Водопадът на падналия Ейнджъл

От Карибите до дълбоката джунгла, драматичната Венецуела краде сърца със смайващи пейзажи

събота, 28 Август 2010 / брой: 198

4284

Венецуела се гордее с драматични пейзажи, каквито няма другаде по света. От белите плажове на карибския бряг до дълбоките непристъпни джунгли, покритите със снегове планински върхове и безкрайните прерии - в тази южноамериканска страна има всичко, което се намира на целия материк.
Карибският регион, с всичките 300 острова, е необезпокояван от масовите нашествия на круизните кораби. По-авантюристичните души могат да се впуснат в преходи през Андите. Една от най-големите атракции - водопадът Анхел, се намира в отдалечената джунгла в провинция Боливар на територията на Националния парк Канайма. Във Венецуела животът ври и кипи в градовете, но пък това е и страна на хиляди самотни километри без жива душа из джунглите и ляносите.
Въпреки че е производителка на петрол, страна-членка на ОПЕК и една от най-богатите латиноамерикански държави, Венецуела има крещяща безработица, бедност и високо ниво на престъпност. Според Агенцията за наблюдение на човешките права националните сили за сигурност са отговорни за извънсъдебни саморазправи, завършили със смъртта на над 6000 души, предимно криминално заподозрени лица, в периода 2000-2007 г. ЦРУ твърди, че Венецуела е експортен център на кокаин, хероин и трафик на хора, а венецуелските компании са прикритие на иранското правителство, което прехвърля оръжия за Уругвай и други латиноамерикански клиенти. Престъпността е основен проблем в столицата Каракас, но в другите райони е спокойно. Съвет към гостите е да стоят настрана от контрабандата и трафика на наркотици, защото лесно могат да станат жертва на неблагонамерени лица.
От друга страна, Венецуела, която се хвали и с едни от най-красивите жени на света, предлага невиждани природни прелести. Националният парк Канайма вдъхновил самия сър Артър Конан Дойл за романа му "Изгубеният свят".
Националният парк Канайма е в югоизточната част на Венецуела, граничеща с Бразилия и Гуаяна. Намира се в провинция Боливар и заема почти еднаква територия с областта Гран Савана. Паркът е основан на 12 юни 1962 г. и е вторият по големина във Венецуела след Парима-Тапирапеко. През 1975 г. е разширен от 10 000 кв. км на 30 000 кв. км, което го прави шести по площ национален парк в света. За по-голяма образност: покрива територия колкото една Белгия. Става място на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1994 г. заради тепуитата. Характерният пейзаж на височинните земи е обособен от над 100-те планини с плоски като дъска върхове - плата, наречени тепуи. Смята се, че това са едни от най-старите геоложки формирования на земята, образувани преди 2 млрд. години в докамбрийската ера - времето, когато Южна Америка и Африка са били един континент.
Най-високото тепуи е планината Рорайма, част от веригата плата Пакарайма. Нейният "връх", т.е. платото, наричано така, се простира на площ от 31 кв. км, обградена от 400-метрови отвесни скали. Тук се срещат трите граници между Венецуела, Бразилия и Гуаяна. Рорайма е най-високата в т.нар. "високопланински земи на Гуаяна", но най-високата скала Маверик (2810 м) се намира в южната част на платото на венецуелска територия. Преходите из Рорайма обичайно са за по пет дни. За по-мързеливите има разходки с хеликоптер от най-близкия венецуелски град - Санта Елена де Уайрен.
Тепуитата са подобни на маса планини, а името им на Пемон - местното население, живеещо в областта Гран Савана, означава "дом на боговете". Те са изолирани плата, а не са свързани във верига. Най-изпъкващи са Аутана, Ауянтепуи (от него именно се спуска водопадът Анхел) и планината Рорайма (най-високото, но и най-лесно достъпното за катерене). Изградени са от цели блокове докамбрийски кварцов пясъчник, които като че ли изкачат от нищото насред джунглата.
Паркът е дом на индианците пемони, принадлежащи на карибската лингвистична група. Пемоните имат тясна връзка с тепуитата и вярват, че те са домове на духовете мауари. Паркът е слабо населен и само няколко пътя свързват отделните градове. Придвижването се извършва главно с малки самолети, които кацат на летища, изградени от мисиите на капуцините, пешком или с канута. В наши дни пемоните стопанисват и няколко луксозни хотела (по-скоро луксозни комплекси бунгала), които се посещават главно от европейски туристи.
Ауянтепуи на пемон означава "Дяволската планина". То е огромно - опасва към 650 кв. км, а най-високата му точка почти стига 3000 м. От Ауянтепуи се спуска водопадът Анхел. Водата пада от 979 м, което го прави 19 пъти по-висок от Ниагара. От тази височина по-голямата част от водата се разпръсква на ситни капчици във въздуха, а силният вятър разнася водната мъгла. Падащата вода дава начало на река Кереп, която се влива в Чуруп, приток на Каррао.
Ауянтепуи става известно за света, когато пилотът Джими Ейнджъл случайно се натъква на него на 16 ноември 1933 г. по време на експедиция в търсене на златна мина. Ейнджъл повторил пътуването през 1937 г. Решил да кацне до мястото, където се спуска водопада, но колелата на самолетчето му затънали в тинята на сърцевидното плато. Наложило се заедно с жена си и двамата им спътници да се връщат цели 11 дни в цивилизацията. Самолетът останал на тепуито 33 години, докато не бил изнесен с хеликоптер. Днес той стои като паметник пред летището на Сиудад Боливар. Пилотът е обезсмъртен, след като водопадът бил кръстен за света на белите хора по негово име. На езика на пемоните обаче той се нарича Керепакупай меру - "водопад на най-дълбокото място". През 2009 г. президентът Хуго Чавес решава да върне индианското му име като официално. "Това място е било наше далеч преди онзи Ейнджъл да кацне тук", заявява Чавес, но по-късно през годината се отказва да издаде декрет, а само насърчава водопадът да бъде наричан Керепакупай меру.
В Канайма има и други интересни водопади, като този при едноименната лагуна, но туристите летят дотук именно заради тридневния престой в основата на Анхел. Компаниите "Авиор" и "Рутака" летят от град Сиудад Боливар, Каракас или остров Маргарита, иначе сухопътен достъп до Базовия лагер в Канайма в Западния сектор на парка няма. Източният сектор на парка има достъп и връзка с бразилската пътна мрежа и градчето Санта Елена де Уайрен. Анхел е една от топдестинациите на Венецуела, но дори и днес да се стигне дотук, не е лесна работа. Най-сигурно излиза, ако се закупи туристическа обиколка на място - в Каракас може да ви излезе и по-скъпо, отколкото у дома. Най-евтино е да се запишете за тур на летището в Суидад Боливар (500 000 - 600 000 боливарски фуерте, или към $250 за тридневна екскурзия). После се пътува до лагера в Канайма, който е отправна точка за водопада. Разходките с кану стават от юни до декември, когато реките са достатъчно пълноводни за дървените куриарас, карани от пемоните. Оттам до водопада по река Каррао и после по Чурун се плава към 3,5 часа. Възможни са и полети с хеликоптер в комбинация с 6 до 10-дневни преходи.

Панорама с тепуито Куравайна и Топочи (в дъното вляво) - остров Анатоли и лагуната Канайма с вливащата се река Каррао. Вдясно от лагуната е индианското село Пеном