Гаро Балтаян

Проф. Емил Янев

От "родословното дърво" на балтаяновия род ясно личи, че в него той е третото поколение музиканти. Основата поставя неговият дядо; после музикалната "щафета" преминава в баща му Саркис Балтаян, а през 1934 г. той поема третия й пост. Но той не е финалният, защото родените през 1971 и 1976 г. негови деца Арусяк и Саркис представляват четвъртото поколение музиканти в тяхното родословие. Това дава основание да се твърди, че музиката неизменно живее в рода Балтаян близо два века и че тя е неотделим компонент във фамилната му биография като пазител на една благородна традиция.
Гаро Саркис Балтаян е роден на 31 май 1934 г. в Пловдив и по зодиакален знак е Близнак. От най-ранна детска възраст заживява в света на музиката, предложен му от неговия баща, който е и неговият респектиращ първоучител в живота и музиката, изградил най-важните му личностни качества - вяра, родолюбие, преклонение пред музиката.
През есента на 1945 г., на 11-годишна възраст, става ученик в Детската музикална школа на новооснованото Музикално училище в класа по цигулка на основателя му и първи директор Трендафил Миланов и по солфеж - на бъдещия професор Иван Пеев. Благодарение на неговата музикална надареност и трудолюбие по време на обучението си в Музикалното училище той израства и се утвърждава като един от водещите ученици-цигулари.
Важно признание за неговите цигулкови успехи е включването му в състава на Пловдивската филхармония, при участието й в Първия национален преглед на симфоничните оркестри, проведен през 1952 г. в София. То става по покана на тогавашния главен диригент на оркестъра Руслан Райчев, съгласувано с ръководството на училището. За абитуриента Гаро това е незабравимо преживяване и стимул. Навярно се е представил добре, защото две години по-късно - вече студент в НМА "Панчо Владигеров", отново е поканен - от следващия главен диригент на оркестъра Добрин Петков, и взел участие и във Втория национален преглед на симфоничните оркестри, през 1954 г. в София.
Цигулковото му обучение в академията се осъществява в класовете на проф. Леон Суружон и главен асистент Радка Данева, по камерна музика - на проф. Тодор Въжаров и доц. Катя Казанджиева, а по хармония - на проф. Александър Райчев, от които научава много нови неща за музиката. По-важното е, че неговият житейски и музикален хоризонт получава нови, по-богати и мащабни измерения. Сред тях е и повишеният му интерес към цигулковата педагогическа и методическа проблематика. Затова съвсем закономерно след дипломирането си през 1959 г., още есента се явява на обявения конкурс за преподавател по цигулка в пловдивското музикално училище. След като го спечелва, започва работа в него, която продължава 40 години.
"Работата си в музикалното училище започнах с изключително желание, с много ентусиазъм и стръв - сподели с мен Гаро. Училището стана моят втори дом и правех всичко, за да бъда максимално полезен на учениците си. Бях грижовен, но и професионално строг, взискателен и безкомпромисен към участниците в образователния процес - учител, ученик, родители. Системно и настоятелно изисквах от свирещите постоянно, търпеливо и максимално съсредоточение, психо-физиологично самонаблюдение в посока на всяко конкретно инструментално двигателно усещане. Следвайки неотклонно творческия пример на баща си, винаги съм се ръководил и продължавам да се ръководя главно от три мои изпитани максими:
- Любовта към децата е най-висшата мярка за душевна извисеност.
- В духовността на децата е заложена духовността на нацията.
- Постоянното и ползотворно общуване с подрастващите - това е въздухът, който дишам, това е създадената и зареждащата ме с незаменима положителна енергия любвеобилно-емоционална атмосфера, която спонтанно ме извисява и подмладява."
Навярно това не е останало незабелязано и още в 1960 г. той получава първото сериозно признание за резултатността на своята педагогическа дейност и е поканен за член на международното жури, оценяващо художествените резултати, на IV фестивал JAF (млади французи с арменски произход), състоял се в Париж през 1960 г. "За мен беше голяма чест и привилегия да бъда редом със световноизвестния композитор Арам Хачатурян, който беше почетен патрон на събитието", разказва той.
