За парите
/ брой: 152
Деси ВЕЛЕВА
Ръководствата на училищата успяват да си поемат глътка въздух, след като се оказа, че кандидатите за влизане в системата на средното образование са повече, а и по-малко са я напуснали в последно време. Търсенето на учители вече не е така отчаяно, дупките ще се запълнят, вероятно с изключение на няколко дефицитни специалности и учебната година ще се закрепи.
На всички е ясно обаче, че интересът към професията не се дължи на това, че тя е станала по-приятна, по-привлекателна, по-лека. Нито са отпаднали обширните административни задължения на педагозите, нито те ще спрат да се занимават с всякакви странични дейности, нито пък ще успеят да се посветят на най-важната си дейност - преподаването.
В по-малка или по-голяма степен този път преподавателите са привлечени от по-високите заплати. А щеше да е далеч по-ценно, те да се върнат в професията заради самото естество на работата, заради смисъла й да ограмотява и дава знания, да възпитава и създава по-здравомислещи поколения. За съжаление търсенето на определено образование не е свързано с призванието и желанието, а с нуждата. Дано само количеството хора, тръгнали съм професията, да не е за сметка на качеството. Защото тогава ще се окажем всички ние в двоен капан - хем ще текат обществени пари без резултат, хем учениците няма да получат нужния старт в живота.
Когато мотививите за търсенето на професия, каквато е преподаването на деца, са основно финансови, неизбежно идва въпросът какъв е рискът. Дали няма да дойде скоро моментът, в който новите попълнения ще си кажат, че и парите не си заслужават усилията да стоят в образователната система? А заплатите не могат да бъдат вдигани безкрайно. Тогава остава да се гони основната цел - цялостна реформа в сферата, така че парите да не са водещ фактор, а стимулите да са дългосрочни и от различно естество.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.