Георги Петров - нито ангел, нито дявол, а човек

Много често населението на столицата забравя, че София не означава България. И най-гениалният математик не може да постави знак за равенство между цифрите 2 000 000 и 4 500 000. Хората, живеещи извън столичните предели, представляват истински разсадник на разностранни дарования, които обуславят уникалния творчески потенциал на българския народ. Въпреки това дори неродените в София "столичани" забравят този факт, което не говори добре за тях.
Случаят с проф. Георги Петров е точно обратният - роден е в София на 13 октомври 1939 г. и едва петгодишен става "пловдивска майничка". И въпреки че мащабът на неговите артистични и педагогически постижения има не само национални, а и международни измерения, целия си живот прекарва в Пловдив - "най-големия и най-красивия от всички градове" (Луциан), основан 4000 години пр.н.е.
Проф. Георги Петров е първородният син на известния пловдивски учител по музика Милчо Петров - създателя на пловдивската виолончелова школа, който има и впечатляващи диригентски изяви. Той беше разностранно надарен музикант, който кипеше от неизчерпаема творческа енергия и плюс това беше отличен организатор и неповторим домакин. Майка му - учителката по естествена история Стефана Караконовска, по характер беше негова пълна противоположност. Може би защото във вените й течеше кръвта на нейните руски прародители, която я сродяваше с потеклото на именития руски писател княз Иван Гончаров. У нас винаги беше пълно с ученици и по цял ден се свиреше. От малък живеех, заобиколен от музикални звуци и това - заедно с генното ми предразположение - ме въведе в чудния свят на музиката - споделя професорът.
Като ученик в пловдивското музикално училище Георги е участвал активно в концертния живот на училището - изнасял е самостоятелни концерти, а като абитуриент е бил солист на Пловдивската филхармония под диригентството на Добрин Петков, изпълнил Концерта за пиано и оркестър в ла минор от Роберт Шуман.
През 1957 г. той става студент в  Инструменталния факултет на Държавната консерватория "Чиприян Порумбеску" в Букурещ, Румъния. Обучението му по пиано там преминава под ръководството на бележитата проф. Флорика Музическу, възпитала плеяда световноизвестни пианисти. С ентусиазъм и жар той черпи от богатата със знания съкровищница на своята учителка и на румънската музикална култура, откриващи му нови творчески хоризонти. През 1962 г. завършва с отличие консерваторията и е удостоен с честта да участва в концерта на най-изявените абсолвенти под диригентството на Мирча Кристеску - главен диригент на Букурещката филхармония.
По препоръка на Комитета за култура в София след завършването на консерваторията Георги Петров остава на едногодишна специализация в Букурещ като асистент на проф. Флорика Музическу. Същевременно е назначен за преподавател в Централното музикално училище към Букурещката консерватория, където работи през цялата учебна 1962/1963 г.
След шестте години, прекарани в Букурещ, през 1963 г. Георги Петров се завръща в Пловдив и става редовен преподавател по пиано в Средното музикално училище "Добрин Петков". Всеотдайно и с увлечение той се стреми да формира у учениците си професионално отношение към изкуството, като редовно организира класови и самостоятелни ученически клавирни концерти. Учениците му са участвали многократно в значими прояви от национален и международен мащаб и са получавали високи отличия. Всичко това утвърждава в обществеността името му на много добър клавирен педагог и авторитетен музикант. Затова, когато през 1964 г. се създава Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) - тогава Висш музикално-педагогически институт (ВМТИ) - напълно закономерно той е поканен и става един от основателите на второто висше музикално училище в страната и първи преподавател по пиано в него. Проследявайки неговата педагогическа дейност, силно впечатление правят активните концертни изяви на неговите възпитаници при осъществяването на интересни стилове и тематично-интегрални цикли, както и като солисти на Пловдивската филхармония.
Педагогическите му приоритети и в средното, и във висшето училище неизменно са свързани с подчертано внимание към българското музикално творчество. Ползотворни, перспективни и стимулиращи цялостното развитие на студентите му са установените трайни творчески връзки с поредица стойностни български композитори и особено с пловдивските автори - преподаватели в АМТИИ. Навярно това е причината композиторът Иван Спасов да каже: "Георги Петров е роден педагог, поставил българската класическа и съвременна музика в основите на обучението."
