15 Ноември 2024петък10:05 ч.

Терор

Убийци на президенти

90 на сто от атентаторите са психопати, останалата част от заговорите са организирани от политически врагове

/ брой: 232

автор:Крум Джоргов

visibility 5085

Повечето хора мислят, че заплахите към президентите и премиерите идват от политическите им врагове, които подготвят заговори и изпращат наемни убийци. Нищо подобно! Според статистиката 90% от тези, които се опитват да убият държавни глави, имат сериозни проблеми с психиката си. Но именно в това се състои и огромната трудност в работата на тайните служби - никак не е лесно да предвидят намеренията и действията на единичните "отмъстители".
Например на 7 ноември 1990 г. на Червения площад сержант от съветската милиция случайно предотвратява покушение срещу Михаил Горбачов. Един ленинградчанин - монтьорът Александър Шмонов, прави опит да застреля Горбачов с рязана пушка (прословутия руски "обрез"). След 6 години, при една от предизборните срещи в Омск (Горбачов е кандидат за президент), някой си Маликов се приближава крадешком до него и му нанася силен удар с юмрук по гърлото. Горбачов пада почти в несвяст, но охраната бързо го изнася извън тълпата и още в автомобила на път за болницата бившият съветски президент идва на себе си. А през 2000 г. рускинята Надежда Воронина приближава Михаил Сергеевич с голям букет цветя и когато трябва да му ги връчи, изведнъж го трясва с букета по главата. Горбачов остава на крака, но преживява голям стрес.
И при двата случая охраната на Горбачов не иска да си представя какво би станало, ако нападателите имаха оръжие. От непосредствена близост нито един от двамата нямаше да пропусне целта.
Бившият полски президент Войчех Ярузелски признава, че покушения от терористични организации върху него не е имало, въпреки че времето през 80-те години на миналия век е доста размирно. Но през 1995 г., когато пристига във Вроцлав за представяне на своя книга, при приближаването му към залата за тържеството един поляк хвърля към него отблизо камък колкото юмрук. Улучен в лицето, Ярузелски пада, а след това дълго време не може да се възстанови напълно - правят му няколко операции на лицето, но и досега долната му челюст е свързана към горната с тел.
Едно от най-абсурдните покушения е срещу афганистанския президент Наджибула. Срещу него са извършвани десетки опити за ликвидиране - стреляли са го със снайперски пушки, кола с взрив се е блъскала в неговата, в духа на афганистанските традиции няколко пъти са го тровели с екзотични и силно действащи отрови...
През февруари 1987 г. една млада жена му поднася гладиоли и внезапно му нанася удар с нож, скрит сред цветята в букета. Острието пробива сакото на президента и леко го одрасква по кожата на гърдите. Наджибула дълго не може да повярва, че нападението не е организирано от опозиционните му врагове, а го е извършила психически болна девойка. Безнадеждно влюбена в президента, тя решава да го убие, за да не може вече да принадлежи на нито една жена!
Не такъв късметлия е обаче президентът на Коморските острови Ахмед Абдала. Шеф на личната му охрана през 1978-1989 г. е френският наемник Боб Денар. Французинът го опазва цяло десетилетие - разработва детайлно няколко програми при излизанията на президента сред народа и ги сменя в последния момент. Абдала пада убит от свой роднина, който служи в собствената му охрана. Боб Денар е против включването на младежа в охраната, защото страда от шизофрения. Във фаталния ден бодигардът просто влиза в залата, където президентът и шефът на охраната му обсъждат нещо, и започва да стреля с автоматичното си оръжие. Денар успява да се хвърли на пода, но президентът не притежава качествата на трениран военен и "поема" всичките куршуми. А бодигардът решава да застреля президента си заради това, че същата сутрин... той е забравил да се здрависа с него.
На 14 юли 2002 г. цяла Франция е потресена. Само една щастлива случайност спасява президента й Жак Ширак от смърт. Когато се провежда помпозният парад в чест на годишнината от превземането на Бастилията, психопатът Максим Брюнери, промъкнал се през охраната с калъф за китара, в който е скрил малокалибрената си пушка, стреля срещу президента. "Мускетарите" на Ширак веднага го повалят на земята, но ако младият неонацист бе по-добър стрелец, покушението нямаше да завърши така щастливо. Това още един път доказва, че щастливата случайност, а не тренираната охрана са най-добрият пазач.
