Влак за никъде

От седмици се говори за закриване на жп линии и спиране на влакове, а управници ни обясняват колко оздравително и наложително е това. И въпреки че обществото бе подготвено, информацията шокира. Спирането на влакове не е просто новина, а тенденция за унищожение на железниците, започнала през 2009 г. с идването на ГЕРБ на власт. Вместо да намалят дълговете на БДЖ, те ги увеличиха многократно. А спирането на влакове и закриването на линии започна още тогава. Бяха съкратени хиляди служители. Това предизвика недоволство и поредица протести. Помним как националните стачки на железничарите спираха бързи и пътнически влакове, към което гражданите проявиха солидарност.
Политиката на унищожение претърпя обрат със смяната на кабинета. Данаил Папазов направи ревизия и откри тежки нарушения. Бяха предложени мерки за оздравяване на БДЖ, а идеята за приватизация на "Товарни превози" - ревизирана. Бе решено дълговете да се редуцират чрез продажба на ДМА и стари сгради. Оздравителната програма залагаше на по-голяма субсидия и развитие на жп превоза. За целта спрените влакове и закритите гари бяха възстановени и пътникопотокът - увеличен. За съкращаване на персонал или намаляване на заплати не стана и дума. Програмата за оздравяване на БДЖ бе обещаваща, стига мерките да бъдат продължени.
Служебното министерство не пое щафетата, а с връщането на ГЕРБ на власт се върна и познатата до болка политика - съкращаване на персонал, спиране на влакове и т.н. Това не е политика на оздравяване, а евтаназия. След тези "мерки" жп транспорт няма да има, той остава на изкуствено дишане. Зам.-министър вчера заяви, че нямало да допусне и едно населено място без жп превоз, бил отворен за предложения, но такива от синдикати и граждани нямало. Накрая да не излязат те виновни, защото не са казали на ресорните управляващи как да управляват сектора?