15 Ноември 2024петък01:53 ч.

На фокус

В примката на двойното време

Преминаването към лятно часово време може да навреди на здравето

/ брой: 50

автор:Юлия Кулинска

visibility 3523

В нощта на 30 срещу 31 март отново ще се окажем в примката на двойното време. Пак ще местим стрелките на часовниците си с един час напред и ще останем така до 27 октомври. У нас така и не се проведоха дебати за смяната на времето, независимо че още през 2018 година Европейската комисия (ЕК) даде възможност на страните - членки сами да решават този проблем. Пандемията от коронавирус обаче прекрати дискусиите по въпроса.
Надеждите са новият Европейски парламент да намери изход от ситуацията. Сегашните евродепутати нееднократно изразяваха принципно съгласие смяната на часовника да спре, но така и не намериха време да го гласуват. Едва когато то стане факт, ще се пристъпи към очертаването на новите часови зони, защото някои страни членки ще предпочетат да запазят "завинаги" астрономическото часово време, докато други ще изберат "лятното".
Според различни проучвания няма категорично заключение за това дали

играта с времето

е по-добре да бъде отменена, но всички признават някои негативни ефекти върху здравето. Изборът на отделните държави бе определен с допитвания, които показаха, че българите биха предпочели постоянно "лятно" часово време. Ако жителите на други страни предпочетат "зимно", часовата разлика между България и тях би се увеличила от един час, както е сега, на два часа.
Двойното време е въведено у нас на 1 април 1979 г. Смяната на часовете е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа. Директивата на ЕК за въвеждане на лятно часово време е от 2000 г.

Бащи на идеята

за смяна на времето са новозеландският учен Джордж Върнън Хъдсън и британският строител Уилям Уилет. През 1895 г. Хъдсън представя доклад пред Философското дружество в Уелингтън. В него той предлага стрелките на часовника да се местят с 2 часа през октомври и да се връщат с толкова през март, но идеята никога не бива реализирана. 10 години по-късно независимо от Хъдсън британецът Уилет предлага часовниците да се местят с 20 минути напред всяка от четирите недели на април и да се връщат назад със същите минути всяка от четирите недели на септември или 8 пъти за година. Уилет представя през 1909 година законопроект за пестене на дневната светлина в британския парламент, но той така и не става закон.
Въпреки, че модерното лятно часово време се използва само от около 100 години, е известно, че древните цивилизации също имали подобни практики. Римските водни часовници например са използвали различни скали за различните месеци на годината, координирайки графиците си със Слънцето.
Идеята за смяна на времето се появява в Британската империя още в края на XIX век. Мнозина са чували, че тя се е породила от желанието на определени държави да се спестява електроенергия. Всъщност историята е малко по-различна. Въвеждането на лятно часово време е възникнало спонтанно и без някаква предварителна сериозна подготовка за това. Идеята хрумва на Бенджамин Франклин, един от бащите на Декларацията за независимост на САЩ. През 1784 г. той пише писмо до редактор на вестника "Парижки журнал" и предлага на французите да стават и да си лягат по-рано. Идеята му се реализира от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г., а по-късно и Франция се включва в системата.
В същото време в Лондон млад англичанин, страдащ от безсъние, направил почти същото откритие. Той се запитал какво може да се направи, за да се спести от восъка. Така се родила идеята за смяната на стелките. През 70-те и 80-те години на миналия век се появява и твърдението, че корекцията на времето спестява много електроенергия, както и други ресурси.



Отказ на държави

В последните десетилетия много държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш и Грузия, Армения, Русия, Египет и Азербайджан. Преди  години Литва заяви, че ще поиска от ЕС да отмени закона за смяна на часовото време, защото за повечето хора е неприятно два пъти в годината да трябва да местят стрелките на часовниците си. Поляците също не искат да въртят стрелките на часовника. По-рано и Финландия призова ЕС да се откаже от лятното часово време. От българската страна няма официална позиция.
Досега у нас не е правена оценка на въздействието от смяната на времето. Началото на подобна дискусия трябва да тръгне от областите, върху които има отражение местенето на стрелките. Това са транспорт, енергетика, здравеопазване, социални отношения, селско стопанство, туризъм, околна среда, икономика и финанси.



Кои хора са най-застрашени от смяната?

Най-застрашени от смяната на времето са сърдечно болните, но дори при хората, които не страдат от хипертония, не е изключено да се появят проблеми с кръвното налягане. Местенето на стрелките може да е причина да не сте достатъчно съсредоточени на работното място или да сте прекалено раздразнителни заради настройването на организма към новия ритъм.
През нощта организмът ни произвежда хормона мелатонин, наричан хормон на дълголетието. Пикът за това е около 2-3 ч. през нощта. Смяната на времето влияе негативно върху производството му, а това рефлектира върху целия организъм. Имунитетът намалява. Стресът се повишава сериозно. Има данни, които сочат, че инфарктите и инсултите се увеличават с почти 50%. След тази смяна хората страдат от недоспиване, умора, разконцентрираност, раздразнителност, отпадналост, чувство за дезориентация. Трудовите злополуки са много повече от обичайното. Психичните разстройства се изострят.
По-чувствителни към смяната на времето са децата, по-възрастните и хората с хронични заболявания. Повечето от нас обаче се пригаждат към промените в рамките на един месец. По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40-45% от населението на Европа, включително и България.
Двойното време принуждава влакове да останат за един час на някоя гара, за да влязат в разписание. Данните на електроразпределителните дружества сочат, че икономията, която идва от лятното часово време, е минимална.
В дните след превъртането на часовниците повикванията към Спешна помощ нарастват, самоубийствата инфарктите се увеличават. Почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни заради недоспиване, твърдят експерти.
Част от хората се опитват да привикнат към новото време, лягайки си един час по-рано в продължение на две или три вечери.
Мозъкът на човека има свой "часовник", който реагира на светлина и тъмнина. Сърдечният ритъм се променя в зависимост от това дали сме будни, или спим, и се променя с възрастта - малките деца стават рано, а тийнейджърите се събуждат трудно.  
Тежките пътни инциденти се увеличават в първите дни след преминаването към лятно часово време, а рискът от инцидент е най-висок сутрин. Учените свързват това с недоспиването.
Дали и кога ще се измъкнем от хватката на двойното време, ще покаже самото време. И... добрата воля на политиците, разбира се.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