Завърнал се в България, с удвоена енергия продължава работата си в училището, но вече е направил важното за себе си "откритие", че значимите резултати от усилията на педагога не се постигат само в класната стая, а трябва да се подготвят в широк обществен мащаб. Вече е убеден, че максимално трябва да се разширят и укрепят музикалните школи в цялата страна, за да станат реалната база при издирването и обучението на музикално надарените деца. Затова с ясното съзнание за голямата и отговорна обществена мисия, която носи, приема предложението и става организационен секретар на Инспектората за школите по изкуствата към Министерството на културата за Южна България - обществено-професионална длъжност, която изпълнява почти четири десетилетия. Тази дейност му позволява да доразвие възрожденското начало, заложено в неговата душевност. То не само му донася голямо морално и духовно удовлетворение, но и му помага да обогати и извиси стандартите на своя педагогически подход в съответствие със световните тенденции на развитие и нуждите на българското общество.
Натрупаният педагогически и обществен опит позволява на Гаро системно да представя голям брой от своите ученици за "външно оценяване" в редица световни музикални центрове и това се оказва много полезна практика. В този контекст ще спомена имената на Арусяк Балтаян - в САЩ, Людмила Лафчиева, Елена Айолова и Ховсеп Магърдичан - в Италия, Хайгухи Керпичян и Емилия Начева-Аршимбо - във Франция, Апостол Апостолов, Стойчо Тодоров, Петър Василев, Николай Запрянов и Добринка Койнова - в Германия, Пламен Димов - във Финландия, Анна и Марилина Добреви - в Канарските острови...
"Моите възпитаници бяха "щедри" към мен, споделя Гаро, със завоюваните си повече от 15 високи награди от национални и международни конкурси, в националните прегледи на училищата по изкуствата, в първата и втората международна асамблея "Знаме на мира", с изявите си като солисти на Пловдивската филхармония..."
Увлечен в работата си, Гаро неусетно достигна христовата възраст. И тогава в неговия живот се появява тя - бившата ученичка на баща му Арсине (Арси) Чакарян, която го омайва със своята  красота и човешки добродетели. Взаимоотношенията им се развиват по законите на любовта и на 26.11.1967 г., в присъствието на кумовете си Румяна и Никола Гюзелеви, сключват брак.
За своята избраница Гаро споделя: "Арси винаги ме е омайвала със своя безспорен талант, с ярките си музикални качества, с любвеобилното си чаровно излъчване и непринудената си слънчева усмивка. Тя се откроява със завидна творческа фантазия, скромност, одухотвореност, самопожертвователност, с високата си квалификация и професионализъм. След 40 години съвместен семеен живот с чиста съвест мога да заявя, че бракът ми с Арси надари моя житейски път с рядко щастлива съдба. Защото тя е не само майка на двете ни духовно извисени деца, а и незаменим сътрудник в професионалната ми дейност, на когото винаги мога безрезервно да разчитам."
С годините музикалното дарование на Гаро намира и други форми на изява. Извън педагогическата си работа все повече време отделя за композиране, като някои от композициите му получиха добра популярност сред изпълнителите.
Онова, което придава особена стойност на творческо-педагогическата дейност на Гаро Балтаян е неговата общественополезна дейност. По негова инициатива на 4.06.1991 г. в Пловдив е учредено гражданското сдружение с идеална цел и интегриращи задачи "Арменска култура и изкуство", чийто членове го избират за негов председател.
Отново по негова инициатива на 15.05.2003 г. в София се създава Междурегионална обществена комисия за духовното стимулиране и единение на България, целяща създаването на благоприятни условия за развиване и утвърждаване на духовния и културен потенциал на арменската общност в международен мащаб.
Тъй като децата на Гаро и Арси - Арусяк и Саркис, от петнадесет години вече живеят и работят в Лос Анджелис, двамата ежегодно прекарват доста време при тях. Познавайки добре резултатите от неговата педагогическа работа, ръководството на Музикалната асоциация "Ларк" в Лос Анджелис го поканва и от 2005 г. той става преподавател по цигулка и ръководител на катедрата по струнни инструменти в същата консерватория. "Това ми даде възможност не само да опозная американския опит, а и да пренеса в САЩ опита на реномираната българска музикално-образователна школа", оценява Гаро новите си възможности за изява.
Миналата година Гаро Балтаян навърши 75 години и 50 години музикално-педагогическа и обществена дейност. По този повод ръководството на консерваторията организира тържествено юбилейно честване-концерт с негови и на студентите му изпълнения.
През целия си живот Гаро Балтаян активно и непрестанно контактува едни от забележителните и емблематични музикални личности от България и чужбина. "Музикалното изкуство, което е вградено завинаги в основите на човешката култура и цивилизация, за щастие, влива и поддържа в сърцето ми вярата за сближаване, сплотяване и облагородяване на хората, в стремежа им към един по-хармоничен, по-красив и по-човечен свят", споделя Гаро.