17 Ноември 2024неделя10:17 ч.

Нови истории към "Познатият непознат Пловдив"

Книгата в нейното допълнено издание ще бъде представена днес в Културния център "Тракарт"

/ брой: 232

автор:Пенка Калинкова

visibility 4526

Дори в нашето дигитално време хората осъзнават все повече, че паметта е нещо крехко, че се къса връзката между поколенията, че са подложени на забрава свидни спомени, които са ни изграждали като личности. Затова седнах и прегледах книгата от 2014-а - нещо махнах, друго прибавих. Имам и съвсем нови текстове и повече черно-бели снимки, но като цяло тя продължава да се разхожда по пловдивски улици, по културни събития, да се възхищава на личности, да плаче и да се ядосва по загуби и глупости, казано накратко - продължава да пълни "къщичката" на спомените и да живее своя живот. Нейното предназначение, може да се каже, че е изпълнено - читатели разказват пред свои познати историите, прочетени в нея, от първо лице, сякаш са ги преживели или най-малкото те са ги описали за първи път. Главното е обаче, че взорът им вече по-често се спира върху уж неважни подробности, че е обърнат повече нагоре - над магазинния етаж и бъбривите реклами. Така се вижда по-ясно същественото - полетът на архитекти, скулптори, инвеститори - истински зидари в прекия и преносния смисъл, както и просто граждани на Пловдив с добър вкус и възпитание. Ах, как ни липсва всичко това!

...В средата на 50-те години се появяват първите тролейбуси. И пак тогава - един от знаците на града - хотел "Тримонциум", отваря врати за есенния панаир през 1956 г. По същото време се изгражда и монументът, добил гражданственост с гальовното име Альоша. Още през 1945 г. се ражда идеята за прокарване на тунел под Джамбаз тепе, за да се съкрати пътят между двете части на града, разделяни от реката. Идеята се реализира постепенно, с прекъсване във времето, но от 1960 г. маршрутът е познат на всеки пловдивчанин и гост на града. По това време главен архитект е Борис Марков (той е тъст на знаменития Гунди, футболиста Георги Аспарухов). Големите транспортни магистрали, включително и Коматевският възел, са от времето на кмета Христо Мишев (1979-1986).

Едва в началото на 1920 г. се забелязват признаци на съживяване в икономиката. Относителният дял на пловдивската промишленост съставлява само 5,2% от националната индустрия. Тогавашните предприятия имат дребнособственически характер - около 80 на сто от тях са еднолична собственост или събирателни дружества. Определящи за Пловдив са производството, манипулацията и търговията с тютюн и тютюневи изделия. Преди Балканската война Пловдивски окръг е на трето място (след Хасковски и Дупнишки) по засети площи с тютюн. След войната излиза на първо място с 59 190 дка засята площ. Градът още преди войните заема първо място по фабрикация на различни цигари и тютюни. През ХХ век Пловдив се превърна в най-големия център на тютюневата индустрия в България и успя да загуби славата си като такъв. Затова пък опази други две традиции - едната е завещана от миналия ХтХ век, другата - от последните 40 години. Международният пловдивски панаир (1892) достигна славата на средноевропейските панаири в Лайпциг, Бърно, Познан и успя да я опази.

Донякъде.

Комбинатът за цветни метали си остава единственото работещо успешно предприятие от втората половина на века. Създаден като държавен, сега 80 на сто от него са приватизирани от РМД. От 1985 до 2004 г. директор на Комбината за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е роденият в Асеновград Никола Добрев (1942). От април 2004 г. главен изпълнителен директор на компанията "КЦМ 2000" АД, впоследствие председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000. Член е на Съвета на директорите на Международната цинкова асоциация (МЦА) и на Комисията по информация, образование и имидж към IZA. Носител е на редица отличия - Златна значка на ФНТС, "Бизнесмен на Пловдив и региона" за 2000 г., награда "Мениджър на 2005", награда на БТПП за заслуги в развитието на икономиката за 2006 г., награда "Пловдив" за 2001, 2007 и 2008 г. за меценатство. През 2008 г. му е присъдено и званието "Почетен гражданин на Пловдив".

Сигурно не е без значение да се знае, че обемът на машиностроителната продукция през 1970 г. е бил три пъти повече в сравнение с 1965 г. и 7 пъти в сравнение с 1960 г. Нарастването на промишлеността, съпоставено със стойностите от 1947 г., е 13 пъти. Развитието на индустриализацията е изведено през последното десетилетие на социализма до модерните и перспективни направления на високите технологии, на биотехнологиите, микропроцесорните устройства и т.н. Никога пловдивската наука не е била така близо до откритията на ХХ век както през 80-те години на ХХ век. Всичко това обаче бе пометено от смяната в посоката на 180 градуса в обществения ни път в последните години на века. Картината днес е безрадостна, въпреки че има и изключения.

Едно от първите индустриални предприятия в Пловдив преди повече от век е пивоварната фабрика, наречена по името на местността, където се намира, "Каменица". Стабилна изглеждаше ситуацията в началото на ХХт век. От юни 2012 г. обаче, "Каменица" АД е собственост на една от най-големите пивоварни в света. Производството на бира "Каменица" се мести от Пловдив в Хасково, обяви собственикът "Молсън коорс брюинг къмпани". 

В началото на века сред първите промишлени предприятия на Пловдив е фабриката на Антон Папазов на пътя Асеновград - Пловдив. Тя е най-старото българско предприятие за парфюмерийни изделия. Марката "Ален мак" е от последните 3-4 десетилетия, но тя бе достигнала огромна популярност в бившите съветски републики и страните от Източна Европа. Сега обаче вече не съществува, предприятието е във фалит. Някога в него работеха 1500 души, днес стотина си търсят правата и неплатените заплати. Изчезват от световния пазар и мотокарите с марката "Рекорд". Златните медали на Международния пловдивски панаир ги обираха в първото десетилетие на прехода частните мотокарни фирми "Димекс" и "Каравел"... Вероятно никога повече няма да се говори, че България е в челото на световното каростроене и че това се дължи на единствения на Балканите комбинат за електро- и мотокари - пловдивския "Рекорд". Може би след десетина години ще се забрави и във века на компютрите никой няма да си спомня, че в началото на 70-те години в Завода за пишещи машини в Пловдив бе произведена първата българска пишеща машина "Марица". За кратко се произвеждаха в града под тепетата леките коли "Булгаррено". Ето какви протуберанси и... падения се случиха в града ни за един век.

Това е откъс от изследването "Пловдивският ХХ век", една от интересните истории в "Познатият непознат Пловдив" от Пенка Калинкова, наша колежка и дългогодишна авторка на вестник ДУМА. Книгата ще бъде представена днес, 29 ноември, в Културния център "Тракарт" в Пловдив. Издава се с подкрепата на община Пловдив по Компонент 4: "Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания".

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