Бунтове на бедността заливат света

Нова година - нов протест! - биха възкликнали  почитателите на черния хумор по повод вълненията, обхванали не само невралгичните точки на задъхващата се от милиардите си жители планета. За мнозина 2011-а дойде без очаквания и надежди. Милиони я посрещнаха в плен на мрачните прокоби за колапса - на ръба на пропастта и оцеляването. И вместо да забират като гнойни рани в душите - насъбралите се обиди, гняв, унижение и отчаяние изригнаха с пълна сила още в първите дни на януари.

"Вън корупцията", скандират тунизийците. Хората в страната излязоха по улиците, вдъхновени от постъпката на младия Мохамед Буазизи


Човешките факли на бунта

Искрата на изпепеляващата цяла Северна Африка вълна се запали в Тунис. Двадесет и шестгодишният Мохамед Буазизи драсна клечката на тази бурна и огнена стихия и се превърна в лице на революцията. На 18 декември 2010 г. Мохамед се самозапали пред общината в Сиди Бузид, защото ден по-рано полицията отнема плодовете и зеленчуците, които продава без разрешение на улицата. При акцията един от полицаите дори му удря шамар и плюе в лицето му. Властите остават безразлични към опитите на младежа да се защити, затова той решава да действа. Заради тежките си изгаряния Мохамед изпада в кома, но кладата вече е запалена. Още на следващия ден в града пламват бунтове. Тунизийските младежите са шокирани от постъпката на Буазизи. Техният гняв от безперспективността и безработицата се излива по улиците на града. Много скоро младежи и от останалата част на Тунис се присъединяват към протестите. Когато на 4 януари, осемнадесет дни след очаяната си постъпка, Мохамед умира, демонстрациите избухват с пълна сила. Над 5000 души присъстват на погребението му, а 10 дни по-късно диктаторският режим на президента Бен Али, който властва 23 години, се срива.

Опозицията в Египет е убедена, че страната ще тръгне по мъченическия път на Тунис

Мохамед бързо се превръща в символ на недоволните арабски младежи, разгневени от деспотичните си управници и лошите икономически условия. Ситуация, от която арабските лидери в региона е добре да си вземат поука. В Алжир, втората страна, където започнаха протести срещу недостига на жилища, корупцията и безработицата, четирима души се самозапалиха.
В Мавритания, където петдесет на сто от 3,5-милионното население живеят под прага на бедността (само с 2 долара на ден), един човек бе хоспитализиран, след като се самозапали пред президентския дворец. Мотивът - борбата му с умишленото обричане на глад, абсурдно високите цени и корупцията. Човешки факли пламнаха и в Египет, където миналата седмица трети човек почина от раните си, след като последва примера на Буазизи. Той се самозапали близо до парламента като протест срещу мизерните условия на живот. Преди това други двама прибегнаха до тази отчаяна стъпка заради безработицата, вдигащите се цени на храната и спирането на субсидиите за хляб.

Протестите в Гърция не стихват
 

Всенародните бунтове породиха и много въпроси дали съдбата на тираничните режими в другите страни, които страдат от политическа автокрация и икономическа нестабилност, няма да е сходна. Пламъците на недоволството вече съскат в Судан, където опозицията плаши да излезе по улиците, ако правителството не свали финансовия министър и не разпусне парламента заради решението за скока на цените на редица стоки. Суданските власти обявиха спешните мерки по-рано този месец, за да бъде овладян бюджетният дефицит. Мерките включват намаляване и на субсидиите за петролни продукти и увеличаването на цената на захарта. Анализатори смятат, че тунизийският пример може да се окаже заразен за много северноафриканци, които са разочаровани от покачващите се цени, бедността, високата безработица, нарастващия брой на населението и системите на управление, които просто ги пренебрегват.

Намерението на боливийските власти да увеличат дизеловото гориво със 73% доведе до пълна парализа на столицата Ла Пас


Горивата запалиха още протести

Огънят на недоволството върлува и в Южна Америка. Боливия прекрачи новата година, парализирана от стачни действия. В навечерието на 2011 г. в редица градове на страната цареше хаос заради новите цени на горивата. Цените бяха замразени през последните шест години, но правителството заяви, че повече не може да си позволи да ги субсидира с около 380 млн. долара годишно. Повишението с над 70% доведе до почти пълна парализа в столицата Ла Пас. В магазините се появиха дълги опашки, където стоките привършваха, а хиляди хора издигнаха барикади по пътищата, докато горяха гуми и хвърляха камъни по правителствени учреждения. Жителите на столицата, която по принцип подкрепя президента Ево Моралес, участваха масово в протестите.
Властите обясниха, че скокът на цените, при които дизеловото гориво трябваше да се увеличи със 73%, се компенсира от повишението на заплатите с 20 на сто. Но два влиятелни профсъюза и граждански обединения в Боливия не бяха съгласни. В крайна сметка Моралес отмени своя указ.
В Чили огнените езици на революцията взеха и жертви. Две жени загинаха, а непълнолетно момиче бе тежко ранено по време на демонстрация срещу повишаването на цените на газа в Пунта Аренас, в най-южната част на страната. Жертвите бяха пометени от кола, изхвърлила ги в огън, запален от демонстрантите. Хидяли чилийци са солидарни срещу повишаването със 17% на цената на газа в района. Идеята е така провинцията да се доближи до останалите стойности за страната. Гражданската асамблея на провинцията отхвърля предложението на правителството цената на природния газ да бъде увеличена дори с 3%, и то само за 10 месеца. Чилийското правителство обяви, че ще приложи в провинцията Закона за държавната сигурност. Опозицията обаче отхвърля мярката и обвинява правителството в диктатура.

