15 Ноември 2024петък01:59 ч.

Акцент

Загубим ли България, загубили сме всичко!

Трябва ни национален консенсус накъде ще вървим - към пазарна или към социална икономика

/ брой: 220

автор:Камелия Базова

visibility 1890

Социализмът у нас бе ускорен, прескачащ векове метод на индустриално, модернизационно развитие, който реши задачата - модернизацията и индустриализацията на България. Благодарение именно на социализма - и то според западни изследователи, държавите от Източна Европа са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално-икономически системи от модерен тип. Затова по време на така хуления и обявен за престъпен социализъм България е била една от 30-те най-развити държави в света. Тогава са я населявали 9 милиона българи. Сега сме 7 милиона!

Причините за рухването на социализма са много - и икономически, и геополитически. Според някои изследователи преходът у нас започна преди 1989 г. Но още не е завършил. По-точно, завършил е само за някои - резултатите са положителни за малцина и отрицателни за мнозина.

Днешните ни проблеми се коренят в контролирания порочен преход, в криминалното трупане на капитали, изградило олигархична политико-икономическа система, наподобяваща италианския път на развитие - с контролирани от политическите сили части от икономиката, с партийно-корпоративно организиране на властта. В този преход "от план към клан" социалните актьори са имали ясно осъзнати и предварително добре обмислени и планирани цели, довели на практика до деиндустриализация и декапитализация, до

приватизация на печалбите и национализация на загубите

което формира олигархична тънка прослойка и широка маса от едва свързващи двата края българи. Именно това криминално трупане на капитал по време на прехода става основа на голяма част от днешните частни банки, спортни клубове, застрахователни дружества, брокерски къщи, обменни бюра, медийни групи и пр., над които се простират политически чадъри от всякакви партийни цветове. Именно това партийно-корпоративно организиране на властта, тази политико-икономическа олигархична система създават сполучливо наречената "фасадна демокрация" и едно тежко задкулисие, което се внедрява в различни политически и държавни структури. В резултат на тези добре познати на всички процеси собствеността попада не в ръцете на широката маса, не в ръцете на средната класа, а в ръцете на подбрани новоназначени капиталисти, в олигархично-мафиотски структури, слели своите политико-икономически интереси и власт под прикритието на фасадната демокрация. В България част от валутните постъпления, генерирани в резултат на външнотърговски операции и дейност, отиват не в държавния бюджет, а чрез тях се създават фирми с държавни средства. И така - вече 32 години. Политико-олигархичната картина се засили през последните 12 години при управлението на ГЕРБ.

Т.нар. преход у нас не е резултат от естествен еволюционен процес, българското общество не е очаквало и не е било подготвено за тази промяна. В самото начало на периода се говореше не за преход към пазарна икономика, не за шокова смяна на системата, а за преустройство на социализма. Какво стана с идеите за пазарна икономика, за демокрация, либерализъм? Какъв е смисълът на тези понятия и как те се развиха на практика?

Ако решим да се поразходим в света на политическите идеологии, ще видим че 

либерализмът е по-скоро дясна, а демокрацията е по-скоро лява идея

Класическият либерализъм е идеология, ценност, философия, акцентираща върху идеята за политическата свобода, за юридическата защита на индивидуалната свобода чрез средствата на конституционната правова държава - това са идеи от времето на големите буржоазни революции в Европа. Съвременният либерализъм (Рикардо, Мил, Хаек и др.) налага извода, че за да има политическа свобода, трябва да има икономическа свобода, както и обратното. В общи линии либерализмът се занимава с политическото робство, с личната свобода и инициатива, с формата на държавата и т.н. Демокрацията се занимава с темата за обществената власт и как тя да бъде внедрена в държавната тъкан. За демокрацията са важни темите за равенството, за благоденствието, за социалното сплотяване, за общественото благо и социалната солидарност, за правата на гражданите, за правото на контрол и власт на народа, на суверена и т.н. Хайде, кажете сега - демократична държава ли е България?

