Венета на 60
Известната пловдивска художничка получи изложба-подарък за юбилея си
/ брой: 31
Интересно артистично събитие е изложбата-подарък, оказа се юбилейна, посветена на известната художничка Венета Маринова. В залата на дружеството на пловдивските художници на "Гладстон" 32 близките на Венета колеги и съратнички Албена Михайлова, Моника Роменска, Надя Генова пресъздават един колкото фантазен, толкова и реален свят на житието-битието на Венета. В дъното на просторното експозиционно пространство е изписано с детски почерк "Мамо, искам да стана художничка". С подаръци и шеги от колеги художници, между които са Жорж Трак, Матей Матеев, Снежана Фурнаджиева, Янко Ненов, е оформена едната страна на залата, отсреща инсталация с надуваема лодка вещае мечтано пътуване до Венеция, мултимедии пресъздават различните същности на Венета Маринова. Самата покана за т.нар. "Бенецианско Виенале" (игра на думи чрез размяна на букви) съдържа шеги, въображение, информация. Проектът "Бенецианско Виенале - Венета-Женета-Виктория-Глория" е по идея и сценография на Албена Михайлова-Бенджи.
В града на хълмовете има поне 20-ина талантливи художнички, за които винаги си струва да пишеш. Но момичетата, вече пораснали, от авангардната навремето група "РЪБ" са малко по-друго явление - склонни са към експеримент, не се боят да бъдат шокиращо различни, и... работят в сътрудничество. Това се показа и доказа и в две техни заедно замислени и осъществени изложби през миналата година - "Жените на РЪБа" и "Мъжете на жените на РЪБа", представени в Пловдив и в София, сега е пак същото.
Преди и след избухването на явлението "РЪБ" всяка от тях си има своята кариера - родената в Пловдив Венета Маринова е изживяла детството си при баба и дядо в град Левски, завършила е Художествената гимназия в София, после живопис при проф. Георги Стойков във Великотърновския университет. Следва в нейния път Русе, там се омъжва за пловдивчанин и се връща отново в родния Пловдив, от 1992 г. преподава изобразително изкуство и рекламен дизайн в СОУ "Св. св. Кирил и Методий". Това е по-малко известната част от нейната биография, публичната е в изложбите и картините. В началото тръгва с фигурални композиции - с тях участва в националите младежки изложби, с тях става член на СБХ и... с годините стига до абстракциите. До абстракциите се стига, казва Венета Маринова, не се почва с тях, и това е нормалният път в развитието на даден художник.
През годините ни е изненадвала с какви ли не техники и начини на изказ. Показвала е изложби с рисувана коприна, с живопис върху дърво, с колажи на текстилна основа, има период на живопис върху зебло. Много обича да експериментира, пълна противоположност е на хората, които цял живот рисуват една картина. Има предпочитание към колажите - смесва живопис, акварел, листа от роза, ръкописни текстове и... какво ли не. Рисува за себе си, рисува за удоволствие, без да се интересува от продажби и без да планира изложби. И тази, която бе открита в петък, също е един пърформънс, едно забавление за себе си и околните. Това винаги се оценява - нейни картини печелят награди, има ги в частни колекции в България, САЩ, Англия, Унгария, Полша и други страни.
На добър час, Венета!