16 Ноември 2024събота15:13 ч.

В каква страна живеем

Към върховете на европейското богатство ще ни изведат мъдрите писатели, художниците, композиторите, архитектите, актьорите, музикалните, танцовите изпълнители, учените, учителите, т.е. - хората на духа

/ брой: 237

автор:Дума

visibility 691

Панко АНЧЕВ

                       
Въпросът "В каква страна живеем" винаги има горчива причина и отговорът му обикновено е тъжен и неутешителен. Щом се питаш каква е страната, в която живееш и която е твоя родина, значи съмнението в нейните достойнства са повече от родолюбието. А това не е добър знак.
Как обаче да не си задаваш въпроса, когато пред очите ти и с тебе самия стават такива нелепи неща, от които настръхваш и се изпълваш с тъмен атавистичен страх. Страх най-напред за себе си, а после и за всички, които са като тебе и подобно на тебе изживяват недоумението на мъчителния въпрос.
Когато преживяваш смяна на епохи, винаги

изпитваш ужас от промяната

която те застрашава, защото те кара да се пригодиш към нещо, което не познаваш. Но, рано или късно, се вижда, че понеже си заедно с мнозина други, става ти дори приятно това изпитание. Изпитание, което е било като изпълнение на собствената ти смъртна присъда.
Но изпитваме ли този страх, когато пред очите ни България виси над бездна и всеки миг ще полети и ще се разбие? Виждаме ли и осъзнаваме ли какво ще се случи, когато тя рухне в дъното на бездната? 
Всъщност кой трябва да изпита страх и да види реалността с отворени очи и трезво да разсъди какво се случва и откъде да мине отечеството ни, за да се спаси от гибелта? Не са ли тези, които за съжаление вече ги няма или съвсем са се изпокрили и забравили какво е предназначението им, и че един ден ще трябва да отговарят за своето бездействие и без-мислене:

тези, които наричаме интелигенция

Преди двадесет години на българите им се наложи "да тръгнат към щастието", наричано тогава свенливо "пазарна икономика". Оказа се, че си е откровен капитализъм с всичките му правила, характеристики и особености. Той утвърди като високонравствени правилата на егоизма и братоубийствената конкуренция, "за да се стимулират предприемчивостта и трудолюбието", чрез които пък ще се създадат материални блага и ще заживеем богато и пребогато.
Българите повярваха на тази лъжа, защото тази надежда правеше лъжата, с която трябваше да ги поставят в зависимост и унизително подчинение, по-блага и непорочна. И какво се оказа? Финансова и икономическа криза...
Добре, криза, която поставя всички на изпитание. Икономиката се възстановява трудно, незабележимо, ако изобщо се възстановява. Но какви оправдания за мъките и беднотията в страна като България може да има днес?
Икономическата криза не ни позволява да видим по-страшната от нея криза, от която почти няма излизане - кризата на интелигенцията и интелигентността, която аз наричам хуманитарна.
Тази криза вещае друга перспектива, а следствието от нея е

упадъкът на нравите и духа, трудностите в работата на ума

хематомите в обществения мозък, сривът в морала и изгубването на съпротивителните сили на нацията. А когато нацията изгуби съпротивителните си сили, настъпва... Не, нека не продължаваме.
Нека си припомним как стигнахме дотук.
Материалното разграбване на държавата заедно с появата на бизнесмените, богаташите, политиците и мутрите бе осъществявано паралелно с посегателство върху духа и интелигенцията се стопи и изчезна. Появиха се "новите млади интелектуалци", клъвнали постмодерни знания със стипендии от Сорос и други чужди фондации. Понеже им плащаха охотно, те усилено агитираха за пълно приложение на пазарния подход и в духовната, и в социалната сфера, за "да можел пазарът да решава кой е талантлив и кой - не". И бяха убедени, че пазарът ще провъзгласи именно тях за необходими, а пазарният им ентусиазъм бе охотно използван. И пазарът бързо ликвидира всичко предишно, "защото е дело на социализма и тоталитаризма" и защото "новото време изисква нова култура" и "нов тип интелектуалци".
И те се появиха...
Резултатът бе, че културният и научният живот толкова се преобразиха, че интелигенцията не бе повече необходима. И - изчезна. Сега вече  нямаше кой да мисли и говори на народа. В създалия се интелектуален вакуум ролята на духовни водачи поеха журналистите, политиците, естрадните изпълнители, манекенките и фотомоделите. Но единственото, което те можеха, бе да рушат и да се опияняват от това, да се возят в скъпи автомобили, да получават високи заплати, да се показват по телевизията, да ходят в командировка в чужбина и да поучават "шибания" български народ как се прави демокрация и как се живее в нея.
Когато необразованите влязат в националния елит и им поверят управлението на държавата и създаването на култура и изкуство,

настъпва истински духовен потоп

Най-напред езикът се оварварява и опростачва, както се оварваряват и опростачват и "интелектуалният елит", и държавната власт. Това все още не е дало всичките си гнили плодове... Междинното време все пак не е унищожило напълно старите навици, предишния стил, нравственото мислене, стремежа към съвършенство и духовен подем. Надеждата, "че и това ще преживеем", влива все още малко сили и подхранва илюзията, че не всичко е изгубено. Но ние не отчетохме, понеже не знаехме и се заблуждавахме, че новата обществено-политическа и икономическа система не обича доброто и красивото, че мрази умните, нравствени и деликатни хора; че нейният егоизъм отхвърля всеки порив за състрадание и изящество. Естетиката на новото време е

