15 Ноември 2024петък04:02 ч.

Черно на бяло

Вълко Червенков се опълчва на Сталин, Берия и Хрушчов

/ брой: 209

автор:Христо Георгиев

visibility 11923

Личността на Вълко Червенков (1900-1980) отдавна е превърната в етикет за култ и тоталитаризъм. Спомене ли се случайно името му, то веднага са свързва със Сталин, с разправи и терор и нито думичка за това какво той е отстоявал, какво е свършил и какво е постигнала България по негово време. Никой не споменава днес, че той не започва, а прекратява репресиите на Берия у нас, че спасява стотици, а може би и хиляди комунисти и партийни ръководители от изтезания и смърт, че затваря лагерите, които не са създадени от него.

На 3 януари т.г. в публикацията "За 30 години се построи България, за 30 я съсипаха" припомнихме как Вълко Червенков буквално възражда следвоенна България. Само един пример -  средният годишен ръст на промишленото производство по негово време е 22.8%, рекорд, непостигнат и от китайците днес! (https://duma.bg/za-30-godini-se-postroi-balgariya-za-30-ya-sasipaha-n182122). Но справедливостта изисква и тук да се напомни, че без всеотдайната помощ на Съветския съюз това не е било възможно да се случи.

Какво да се прави! Много често в политиката медът върви с жилото. 

Сега ви предлагаме няколко спомена, строго документални са, но и много лично отношение блика от тях. Това, което ще прочетете, е почти забравено. А то, поне според мен,  трябва да бъде записано със златни букви в новата българска история. Защо не и да влезе в новите учебници за Х клас? Да се опълчиш на Сталин и Хрушчов, когато за такова нещо най-малкото са сваляли от власт и са пращали в лагери, е поведение, за което днешните политически главанаци не смеят и да си помислят. А техните господари са не по-малки диктатори от онези в т.нар. Сталински период.  Но обективността налага да се очертае и подвигът на неколцина доблестни  ръководители от системата на МВР, които с риск за живота си се добират до Червенков и му разкриват на какво са подложени  изтъкнати партийни и държавни дейци под диктата на съветските съветници Трифонов, Чернов и Филатов в килиите на следствието.

От днес, по идея на Анжел Вагенщайн, в няколко публикации ще разкрием и "тъмни петна" в изграждането на социализма у нас. (Правели сме го неведнъж и досега.) Няколко от "истинските" комунисти, между тях и съратници на Дядо Благоев и Георги Кирков, не "стоят мирно" пред чийто и да било авторитет, дори на Сталин, Берия и Хрушчов, на Георги Димитров и Васил Коларов. И някои нови и малко познати  документи, колкото и от тях да боли, ще предложим на вашето внимание. Убедени сме, че от това лявата идея няма да пострада, напротив - ще стане още по-силна.

Из изследването на д-р Добри Желев "За 6 години, 2 месеца и 15 дни".

Тези страници са написани въз основа на стенограмите от Априлския и септемврийския пленум на ЦК на БКП, проведени през 1956 г., секретни материали от БТА, документи от архива на МВР и предаването на БиБиСи на 21 юли 1986 г. за среща на Никита Хрушчов с Вълко Червенков, станала през август 1955 г. в резиденция Евксиноград. Фактите са проверявани по няколко източника.

През 1955 г. ръководителят на КПСС Никита Хрушчов подготвя ХХ конгрес на КПСС. Замисълът му е да постави на обсъждане живота и дейността на Сталин - дългогодишен ръководител на КПСС и съветската държава. Необходимо е било обаче въпросът за ролята на Сталин да бъде повдигнат за обсъждане не лично от него, а от друг държавен и партиен ръководител. Хрушчов е знаел за различните становища по въпроса за репресиите на български политически дейци през 1949-1951 г. между Сталин и Червенков и се е ориентирал към него. Във връзка с това решава да се срещне с председателя на Министерския съвет Вълко Червенков...

Това са години, в които шпиономанията обхваща целия свят - и в капиталистическите страни процеси против действителни и мними шпиони вървят един след друг... При такава обстановка на мнителност и подозрителност започва следствието против Трайчо Костов. Сигналът идва отвън - Трайчо Костов е задържан по нареждане на ръководителя на КГБ на Съветския съюз Берия. Следствието е възложено на Велчо Чанков, но фактически се ръководи от главния съветник на МВР Чернов, който изготвя и обвинителния акт. Червенков поставил въпроса за Трайчо Костов в Политбюро на ЦК на БКП, но никой не го защитил.

