Векът на безкласовия социализъм

Н. НАЙДЕНОВ

Деветосептемврийската революция от 1944 г. у нас подобно на Октомврийската революция в Русия от 1917 г. претърпя поражение. То се изразява във възстановяване на частнособственическия капитализъм отпреди революцията, а с това -

загуба на социалните придобивки

за широките народни маси. Тези революции не унищожиха класите и класовите противоречия в обществото, а с това не дадоха и възможност за неговата безпрепятствена социална еволюция.
Те не унищожиха и разделението на труда на производителен и непроизводителен. А Маркс и Енгелс в своите произведения убедително доказват, че съществуването на класи и на класови противоречия в обществото е предизвикано от разделението на труда, че за да бъдат унищожени класите, трябва да бъде освободен трудът, и производителният труд да престане да бъде класов отличителен белег, че в основата на класовите противоречия стои използването на чужда работна сила и т.н.
Производителният труд през революционния период у нас от 1944 до 1989 г., подобно на този в Русия от 1917 до 1990 г., несвободен наемен труд, който създаваше печалба, както във всяко капиталистическо общество, от която живееше непроизводителната буржоазна класа. Разликата е само в това, че през този революционен период капиталистическите средства за производство бяха одържавени и превърнати в общобуржоазна собственост, при което

беше ликвидирана фракцията на частнособственическата буржоазия

Господстваща класа в обществото стана фракцията на бюрократичната буржоазия, която се разпореждаше с одържавените средства за производство, с живия труд и с произведената от наемните работници печалба. Тя възстанови след 10 ноември 1989 г. частнособственическия капитализъм и разграби в индивидуална собственост държавните средства за производство, при което предаде народните маси в робство на международния империалистически капитал. Така бюрократичната буржоазия

предаде революцията и продаде народа

на международния империализъм.
Следователно Деветосептемврийската революция у нас, въпреки че по подобие на Октомврийската революция в Русия беше наречена социалистическа, по своето икономическо и политическо съдържание  не беше такава, не отговаряше на заявената от Ленин теза, че социализмът е унищожаване на класите, тъй като не унищожи класите и класовите противоречия в обществото.
Партиите изразяваха интересите на класата на бюрократичната буржоазия, въпреки своето комунистическо име. Те не можаха да прераснат в истински комунистически партии. Поради това заедно с поражението на Деветосептемврийската революция у нас и на Октомврийската революция в Русия тези партии претърпяха поражение, последвано и от разложение. Останките от тях у нас в лицето на многобройните малобройни БКП-та са само пародия на комунистически партии, които не могат да се откажат от капиталистическия начин на производство и от неговата печалба. Те са част от миналото и не могат да бъдат носители на бъдещето.
А бъдещето е на научния социализъм, наречен от Маркс и Енгелс работнически, тъй като негов носител е работническата класа. Той е социализъм без капитал, без наемен труд и печалба, без класи и класови противоречия. Неговото изграждане изисква унищожаване не само на частната собственост върху средствата за производство и на частнособственическата буржоазия, но и на класовото разделение на труда на производителен и непроизводителен, а с това и на бюрократичната буржоазия. Изисква и замяната на буржоазната с работническата държава, както и унищожаване на "експлоататорското семейство". Ленин определи строителството на този социализъм като

втори етап на социалната революция в Русия

но и той грешно предположи, че преходът от държавен капитализъм към работнически социализъм ще стане по мирен път в Русия под ръководството на тогавашната комунистическа партия. Той не предвиди и че при държавния капитализъм поради запазване на класовото разделение на труда управляващата прослойка на обществото начело с управляващата комунистическа партия ще се превърне в непроизводителна бюрократично-буржоазна класа начело с бюрократично-буржоазна, кариеристична, лъжекомунистическа партия.
Днес, когато възстановяването на частнособственическия капитализъм е свършен факт, преминаването към безкласов социализъм може да стане единствено чрез

нова социална революция

която ще бъде и световна. Реституираната дореволюционна частнособственическа буржоазия е само малка част от днешната буржоазия. Ударната сила в тази революция ще е мобилизираната бивша редова членска маса на комунистическите партии и нейните наследници - тези, които са се клели в името на комунизма, встъпвайки в редовете на комунистическата партия, и са ползвали облаги от своето членство в нея за себе си и за своите семейства, са длъжни да изпълнят своя комунистически дълг. Дълг, който те не изпълниха през 1989-1990 г.
ХХI век ще е векът на новата социално-политическа революция и на безкласовия социализъм. Към тях ще върви и България.
 

* Авторът е представител на Българското работническо марксистко движение (БРМД)