Въпрос на политическа воля

Притеснения в излишък демонстрира вчера социалният министър Адемов по отношение на необлагаемия минимален доход. Според него въвеждането му ще доведе до дефицит в бюджетните приходи от 600-700 млн. лв., затова на този етап правителството не можело да си позволи това...
Да, когато икономиката върви добре, е логично всички да допринасят по някакъв начин за събирането на обществените пари, като си плащат данъците. В този смисъл запазването на плоския данък изглежда оправдано. Когато обаче страната е затънала в криза и виждаш, че резултатът от плоския данък е, че бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, няма нищо по-логично от това да промениш "матрицата". А то става с връщане на прогресивния данък, защото бедните явно изнемогват дори и за малкото, което представляват техните 10%, докато за богатите е точно обратното.
В тази връзка да се оправдаваш с дефицита звучи като признание, че държавата се издържа предимно от бедните. Че ако случайно увеличиш процента на данъка за хората с високи доходи, това няма да ти увеличи приходите.
Въпросните 700 млн. лв. са нищожен процент от БВП. Затова дори с 5% да се вдигне налогът за хора с облагаем доход над 50 000 лв. примерно, ще се покрие загубата от въвеждането на някакъв необлагаем минимум за най-бедните. Да не говорим, че запазването на дефицит от 1,8% в бюджета за догодина, каквито изглежда са плановете, при позволени от ЕС 3%, е крайна презастраховка. Въпрос на политическа воля.