Встрастяване

Чудодействата са част от психологията и природата на човека. Фактически всички религии са изградени върху различни чудеса. Ние гледаме със снизхождение идеята, че от джамията Ал Акса на днешен Йерусалим Мохамед с коня си е полетял към небето, но и един от най-мъдрите хора в цялата човешка история - Аристотел, е смятал, че на Олимп живеят множество богове, на които Зевс е началник.
Има една неизбежна смесица между суеверието и философското осмисляне на живота, която като съединение и симбиоза е основа на всички религии. Разбира се, това наивно усещане, че като вали дъжд свети Илия се разхожда над облаците, не се възприема сериозно от ранното християнство. От друга страна, историята на всички религии намира своето основание върху такива чудеса, които често пъти стоят много близко до суеверието. Нашата безпомощност да осмислим живота си и нашият страх от смъртта, както казва Шекспир, неведението, от което пътникът никога не се е завръщал, ни правят склонни и уязвими към една такава мистична атмосфера, в която влизат всички религии, повечето от които са философия, вдъхновяваща поети, художници, скулптори, музиканти.
Съвременното ни встрастяване към мними или истински чудеса, наред с всичко останало, наред с нашата надежда за някаква друга реализация в този свят, крие и нашата безпомощност, нашата обреченост, нашето усещане, че не всичко в съдбата ни зависи от нашето поведение и предпочитаме да вярваме в предначертанията, отколкото в нашите собствени сили.
Когато се появява като историческа личност,  Исус Христос е имал около себе си около 300 проповедници, които днес бихме нарекли екстрасенси. Те се появяват тогава, когато определен народ или човечеството като цяло е в безпътица. В такива периоди се раждат политически лидери със съмнителни качества и перспективи, както и такива, които казват: пришествието идва. Неслучайно във всяка епоха има предсказания, че Исус се връща за второ възкръсване като заплаха и като утеха едновременно. Всичко това ни дава упование, че има Божий съд, че има реализация и реабилитация на хората, които са живели нещастно на земята. Това е основата на повечето религии - търсене на друг свят, търсене на друга среда, търсене на друго значение на собствената ни личност. И когато това се въведе в един колективен организъм, се получава смирението, от една страна. От друга - дава възможност на всякакви спекуланти да ни се представят за Божии пратеници.
Ако сте болен човек в буквалния смисъл на думата, здравословно не сте добре и ако медицината е безпомощна, вие търсите чудо или, както се казва, "второ мнение", "втори метод", "втори начин". Затова хората тръгват по врачки тогава, когато или медицината, или житейската обстановка е безпомощна и не е в състояние да ги успокои и утеши.
Суеверията идват от нещастие, в търсене на спасение. Не са израз на оптимизъм и увереност в собствените възможности. Когато политически фигури започнат да ръсят захар по магистралата, за да намалят катастрофите, това е имитация на съпричастност с мнозинството от народа. Това е една идея, която е изработила стандарти, при които не може да не правиш като другите. Трябва да го правиш, за да можеш да ги ръководиш. В едно от последните интервюта на Ричард Никсън, когато го питат какви съвети му е дал Айзенхауер в предизборната кампания, той споделя, че е посъветван да говори колко много обича жена си. Това се харесва като популизъм и като човешко качество. Когато кандидатстваше за президент Джон Кери, сегашният държавен секретар на САЩ, той пък караше велосипед. Не беше ясно с какво той е по-добър от останалите, карайки велосипед, но хората го харесват така. Това е взаимна връзка. Когато ръсиш захар, показваш, че правиш като другите. И това се харесва дори на онези хора, които се отнасят иронично към тези ритуали.
Ако оставим разните врачки, в самото християнство има постулати, които трудно се възприемат като реалност, като ефект и като израз на реалния здрав разум. Няма да се изненадам, ако в предизборната кампания, която ще ни сполети, кандидатите се направят на богоносци и на хрисими. Нека не забравяме момента, в който преди години Петър Младенов и Добри Джуров влязоха в църква и се кръстиха. Това предизвика много повече ирония, отколкото одобрение. И днес присъствието на политици в църквата поражда съмнения. Това е световен проблем. Да не забравяме масовата акция срещу педофилията и хомосексуализма в най-консервативната част от християнския свят - католицизма. Да не забравяме, че скъпите пръстени по ръцете на кардиналите нямат нищо общо с идеята на Исус Христос. По-скоро камила ще влезе през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая. Християнството преживява негативна еволюция.