Още от 1937-1938 г., когато ставали репресиите в СССР, Червенков знаел за лошата слава на офицерите от НКВД Трифонов и Чернов. Като ги видял през 1949 г. като съветници в МВР, изтръпнал. Понеже познавал техните методи, това му помогнало да не се поддаде на натиска им. Трудностите идвали от обстоятелството, че Димитров и Коларов, които имали голям авторитет пред Сталин и можели да се противопоставят на Берия, не били в състояние да направят това. Георги Димитров е тежко болен и се намира на лечение в Москва. Той умира на 2 юли 1949 г. За председател на Министерския съвет е избран Васил Коларов, който също е тежко болен. Коларов умира на 23 януари 1950 г.

Цялата тежест по ръководството на партията и страната пада на Вълко Червенков - секретар на ЦК на БКП, а на 3 февруари 1950 г. - избран за председател  на Министерския съвет.

След Трайчо Костов са арестувани Иван Стефанов -  министър на финансите, Петко Кунин - министър на индустрията, Манол Секеларов - министър на строежите и др. От апарата на ЦК на БКП са арестувани Никола Павлов-Комара, Иван Масларов и др., а от Държавна сигурност - Георги Ганев, Каприел Каприелов, Стефан Богданов, Никола Загоров, Борис Николов. Задържани са общо 60 души. Всички те се обвиняват, че са свързани с английското и югославското разузнаване и готвят военен преврат в България със съдействието на маршал Тито.

Международното положение на България е изключително тежко, напрегнато, сложно. Разузнавателните служби на западните страни, на южните ни съседки и Югославия активно работят против България. Те непрекъснато прехвърлят на наша територия групи с разузнавателни и диверсионни задачи. На западната и южната ни граница  често се водят ожесточени престрелки - само през 1950 г. воините на Гранични войски имат над 100 въоръжени стълкновения. В някои случаи  положението стига до ръба на войната.

При тази обстановка още преди извършването на арестите Берия убедил Сталин и Червенков в необходимостта да се въведе в България една дивизия на НКВД, която да се ползва за удар против прехвърлени югославски части в помощ на заговора. 

Министърът на вътрешните работи Руси Христозов е обзет от ужас - той спи в кабинета си и рядко се прибира в къщи. Съпругата му е арестувана с обвинение, че е била агент-провокатор. В МВР е създадена сложна обстановка. Служителите вярват повече на съветниците от НКВД и гледат с подозрение към ръководството на министерството. Христозов бързо се ориентира в обстановката. Въпреки че съветниците си превишават правата и все повече се стремят да го изолират от следствието, той установява, че се вършат извращения. Прави се опит чрез насилие да се изтръгнат показания от задържаните след Трайчо Костов. Христозов веднага отива при Червенков, информира го за тези факти и иска помощ за пресичане на извращенията.

Червенков се свързва със Сталин и настоява за изтегляне на групата на Чернов, защото си превишават правата. Сталин приема мотивите на Червенков за основателни и разпорежда групата на Чернов да бъде върната от България. На [нейно] място през юли 1949 г. е изпратена групата на генерал Филатов. Освен това Червенков наредил извършителите на извращения да бъдат уволнени от МВР, а ръководителят на следствието Исидор Зеев да бъде даден под съд. Той е осъден на 10 години затвор...

Със съгласието на Филатов са задържани Славчо Трънски, Денчо Знеполски, Здравко Георгиев и генералите Тошев, Лекарски и Вранчев... После Филатов предложил да бъдат арестувани Югов, Добри Терпешев, Георги Чанков и Цола Драгойчева, но Червенков решително се противопоставил. Той заявил: "Нашата партия не може да се състои само от агент-провокатори", и се застъпил за тях пред Сталин. Това направило добро впечатление на Хрушчов. 

До 10 юни 1951 г. по времето на Цанков като министър на вътрешните работи са арестувани нови 10 души. Общо задържаните стават 70. Имало натрупани материали за още 700 души. 