    Творческите изяви на проф. Георги Петров не се ограничават само в сферата на педагогията - той продължава активно да концертира в страната и чужбина. След успешна изява на фестивала "Охридско лето '66" последвала покана от генералния директор на Екол нормал дьо мюзик - прочутия френски композитор и музиколог Пиер Пети и през 1967/1968 г. специализира в това реномирано парижко учебно заведение. Там работи в класа на световноизвестните проф. Магда Талиаферо и проф. Жан Бланкар, като посещава и курсовете по хармония, естетика и композиция на Оливие Месиан и курсовете по дирижиране на Шарл Мюнш. Той е първият български пианист, който записва музика от Панчо Владигеров за френското национално радио. Престоят му в Париж изиграва важна роля за обогатяването на неговата музикална култура, което намира пряко отражение в професионалната му дейност.
По-късно, през 1974 г., проф. Георги Петров участва в международния семинар по интерпретация в град Ваймар - Германия, в курса на прочутата руска пианистка проф. Вера Горностаева, през 1975 г. участва в курсовете по интерпретация на проф. Магда Талиаферо като демонстратор, а през 1976 г. - в международния семинар по интерпретация в Прага, ръководен от световноизвестния пианист и педагог Иван Моравец, на който изпълнява Концерта за пиано и оркестър КV 415 от Моцарт.
Концертната му дейност е многостранна. Активно концертира с различни камерни и симфонични състави. Освен в България това направи пианистичното му майсторство известно и то получи признание още във Франция, Германия, Румъния, Гърция, Чехия, Македония.
Важен момент в изпълнителската ми дейност - споделя проф. Георги Петров - е цялостната концертна и звукозаписна реализация на интеграла от шест концерта за 2-3-4 пиана от Йохан Себастиян Бах, за първи път в България! Тя беше осъществена през 1995 г. заедно със съпругата ми Райна Петрова и колегите ми от АМТИИ Арно Ховагимян (вече покойник) и Надежда Кузманова и Колегиум музикум "Банкя" под диригентството на проф. Емил Янев по случай 310-ата годишнина от рождението на Бах и получи широк обществен отзвук и одобрение.
Важно събитие в педагогическата му дейност е неговият избор през 1989 г. за ръководител на катедра Клавирни инструменти в АМТИИ. Постиженията й през следващите 10 години са плод от неговата дейност на този пост. Изключителен успех за катедрата е обособяването на специалния инструментален клас по пиано, на когото става отговорник  от основаването му през 1990 г.
Изпълнителските и педагогическите изяви на професор Георги Петров пряко се преплитат с неговата обществена дейност. Той става инициатор и организатор на редица теоретични конференции и семинари по различни проблеми, засягащи музикалния живот в страната, на уникалния в световната университетска практика лекционен курс "Съвременна клавирна култура", на майсторски курсове на признати европейски майстори на клавирното изкуство и пр. Тези изяви се допълват от участията му в множество журита и в други значими музикални събития.
Като всеки човек той има различни предпочитания - например обича миризмата на старите книги. Но след музиката голямата му любов е живописта - в дома си има цяла стая с картини от Димитър Киров! Освен него много цени Георги Божилов и както сам казва: "Луд съм по Пикасо, Брак и Миро!"
За ползотворната си артистична и научно-педагогическа дейност проф. Георги Петров получи редица престижни награди - академичната награда на АМТИИ "Медения чан" (1995), Почетния знак на град Пловдив и Голямата награда за култура "Пловдив" (1999) - за значителен принос в развитието на пловдивската култура, и т.н.
На провокативния ми въпрос щастлив ли е, отговорът му е: Категорично да, защото
- съдбата ме дари с интересен, интензивен и творчески обагрен живот, преминал в служба на любимото ми музикално изкуство
- в голяма степен реализирах потенциала на природното си музикално дарование, представляващо странен хибрид, наложена от живота кръстоска от изпълнител и педагог
- създадох добро семейство, което - въпреки сполетялата ни голяма трагедия със смъртта на сина ми - живее в разбирателство и съвместна артистична дейност
- гордея се с дъщеря си Георгия, която стана отлична пианистка
- благодаря на съпругата си Рени, която със своя силен интелектуален и артистичен потенциал ми вдъхна сили да се откажа от бохемските си лудории и се грижи за моето здраве и дълголетие
- имам ученици и приятели - в страната и чужбина - които ме обичат и ценят, въпреки че понякога съм нерешителен
- нито съм ангел, нито дявол, а човек.