, санирането излиза по 290 лв./кв. м, докато блоковете, санирани с европари, са излезли средно по 100 лв./кв. м. Така че програми като тази винаги ще намират почва у нас, още повече когато  обществото е готово да плаща масрафа. Парадокс е, че нейната стойност не е записана в какъвто и да било официален държавен документ. Изхарчените 2 млрд. лв. реално се водят като оперативни разходи, възникнали неочаквано.
Сега идеята е схемата да бъде променена. Изцяло "безплатно" саниране на блокове вече няма да има, призна преди време министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Според него в бюджета за 2018 г. няма да има средства за саниране, сключените досега договори с етажните собствености ще бъдат довършени по досегашните правила. МРРБ предлага да се премине от унифициран модел към диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната. В бъдеще най-вероятно изостаналите региони с мръсен въздух ще имат предимство при безплатното саниране на жилищните сгради спрямо икономически по-развитите региони, където населението е по-платежоспособно.
Освен това самоучастието на жителите в слабо развитите икономически региони може да е минимално или дори да се запази "безплатно" за социално слабите, докато в по-силно развитите то ще е по-високо. До момента санирането беше "безплатно" за 2022 сгради.
Плановете за финансово участие на гражданите при санирането на жилищата им вече бе обявено от зам.-министъра на регионалното развитие Малина Крумова. Точният размер към момента не е ясен. Засега подкрепа среща един от предложените модели - този на Световната банка, който предвижда първоначално самоучастието да бъде 20% и на всеки 5 години да се увеличава с още 10%. Тъй като във всяка сграда има социално слаби, които няма да могат да покрият своето самоучастие, е възможно за тях санирането да остане безплатно на базата на подоходен критерий. Това беше една от пречките през миналия програмен период санирането на жилища с европари да буксува години наред и в крайна сметка се взе решение обновяването на блоковете да става безплатно за всички живеещи в тях.
Как ще продължи програмата за саниране, се очаква да стане ясно до края на годината или най-късно до средата на 2019 г. Дотогава ще са изразходвани първоначално отпуснатите 2 млрд. лв. за санирането на 2022 сгради. А още 42 хиляди сгради чакат за обновяване. Възможните източници за финансиране на тези сгради са съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и други.

Рискове

Отговорът на въпроса, кой каква част занапред ще заплаща от необходимата сума, все още е обвит в мъгла. В регионалното министерство се подготвя някаква схема. Тя трябва бъде съгласувана с Българската банка за развитие, която кредитира програмата, а после да се одобри от правителството. При темповете, с които работи нашата бюрокрация, това едва ли ще стане до края на лятото. Реално работа евентуално може да започне през есента. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците очакват нещата да се случат чак догодина напролет. Каквото и да е решението, вече е ясно, че ГЕРБ дезертира от предизборните си обещания, че програмата за "безплатно" саниране ще продължи, докато и последната панелка и селска къща не бъдат обновени.
 Освен неравнопоставеността на хората друг фундаментален въпрос пред програмата за "безплатното" саниране няма да излезе скъпо удоволствие за абсолютно всички, които са се захванали с него. 
Според действащите правила Сдружението на собствениците, а не общото събрание се занимава със санирането. Мотивът на МРРБ е, че то е юридически субект, който може да получава държавна помощ. Но според европейското законодателство юридическата форма няма значение - независимо дали става дума за сдружение или за събрание. В двата случая, ако развиват стопанска дейност, а санирането е точно това, се говори за предприятие. А то носи отговорност при вземането на кредити, в случая от ББР, и има задължението да ги връща. А ако няма пари от държавния бюджет, длъжници ще се окажат собствениците.