Последните арести по препоръка на Филатов предизвикват скандал в МВР. Министър Цанков отишъл при Червенков и казал: "Не мога повече да работя в тази обстановка. Аз ли съм министър или Филатов?" Тогава си подал оставката, но Червенков отказал да я приеме. Взел телефона, обадил се на Сталин и настоял да го приеме веднага. На срещата със Сталин Червенков казал: "Няма факти, аз не мога да разбера как могат да се подготвят процеси само въз основа на самопризнания." Сталин отговорил: "Разбира се, така не може. Когато се арестува някой, трябва предварително да има достатъчно улики."

След тези мерки напрежението намалява. Така Червенков спасява партията от разгром.

Тези факти били известни на Хрушчов, той се възползвал от държанието на Червенков пред Сталин и затова решил да го ползва в разобличаването му. През август 1955 г. дошъл на почивка в Евксиноград и предложил на Червенков да излезе със статия против Сталин. Червенков се позамислил и казал: "Сталин е голяма личност. Той бе ръководител на КПСС и съветската държава, но има и голямо влияние в международното комунистическо и работническо движение. Аз съм много малък да пиша за Сталин. Ако питате мен, бих предложил въпросите около Сталин да бъдат обсъдени на международно съвещание на комунистическите и работническите партии."

Хрушчов останал изненадан от този отговор и недоволен от държанието на Червенков. До този момент становището било Червенков да остане ръководител на България. След срещата обаче Хрушчов започва да търси начин за неговата смяна. Той искал да работи с послушни, а не със самостоятелни личности.

Из спомените на генерал Лукан Варадинов 

Шест години и нещо бях началник на личната охрана на Вълко Червенков. Това налагаше да бъда близо до него, както в дома му, така и на работните му места - в Централния комитет на българската комунистическа партия и в Министерския съвет... Това, което ми е правило особено впечатление, съм записвал. Тогава и дълго време след това с никого не съм споделял. Записките съм съхранявал в служебната си каса като свръхсекретни материали. 

В личен план за Червенков бих казал само няколко думи: той беше човек високообразован, с широка култура, изключително етичен. Толкоз...

На 8 март 1950 г. случайно зърнах отдавнашния мой приятел Антон Кирилов, който работеше в следствения отдел на МВР. В удобен момент се срещнахме за минутка, две. В скоропоговорка Антон изрече: "Искам среща с др. Червенков. В следствието стават страшни неща. Гинат невинни хора..." Имаше намерение да ми каже още нещо, но аз нямах време да го слушам. Доложих още същата вечер на Червенков, като цитирах Кирилов. "Ти познаваш ли този мъж?", запита ме Червенков. "Да - беше отговорът ми, - зная, че е верен другар и честен човек." "Утре в 9 часа да бъде при мене. Аз ще извикам и Руси Христозов, и Христо Боев."

Срещата се състоя. На излизане Христозов (тогава министър на вътрешните работи ) ми каза, че следобед при Червенков ще се състои съвещание, на което ще присъстват личният състав на следствения отдел и ръководството на министерството...

В началото на 1951 г. ръководството на Министерството на вътрешните работи беше сменено. За министър бе назначен Георги Цанков, дотогавашен секретар по организационните въпроси на ЦК на БКП... Бяха заменени и редица длъжностни лица в Държавна сигурност... В следствения отдел се извършиха кардинални промени. За нарушение на законността бяха арестувани няколко следователи и началникът на отдела Дворянов...

...Уведомих Червенков, че ръководството на министерството иска спешна среща."Цанков и заместниците му Кумбилиев и Колчев бързо пристигнаха... Срещата с тримата продължи около 20 минути. Двамата зам.-министри излязоха. Кумбилиев беше значително успокоен и даже се усмихна. Попитах го дали всичко е наред и по коя линия е провалът: "Следствието. Бай Вълко обеща подкрепата си. Това ме успокои."

По-късно ми стана ясна същината на случая. Със своята аналитична мисъл и острия си ум Кумбилиев разбрал, че в обвинителния акт срещу Югов и Чанков има лъжи и клевети и се изправил срещу генерал Филатов. Разбирайки, че не може да наложи правдата, потърсил помощта на Цанков и Червенков. И я намира. В писменото сведение, което Кумбилиев ми даде  по моя молба, когато започнах да пиша спомени за Вълко Червенков, се казва.: "В началото на 1951 г. новото ръководство на МВР завари в следствения отдел редица следствени дела на лица, обвинени по трайчокостовските дела. Такива обвинения имаше и за редица отговорни другари, които не бяха задържани. При по-нататъшното следствие  някои от задържаните бяха освободени, тъй като се оказаха неверни обвиненията срещу тях, а за други съдът издаде осъдителни присъди. За съжаление и при новото ръководство на МВР бяха задържани някои другари, за които имаше обвинение. По-късно в следствието се установи, че обвиненията са неверни и те бяха освободени. 

