Висящи градини сред ледниците

Един оригинален парк с обърнати дървета се намира не някъде другаде, а именно в ледената Аляска. Самото произнасяне на Аляска сякаш задължително извиква във въображението картини на безкрайни бяло-сини ледници. Но в долината на ледника Менденхол се намира и едно истинско чудо, сътворено от човешки ръце. Ледниковият парк във влажната гора на Аляска е частна собственост, а обърнатите дървета, чиито стволове служат за саксии на цветното изобилие, са дело на неговите собственици - Стив и Синди Боуей. Те са негова гордост и запазена марка. Казват им още "цветните кули". Изработени са от обърнати дървесни стволове на ели и смърч, чиито корени образуват огромни кошници за нещо необичайно по тези ширини - изобилие от ярки пъстроцветни флорални комбинации, сред които пъстреят бегонии, петунии, рододендрони, азалии и прочее както и няколко местни видове детелини. Изобщо "Снегът зеленина сънува"*.

Ледникът Менденхол сам по себе си е природна рядкост и е един от малкото в света, които стигат точно до пътя, сиреч непосредствено граничат с човешката цивилизация. В знаменитата епоха на минното дело по този край в долината се е разполагала фермерска общност, която изхранвала много от миньорите в града Джюноу. Върху мочурищата на Менденхол по двата бряга на канала Гастино изникнали мандри, овощни градини, птицеферми, обори и конюшни. По онова време имало само един път от центъра на Джюноу до долината - Шосето на ледника. Точно покрай него и днес ще откриете "Ледниковия приключенски парк на вечно влажните гори", стопанисван от семейство Боуей.

През 1984 г. изобилните валежи от дъжд предизвикали срутване в натрупаната снежна покривка на "вечния" ледник. Свлачището помело всичко по пътя си и променило профила на Гръмотевичната планина. Спряло и водите на голяма река. След себе си оставило пустеещи земи, от които през 1985 г. семейство Боуей купило някъде към 6,5 акра. Професията на Стив по това време вече била ландшафтен дизайнер, а идеята му - да използват водите и бързеите за малка хидроелектроцентрала, която да осигурява енергията на ново малко селище с екокъщи. Решил да направи серия от малки изкуствени езера, които да забавят скоростта на водата и да тушират ерозивните ефекти върху почвата.

След като изградили микроезерата и оценили невероятната красота на влажната гора, Боуей решили да направят и редовни турове, които да дадат достъп до едно от националните съкровища на САЩ - Националния парк на вечно влажните гори Тонгас. Решили да построят тематичен парк, с осигурена гид визита за посетители. Освен езерата паркът ще е украсен и от серия водопади. По това време Щатската служба по горите им разрешила концесионни права над още 44,5 акра влажни гори, където предприемчивото семейство създава своите турове, на които днес се радват посетители от цял свят. В новите акри земя влиза една внушителна панорамна скална площадка на 180 м с изглед към Гръмотевичната планина. Из парка посетителите биват превозвани със специален полуоткрит автобус, разхождат се по чакълестите, минават само по специални дървени пътеки из гората и спират на наблюдателните площадки. От тях се виждат незабравими гледки над областта Джюноу с долината и мочурищата на Менденхол, канала Гастино, остров Дъглас и девствените планини Чилкет в далечината.
Влажните гори на югоизточна Аляска се отличават със зелените си балдахини от канадска ела и смърч: по-стари и по-млади дървета, под чийто гъсталак се е нанесъл гъст шубрак върху килим от мъхове, лишеи и папрати. Гидът разказва за всеки от тях и поднася интересна беседа и човек разбира, че е попаднал в една твърде динамична среда. Многообразието на горските видове и на местния терен учудват и впечатляват с простичката истина как свише са програмирани да осигуряват растежа на гората и това, което днес е модно да наричаме устойчиво развитие.
Ще чуете и това, как навремето, докато възстановявал и пренасочвал коритото на реката, на Стив му се повредила някаква машина. Ядосал се и за да направи нещо, каквото и да било, използвал полунегодната машина колкото да обърне един дънер от отрязано дърво с корените нагоре и го запокитил така в калта. На другия ден гледката на злополучния дънер, забоден насред калищака, го осенила за една нова идея. Въображението му заместило стърчащото рошаво коренище със стръкове петунии и той решил да повтори заниманието от предния ден поне още двадесет пъти. Използвал унищожените смърчове и получил интересна горичка от около стотина ствола. Всяка "Цветна кула" представлява обърнат ствол на смърч, чийто връх лежи закопани на метър и половина-два дълбочина. В "кошницата" на коренището се поставя рибарска мрежа и мъх, които да задържат торта. Всяка година лично г-н Боуей засажда във всяка "Цветна кула" около 75-100 корена цветя.
Стив и Синди са собственици и на разсадника "Градински доктор", занимават се и с озеленителна дейност и парков дизайн в Джюноу още от 1984 г. Заедно с още 60 души, на които дават работа, са заети през цялата зима в развъждане на посадъчен материал, който се изкупува като топъл хляб напролет. Стив основава "Градински доктор" през 1984 г., след като пристига в Аляска. Тогава бил по-известен като моряк на риболовен кораб, дори се наемал на доста трудни и опасни рейдове в Берингово море. В долината на Менденхол срещнал Синди, а оттогава и цветарския му бизнес започнал да процъфтява и да се разширява. Заедно построили "Градински доктор" и "Ледниковите градини".
"Висящите градини на Менденхол" са отворени за посещения от май до септември, а туровете са включени в офертите на круизните пътници, пристигащи в пристанището на Джюноу, както и за туристи, дошли по суша и въздух. Паркът се намира в близост до международното летище на Джюноу. Посетителската такса за възрастни е 22 долара, а за младежи - 15 долара. Много млади двойки избират парка Менденхол, за да чуят своя Менделсон. 
Приключенският парк "Ледникови градини" във вечно влажната гора (каквото е официалното му име) е участник в инициативата "Най-добри туристически практики" на Джюноу, създадена в помощ на местната туристическа индустрия.
______

* Заглавие на сборник средновековна провансалска лирика в превод на проф. Симеон Хаджикосев, изд. "Народна култура", София, 1990 г.