Навремето друг президент на Франция - Шарл де Гол - се шегува, че ако срещу президента не стрелят, значи той е непопулярен сред народа. Самият Де Гол за десет години преживява 32 покушения и само при едно от тях е леко ранен от парчета стъкло. По-голямата част от атентатите са организирани от ОАС (Секретна въоръжена организация). През май 1961 г. на път близо до Париж под президентския автомобил е хвърлена бомба. През септември същата година е извършено покушение в самия Париж. Група от четирима терористи се разполагат по маршрута на кортежа с президентския автомобил, но не успяват да го взривят.
През май 1962 г. при посещението на Де Гол в централните райони на Франция се опитват да го премахнат чрез снайперисти - четирима се разполагат по трасето на автомобила му, но пак не успяват. Следващият план е да се взриви железопътен прелез, през който преминава президентският автомобил при връщането на Де Гол в Париж. Пак неуспех. Когато президентът на Мавритания гостува във френската столица, снайперисти отново правят опит по време на церемонията по посрещането да премахнат Де Гол.
И така нататък - опитите са все с познат почерк. Включително и един от тях, при който при митинг в чест на Де Гол се залага пускането на специално обучени кучета с прикрепени към тях взривни пакети, които при приближаването да взривят президента.
Но най-известен е опитът френският президент да бъде убит чрез специално подготвена операция от групата на Бастиен-Тиери. Операцията е извършена на 22 август 1962 г. с участието на 15 терористи начело с полковника от френските ВВС Жан-Марк Бастиен-Тиери. От летището Де Гол тръгва към Елисейския дворец. В автомобила заедно с него са полковник Ален дьо Буасо и съпругата му. Терористите се крият зад паркираните по края на шосето автомобили и чакат кога президентската лимузина ще приближи. По сигнал на Бастиен-Тиери откриват огън.
Но терористите не са точни, а и шофьорът на президента Де Гол показва експертно умение - с невъобразими маневри извежда боса си изпод огъня. Никой от пътуващите в автомобила не пострадва.
Шестима от терористите са заловени и осъдени на смърт, а останалите са съдени задочно. По-късно смъртниците са помилвани с изключение на шефа им Бастиен-Тиери.
Засега рекордът по покушения държи кубинският лидер Фидел Кастро - 637! Зад много от тези атентати стои американското ЦРУ.
Представете си какво въображение и творчески размах трябва да притежават службите, планирали тези 637 покушения. Предвиждани са във въздуха, на сушата и във водата, а оръжията варират от отровата до авиационните ракети. Място - по целия свят, от традиционните нападения в Куба до пътуванията на Кастро по света. През последните 20 години тези опити са били планирани от частни лица - обикновено кубински емигранти, които имат зъб на Кастро.
И испанският крал Хуан Карлос инкасира доста опити за покушения - засега те са 8. Първа баската ЕТА през 1974 г. планира да похити Хуан Карлос (тогава още принц) и след като поиска освобождаване на арестуваните си активисти, да го убие. И други терористични организации правят опити за отвличането му - ГРАПО, "Тера Люе"...
През 1986 г. по време на военен парад ултрадесни, които обвиняват краля в предателство на франкизма, се опитват да го взривят на трибуната. През 1995 г. ЕТА разработва поредния план за покушение. Кралят трябва да бъде убит от снайперист, но терористите са заловени няколко дни преди набелязаната дата. Кралят е спасен благодарение на подробната подготовка на покушението - терористите изчакват кога ще бъдат готови колите, с които разчитат да изчезнат от мястото на престъплението.
Не такъв късмет обаче има испанският премиер Кареро Бланко. През декември 1979 г. той е убит от терористи на баската ЕТА. Терористите наемат жилище в един от централните райони на Мадрид, прокопават тунел под улицата, по която често минава автомобилът на Кареро Бланко, и складират в тунела голямо количество взрив. Когато автомобилът на премиера пресича минирания участък, избухва взрив с такава мощност, че запраща автомобила на премиера чак на балкона на близкия манастир и той дълго време не може да бъде намерен.


 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