"Вие сте Трети свят"

Разказах на брюкселските ми колеги, които са от различни страни от ЕС, за случилото се в Катуница и им показах снимки от мястото на събитията. "Вие сте Трети свят," възкликна най-емоционалната ми колежка. Тя е с тройно гражданство от западноевропейски страни и никога не е идвала в България. Казва, че й се вижда срашничко.
Репликирах, че не сме Трети свят, а член на ЕС, което тя добре знае. "Затова ЕС затъва в такива проблеми. Присъединяването на България и Румъния не беше добре подготвено", коментира друг колега, който също е от западна страна, не е идвал в България, но многократно е посещавал Румъния, където има приятели. Който е бил в Румъния, има известна представа за нашия регион.
Какво се случи в Катуница? Мненията се разминават. Според мен става дума за кипнало народно недоволство срещу беззаконията и ненаказуемостта, в частност на един мафиот. Това, че е ромски мафиот, е подробност, важното е, че държавата всячески е закриляла неговите безобразия през целия преход и че в резултат на това той се е самозабравил. Всъщност става дума за преминат предел на търпимост от липсата на законност, която става все по-осезаема при сегашното управление. Нещо като движението на възмутените в български вариант. Защото на всички е ясно, че прехвалената в песни полиция пази тези, които са й спонсори. "Моята полиция ме пази" - това могат да го кажат мнозина като Цар Киро, но не и обикновеният гражданин.
Погледнато с очите на чужденците обаче, Катуница разкрива, на първо място, етническата нетърпимост, а по-лошо петно върху една държава от затъването в тази бездна няма. Не посмях да преведа на колегите ми скандиранията "Циганите на сапун, турците под ножа" - подобна агресивност според мен е неприсъща за голямото мнозинство от българите. Обясних, че протестът беше яхнат от расистите и ксенофобите, които у нас се увеличават все повече, и които се кичат с етикета на патриотизма. Прескочих някои подробности за това, че у нас думите са загубили смисъл, фашистите са партиоти, хард порното се нарича еротика, даването на подкуп е спонсорство, купуването на гласове е "европейска практика", всеки, откраднал милион, и всяка, снимала се гола в списание, става част от националния елит. Загубата на опори и подмяната на ценностите разяжда като гангрена българското общество, обречени ли сме? Защо страхът сред българите се връща, също както беше при тоталитаризма? Защо в България отново всичко става "по втория начин", както при Тато? Защо вместо общество се установява система от гета - гето за богати, гето за бедни, гето за цигани, гето за турци... Защо се връща тоталитаризмът в по-уродлива форма? Ето подходящи теми за дебати на кандидатите за президент, макар че се съмнявам, че кандидатът на ГЕРБ ще се съгласи да участва в тях.
Защото докато Катуница вълнуваше чужденците, от България получих запитвания колко ли тежи любезната подкрепа, която Европейската народна партия изрази на Плевнелиев при посещението му в Брюксел преди няколко дни. На мен ми се струва, че Плевнелиев обикаля Европа с такова усърдие, сякаш за него ще гласуват германците и белгийците. Самият факт, че се появи в Брюксел в момент, в който напрежението в Катуница достигаше връх, не говори добре за способността му да си определя приоритетите. Той се срещна с шефа на ЕНП Вилфрид Мартенс, симпатичен бивш премиер на Белгия, страна, в която впрочем всички премиери са бивши. Но се оказа, че темата за Катуница не е била обсъждана между двамата. А хората от кабинета на Мартенс знаеха за случващото се, т.е. срещата е била повече от формална. Иначе умът не го побира, че не са обсъдили например опасността от ескалация на етническото напрежение. И че Мартенс не е попитал има ли риск ГЕРБ да не успее да си прокара посланията. Всъщност такъв риск няма, повечето медии у нас се командват по джиесема много по-добре, отколкото по петолъчката при тоталитаризма.
Езикът на тялото на Плевнелиев не беше този на бъдещ президент. Той бързаше пресконференцията да свърши, въпреки че всеки на негово място щеше да отбележи колкото може повече точки. Някой пиар му е казал да се усмихва. Той очевидно се сеща за това, но все в неподходящ момент.
Сондажите може да са благоприятни за Плевнелиев, но аз мисля, че ако българите се мобилизират, ще спечели президент, представляващ демократична България. Някой трябва да спре гангрената, защото здравословното състояние на България прекалено бързо се влошава. Колегите ми са изненадани: къде отиде островът на етническа стабилност, който бяха свикнали да виждат в лицето на България? Аз бих добавил: как стана така, че през 2007 г. ЕС ни гласува максимум на доверие, като ни прие за свой член, а днес нямаме дори минимум доверие, щом не искат дори да ни приемат частично в Шенген? И ако тези тенденции продължат с това авторитарно управление, което се готви да управлява десетилетия като Живков, докъде ще стигнем?
От три години каня неколцина приятели на Запад да дойдат в България, но не в скъп хотел с ол инклузив пакет, а да им я покажа такава, каквато е, с красотите и противоречията си. Засега поканата любезно се отклонява. Катуница ми помогна да разбера - те просто се страхуват. Не защото сме Трети свят. В Третия свят има и други страни със слънце, планини, плажове. Понякога те не са демократични, но поне не са страшни.