естетиката на простака и посредствения, на парвенюто

което не се е образовало системно, което е и бездарно, и е глупаво. Глупостта и посредствеността победиха. И понеже нямам илюзии, ще кажа: победиха окончателно.
Припомнете си с каква последователност системата, преди да срине материалната база и да разграби банките и материалните богатства, започна да унищожава придобивките на хората: образованието, здравеопазването, културата, социалните гаранции. Необразованите, некултурните и болните хора по-лесно се манипулират и

по-лесно биват подчинявани и заблуждавани

че не властта и системата, а отделни хора или партии са виновни за разрухата и бедността. Случайно ли е, че днес толкова масово закриват болници и правителството не дава пари за здравеопазването, че повече от половината от завършващите средните училища са не просто необразовани, а направо неграмотни! А как да изчислим частта на тези, които все пак са се ограмотили, но не са се образовали, говорят и пишат грешно, не мислят, повтарят пошлотиите, на които ги учат по телевизията, и имитират "елита"?  Появи се ново поколение, възпитавано и образовано в "новото училище", в което вече преподават учители, изучили се в "новата обстановка". То именно е носител на агресивност, насилие, престъпност. Случайно ли е, че през последните 20 години рязко се увеличи престъпността и насилието сред младите и особено - в училището? Никак даже! Промени се обстановката, в която системата, основана на насилие и конкуренция, ги предизвиква да бъдат брутални и безмилостни. И как няма да са, когато не ходят редовно на училище, а единствената им мечта е да станат богати и да живеят охолно, но без усилия. Къде да видят положителен пример? В театъра ли? Или в киното? Или в книгите на постмодерните писатели могат да прочетат за него? Или телевизиите ден и нощ им го предлагат? Неграмотните и необразовани ученици отиват в университетите, завършват и стават или учители, или икономисти, инженери, юристи, политици. И започват да възпроизвеждат себе си в нови ученици, студенти, работници и ръководители...


Духовната убогост произведе нов тип личност

и напълно гарантира устойчивостта на системата. С такава личност не е възможно излизането от икономическата и духовната криза. Реалната положителна промяна би могла да се извърши единствено от образовани и културни хора, от мислещи, чувстващи и чувствителни, състрадателни и добродетелни хора. Посредствеността поставя начело на държавата посредствени политици и държавници. Че откъде да се вземат други? А с каква интелектуална мощ те ще създават силна икономика, ще помагат на бедните, ще дават перспектива на младите? Сегашните министри сами се хвалят пред сегашните ученици, че са били тройкаджии, че поведението им е било намалено. Вслушайте се в речта на министър-председателя, на неговите заместници, на министрите и останалите държавни ръководители. Каква убогост! Каква неграмотност и необразованост!
Тези хора са чада на системата, която ги иска и която ги пази. И да дойдат нови, ще бъдат пак същите. Други няма откъде да се вземат.
Ето, това е хуманитарната криза. Ние живеем в

страна на посредственост и безкултурие, на арогантност и простотия.

Духовната убогост е по-страшна и непреодолима от материалната бедност и слабата икономика. Хуманитарната криза трябва да ни тревожи, а не толкова икономическата. Страната ни загива не защото остава без армия и атомни електростанции, а поради това, че интелигенцията й е бездейна, продажна, безотговорна и дори - направо мъртва. Не магистралите и асфалтът върху пътищата, не набедените за финансисти, нито пожарникарите или полицаите ще ни изведат към върховете на европейското богатство, а мъдрите писатели, художниците, композиторите, архитектите, актьорите, музикалните и танцовите изпълнители, съвестните и благородни учители и учени. Т.е. хората на духа. Но системата и властта, която я охранява, няма да позволят такива хора да бранят нацията и държавата. Те ще ги мачкат, ще ги унищожават, докато напълно ги изтребят и окончателно ликвидират. Тогава тези на върха ще се успокоят и ще въздъхнат облекчено: свърши се, победихме!
Ние все още не виждаме руините на собствената си страна, защото надеждата е жива. Надеждата, че толкова сме преживели, ще преживеем и това. Но не бива да се лъжем: сегашната опасност е по-страшна от опасността, която е стояла някога пред народа ни. Защото не се вижда с очите, нито се прострелва с оръжия. Тя дори изглежда красива и кротка, почти като нова надежда за светло бъдеще. Просто трябва не само да я видим с вътрешните си духовни очи, а и да я осъзнаем такава, каквато е, и да я осмислим в цялата й сила и коварство. За да успеем да го сторим, е необходимо да си спомним за отговорността, която всеки от нас и всички заедно - като интелигенция, носим.
Ще се примирим ли, или ще съберем сили и духовна енергия, ще се изпълним със смелост и ще спрем тази напаст? Все още има време; все още не е късно, но скоро ще бъде и фатално късно, и невъзратимо. Аз лично съм изгубил надеждата си, но все пак дълбоко в себе си вярвам, че краят още не  дошъл. Но трябва да кажем ясно и отчетливо, че

няма да позволяваме негодници и безкултурници

да решават вместо нас, да използват народната наивност и умора от политиката, за да  се разпорждат с държавата ни.
Трябва най-сетне да осъзнаем, че живеем в страна на посредствеността и духовната убогост, на необразованите маниаци и пъчещи се горделивци, на некадърници, за които е време да бъдат изметени. Наречем ли нещата с истинските им имена, не просто ще ни олекне, но и ще придобием недостигащата ни увереност и сила.
А оттам насетне остава още малко. Много малко...

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