Балканска безизходица

Стачките, които в Гърция отдавна вече са всекидневие, продължават с пълна сила. Служителите в градския транспорт, лекарите, адвокатите и фармацевтите се надигат срещу два законопроекта на правителството за преструктуриране и нови ограничения. Работещите в обществения транспорт стачкуват от няколко седмици, тъй като диалогът с министерството на инфраструктурата за промените в трудовите отношения в отрасъла все още е в ход, но неговият изход е неизвестен.
Междувременно Федерацията на синдикатите на държавните служители в Гърция АДЕДИ съобщи, че ще организира 24-часова стачка на 10 февруари като протест срещу мерките на правителството за затягане на коланите. "Политиката, предвидена в меморандума на ЕС и МВФ, е изпитание за границите и толерантността на гръцкия народ и особено на най-бедната част, работниците, безработните и пенсионерите", съобщи синдикатът в комюнике. АДЕДИ съобщи, че опитва също така да се координира със синдиката на служителите в частния сектор, за да организират обща стачка. Двата профсъюза представляват общо около 2,5 милиона работници или половината от работната сила в страната.
В съседна Македония тютюнопроизводителите заплашиха правителството с гражданско неподчинение заради рестриктивните мерки за оценяване продукцията. Според земеделците умишлено се понижават изкупните цени, породени от желанието на големи инвеститори да сложат ръка върху сектора, който досега в Македония се смяташе за относително стабилен.
Сериозно напрежение се натрупва и в Румъния, където започнаха масови протести пред бензиностанциите заради високите цени на горивата. Шофьори блокираха достъпа до бензиностанциите и решиха да плащат с дребни монети, недоволни от новите цени на горивата. Според възмутените румънци миналата година бензинът и дизелът са се повишили вече с 30%, а петролните компании и държавата заедно печелят от това.
Именно румънците бързо въприеха тунизийския модел. Миналата седмица двама румънци, тласнати от отчаяние заради бедността и мизерията, в която се оказали, направиха опит да се самоубият чрез самозапалване. 31-годишен баща на три деца се полял с бензин и се самозапалил в село Васлуи в източната част на Румъния. Той обяснил опита си за самоубийство с това, че няма възможност да изхранва децата си. Съседи загасили огъня, но не успели да предотвратят сериозните изгаряния по тялото на мъжа. Друг румънец - бездомник, също се самозапалил, след като не бил допуснат в приют в Залау.
Освен това се оказа, че кризата в Румъния разпалва носталгията по комунизма. С нарастването на икономическите трудности много румънци поглеждат все по-често назад към стабилността на бившия комунистически режим. Според проучване половината от румънците смятат, че животът по време на комунизма е бил по-добър от сега.
Тежко е положението и в Сърбия, където инфлацията през 2010-а е била 10,3 процента. Индексът на потребителските цени през декември пък е бил с 0,3% по-висок спрямо ноември. В повечето части на Сърбия хората искат помощ от държавата, а недоволството нараства. Смята се, че в Сърбия около 700 000 души живеят в бедност.
България засега изглежда като някакъв "остров на стабилността". Това обаче е повече от измамно. Истината е, че и у нас положението се влошава с всеки изминал ден. Цените хвърчат неудържимо нагоре, безработицата все по-трудно се овладява, отчаянието обзема все повече хора.
Най-страшното е, че лошото тепърва предстои. Вярно е, че експерти от известно време обясняват как икономиката, особено в развитите страни, вече се стабилизира. Не липсват обаче и такива, които прогнозират още по-тежки времена. Песимизмът наистина започва да надделява, особено като се има предвид, че опасният скок на цените на продоволствието на световните пазари ще продължи. И обяснението за това е не само тежката икономическа криза - в този момент и природата също "загърби" човечеството. След като тежкото лято миналата година изгори зърнената реколта в Европа, тазгодишната зима я удави в Австралия и Бразилия.
Така че затягането на коланите явно ще продължи.
"Цивилизованият свят" може би се надява бунтовете да го подминат, но това е опасно заблуждение. Развитите държави не са застраховани от социални протести и няма как да се чувстват в безопасност, след като все повече връзки го обединяват с останалия свят. Границите вече не ни защитават от нищо, те все повече заприличват на условни линии на картата. Бунтовете ще има навсякъде и те ще стават все по-чести и все по-масови.