Дойран - памет българска

И тази година Славянското дружество в България организира двудневна екскурзия за своите членове и приятели по маршрута Струмица - Дойран - Кукуш, чиито земи са част от българската история.   
Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на красивото Дойранско езеро. Селището е известно и като Полин, което е било предишното му название. Смята се, че името е славянско и че се използва до унищожението на града през Първата световна война.
Днес съществува Стар Дойран - курортно село на мястото на историческия град, и Нов Дойран - възникнал след Първата световна война, северно на 5 километра. 
Дойранската котловина, която лежи между  Югоизточна Македония и Северна Гърция, е обградена от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Благодарение на средиземноморския климат виреят различни видове житни и зеленчукови растения и овошки. Езерото е богато на риба.
От средата на 50-те години на миналия век населението по крайбрежието започва да се занимава и с туризъм, който силно се развива през 80-те години. Сега Стари Дойран отново очаква летовници през новия сезон, а местните усърдно стягат къщи и заведения, в които да ги посрещат. Изграждат понтонни мостове и изкуствени плажове на брега пред почти всеки хотел за удобство на туристите. Има много мотели в непосредствена близост до алеята, заобикаляща езерото. Девствена растителност, високи планини, чиито върхове се оглеждат в спокойните води, много птици събуждат заспалата природа.           
Красива вилна зона, подредена амфитеатрално по склоновете, задържа окото. Тук живеят малко местни, но през лятото селото се оживява.
- Идват наши хора, сърби, гърци..., - казва възрастен мъж, когото спираме да питаме накъде е центърът. По думите му в селището има 2000 къщи, които извън сезона са почти празни. Отдавна жителите на Стари Дойран са пръснати по далечни краища. Старото поколение си отива, а младото не се застоява дълго на едно място, добавя с тъга белобрадият човек.  
Сред забележителностите се откроява катедралната черква "Свети Илия", построена от дойранци с доброволни средства през 1848 г. над пътя край езерото. Днес тя е в окаяно състояние. Без врати, прозорци, иконостас... Стените се рушат. Има желание от властите да бъде реставрирана. За целта през 2003 г. започва реализацията на проект за възстановяване на Дойранската катедрала. Поради липса на пари реставрирането обаче се осуетява.
Недалеч от "Свети Илия" се намира манастирският комплекс "Свети Партений Зографски". Той обхваща девическия манастир "Света Мария Магдалена", в който има храм, посветен на руските новомъченици - царското семейство на цар Николай II Романов, и храм "Свети Максим Изповедник и Свети Григорий Палама".
Безспорно за пълната идилия на селото допринася Дойранското езеро, наричано още Гьола, което е истинска атракция за туристи. Площта му е 43,1 кв. км, от които на територията на Македония са 27,3 кв. км, а на Гърция - 15,8. Надморската му височина е 148 м, а дълбочината - до 10 метра.
Неговите води пазят тайна. Вековна история. Ако можеха да говорят, биха "разказали" истини за битки и войски, преминали по тези земи, отекващи във времето.    

***
Полин е завоюван през зимата на 1371-1372 г. от османската армия. С настъплението на турците възниква и новото име на града Дойран. През 1519 г. според запазени документи в него живеят 232 семейства, от които три са мюсюлмански, а останалите 229 християнски. Селището приличало на Солун, поради което го наричали Малкият Солун - с  калдъръмени улици с много чешми, градска баня, черкви и джамии, училища и часовникова кула.
Към XVIII век Дойран придобива облика на голям търговски център. Стопанският му възход е още по-осезаем през първата половина на XIX век, когато не само жителите се увеличават, но селището става административен и стопански център. Дойран е главен град на Поленинско-Кукушката епархия, един от центровете на българското движение за църковна независимост. През 1872 г., след основаването на Българската екзархия, в града е създадена и самостоятелна българска църковна община. А младият Стоян Михайловски заедно със свои съмишленици урежда тук образцово българско училище и читалище.
Според решенията на Берлинския конгрес Дойран остава в рамките на Османската империя. Градът е освободен след 541 години турска власт през октомври 1912 г. След Междусъюзническата война градът започва бързо да запада. Селището попада в сръбски ръце. Тогава всички масово го напускат - по-голямата част от турците към Турция, значителна част от българите към България.
Битката при Дойран се води между българи и гърци на 22 и 23 юни 1913 г. по време на Междусъюзническата война. Гръцката армия завладява Дойран и напредва към Струмица, с което предизвиква отстъпление на българските войски, биещи се срещу сърбите по поречията на Вардар и Брегалница. След намесата на България в Първата световна война градът е освободен от сръбска власт на 19 ноември 1915 г. от Втора пехотна тракийска дивизия. Според Димитър Гаджанов през април 1916 г. тук живеят 748 турци и 2452 българи. След спирането на българското настъпление на сръбско-гръцката граница от страна на германското командване Дойран се оказва на самата фронтова линия и през пролетта на 1916 г. населението е евакуирано в Струмица и Валандово.
В следващите три военни кампании през 1916, 1917 и 1918 г. съглашенските войски правят пет опита да пробият българската отбрана при Дойран, като всичките завършват с неуспех. Особено кръвопролитна е последната Дойранска битка през септември 1918 г., когато Девета пехотна плевенска дивизия под командването на генерал Владимир Вазов отблъсква настъплението на четири английски и две гръцки дивизии. В жестоките боеве през Първата световна война градът е напълно разрушен и по-голямата част от населението му се изселва в България. По силата на Ньойския мирен договор през 1919 г. градът остава в Кралството на сърби, хървати и словенци. През април 1941 г. Дойран е освободен за трети път и влиза в България като околийски център до есента на 1944 г., когато става част от Югославия, а днес - в пределите на Македония и Гърция.


Девическият манастир "Св. Мария Магдалена"


Старинната чешма с иконата на свети Илия пред едноименната катедрална черква 


Центърът на Стари Дойран
 

Изглед към езерото
Снимки: Авторката