В тази обстановка съвсем изненадващо за мен един ден през месец септември 1951 г. главният съветски съветник Филатов твърде категорично ми постави въпроса за арестуване на Антон Югов и Георги Чанков. Това много ме изненада и смути. Силно разтревожен веднага отидох при министър Георги Цанков, съобщих му и казах, че това не бива да се прави. Афектиран, заявих на Г. Цанков, че аз не мога да остана на работа в МВР  нито ден повече и помолих веднага да доложи в Политбюро за това. Тогава Цанков предложи да отидем веднага при Вълко Червенков..."

...Червенков поиска да го свържа по телефона със Сталин. Осигурих връзката и веднага излязох от кабинета. Това беше следобед... Някъде след полунощ излезе като тъмен облак от кабинета си, спря за миг, изгледа ме и рече: "Утре, т.е. днес към 6 часа летим за Москва."

...Най-после кацнахме на московското летище. Там ни чакаха, и то на пистата, две коли. Посрещнаха ни двама съветски другари, единият от които беше старият мой познат Пьотр Демичев, с когото не един път сме седели на чай и сме развързвали приказки за какво ли не. По онова време той беше помощник на Сталин... На другия ден след срещата издебнах удобен момент и попитах Демичев как е минала тя. Той се усмихна, повдигна очилата си, стисна ме леко за лакътя и започна:

- Чудесно. Герой е другарят Червенков. Щастливи сте, че имате такъв ръководител. Не съм виждал друг така смело и достойно да се държи пред Сталин. Блестящо защити Югов и Чанков...

След срещата със Сталин Червенков беше просто грохнал. С попривдигната глава издекламира: "Не им мина грошът. Спасихме партията."

За първи път го виждах така уморен и толкова щастлив.

Из спомените на секретарката на Червенков Надя Донева "Щрихи към портрета на Вълко Червенков"

Веднъж от "Пропуски" ми позвъни Веса Тошева, позната лично на Вълко Червенков. Беше политемигрантка, репресирана през 1937 г. Жена над четиридесетте, с лице напрегнато и измъчено, но запазило чертите на някогашна хубост. "Вие не знаете каква красавица, каква умна и весела девойка беше..." е разказвал за нея Червенков. Тошева разстроена, трепереща от вълнение и гняв, не просто влезе, а влетя като фурия в кабинета, без да дочака да доложа. После разбрах, че е срещнала на улицата своя следовател от НКВД Митя Трифонов, лично участвал в инквизициите на много български емигранти. От неговото присъствие в България тя очакваше само злини. Много скоро, по настояване на Червенков, Митя Трифонов, съветник в МВР, беше отзован от България. Също така бе предотвратил арестуването на Югов, Чанков и Терпешев. За срещата си със Сталин по този повод ми е разказвал няколко пъти... Съобщил му, че е наредил проверка на следствието срещу Славчо Трънски, Денчо Знеполски  и другите. Проверката показала, че има извращения при следствието, хората са невинни и ще бъдат освободени... "Казах му, че имам пълно доверие в Чанков, Югов и Терпешев - може да правят грешки, но са предани на партията. Не смятах, че проявявам геройство и кой знае каква смелост да се явя пред Сталин и да защитавам справедлива кауза, както мислят Хрушчов и някои други."

Разговорът продължил доста дълго, говорили и по други въпроси. Към 4 часа сутринта Сталин наредил да дойде Хрушчов. "Вратата се отвори и в кабинета се изтърколи една топка. Триеше сънените си очи и дълго не можа да разбере кой съм и за какво става дума" - така картинно описваше Червенков влизането на Хрушчов. Още същата сутрин Червенков си тръгнал за София и вече не заварил Филатов в България - бил отзован буквално на часа.

Сборник със спомени "Вълко Червенков през погледа на негови съвременници", изд. "Европреса", 2000 г.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