Накъде тръгнаха дясното и пазарната икономика. Двама британски изследователи - Питър Стоукс и Бари Найт, рисуват много добре картината на днешната ситуация. Според тях растежът на корпоративната глобална власт разруши крехката връзка за отчетност между правителства и електорати. Корпорациите изместват политическите, социалните и икономическите институции и ги заменят с глобална потребителска култура. Гражданските общества, според двамата учени, изчезват бързо, тъй като хомогенизиращата власт на глобалния пазар предизвиква драстично търсене на религиозна и етническа идентичност, фундаментализъм, огромни социални неравенства, стопяване на средната класа, икономически и социален хаос.

През 2008 г. Бил Гейтс формулира понятието "креативен капитализъм", който хем щял да намали неравенствата, хем щял да работи за генерирането на печалби. Лидерът на Световния икономически форум Клаус Шваб през 2020 г. написа книга за "великото зануляване" и за бъдещето на новия капитализъм, който щял да премахне различията между бедни и богати, но в същото време щял да унищожи държавните и националните граници! Нека си спомним и обобщението на руския президент Владимир Путин по време на онлайн форума в Давос през 2021 г. Путин казва, че епохата на усилията за изграждане на еднополюсен свят приключва и че глобализацията доведе до мощен подем в развитите страни, от който най-голяма изгода получи един процент от световното население, и че на практика тя доведе до социално-икономическа, ценностна криза и демографски последици, в които човечеството 

рискува да загуби цивилизационни и културни стожери

Правилата на "Вашингтонския консенсус", който стана рецепта за прехода и у нас, според руския президент дават приоритет на ръста на икономиката и са базирани на частния дълг и ниските данъци за богатите и корпорациите. А Четвъртата промишлена революция, основана на автоматизацията и роботизацията, води до структурни промени на пазара на труда и застрашава с икономически и социални кризи и неравенства.

Сложните проблеми в икономически, политически, социален и духовен аспект представляват система от взаимносвързани елементи. Именно този лабиринт и кръстопът, на който е застанало човечеството в началото на третото хилядолетие, извиква на дневен ред актуалността на левите идеи за справедливост, солидарност, равенство и на патриотичните идеали за Вяра и Отечество. Защото скритата цел на световното задкулисие е да вкара човечеството в безродна, глобална и финансова матрица, която подчинява хората на материалистична, хедонистична потребителска култура. А истински свободният човек е този, който не е загубил здравите си цивилизационни духовни корени на Вяра и Отечество! Истински хуманен елит е този, който се стреми към многополюсен свят и към баланс на интересите, към съблюдаване на правата на най-уязвимите. Еднополюсното световно глобално управление, сеещо войни и конфликти, прикрива истинските си цели зад политкоректни фрази, зад смокиновото листо на демократичните ценности, но това смокиново листо става все по-прозрачно.

Така чрез международните финансови институции транснационалният финансов и глобален елит управлява света, установявайки новите си идеологически догми - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и примерите на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, чрез която се разрушава християнският фундамент на традиционното семейство; оттук и атаките срещу националните ценности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за "права и демокрация".

Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, започва да създава много проблеми. Редица учени, като д-р Хюго Тюман, заявяват, че свободната пазарна икономика е по-скоро догма, към която стремглаво се втурнаха социалистическите страни след прехода, но в развитите държави свободният пазар вече не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни икономики, за търсене на социален баланс в крайния неолиберализъм. Да добавим - в Европа вече масово се говори за социална пазарна икономика. 

Изходът за България е национален консенсус за Национална стратегия за развитие на страната в следващите 20-30 години във всички области - индустрия, енергетика, образование, здравеопазване и т.н. За тези 32 години се нагледахме и напатихме от хаос, липса на дългосрочни визии и стратегии, на сателитния синдром у българските политици. На БСП най-приляга да инициира общонационален дебат за изработване на така нужната ни Национална стратегия за развитието на България - с участието на всички партии, граждански организации, експерти. Знам, че липсата на консенсусна политическа култура у нас е отчайваща, но си струва да се опита. Връхлитащите кризи и досегашният 32-годишен път показват, че без дългосрочна, общонационална визия, без мъдро, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма добро бъдеще!

Нека си спомним думите на Николай Хайтов: "Загубим ли България, загубили сме всичко!".

 

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