Разни безумия

Събуждаш се сутринта и пускаш телевизора. Оттам един зам.-министър на вътрешните работи  обяснява, че всяка седмица главорези минават през страната ни. Главорези! Има ли си на идея какво ни каза в национален ефир? И го съобщава с такова спокойствие все едно говори какво е времето навън или каква е цената на доматите. Не дава конкретен отговор какво се случва с тях. Не обяснява къде е МВР в този момент. Говори за готвен закон срещу тероризма. За подслушвания на потенциални хора, способни да се радикализират. Пък вместо шест месеца щели да ги подслушват три години. Ама как избирате кого да подслушвате? Не е ясно. Нелепите обяснения, ако може да наречем хленченето обяснение, не спират дотук. Целта на увеличаването на срока на подслушване била "да го предотвратиш да стигне дотам, че да планира радикализация". Все си мисля, че като няма какво да кажеш, е по-добре да замълчиш. Ама нали трябва да се отчете дейност, нека се покаже и каже нещо, пък за последиците ще се мисли после.
Горе-долу по същото време Румяна Бъчварова взе, че призна за недействителни мерките срещу битовата престъпност. И говори с един тон, с който жал да ти стане, че нищо не се случва. В повечето държави, ако министър признае, че не се справя, следва оставка, ама ние сме си ние. Като ги слушам двамата, се чудя това министерство за какво въобще носи отговорност и с какво се справя? После се вайкаме как такива като Динко от Ямбол се превръщат в герои. 
Приказки на килограм не спират да се леят, че нищонеправенето се приема за нормално. Поредицата от безумия се върти постоянно. И разни главорези, разни афганистанци, разни иракчани, разни всякакви ще се навъртат около нас, докато държавата защитава чуждите интереси, а не своите.