Тука има, тука нема дълг

Не теглим дълг, избираме консултанти, рече тези дни финансовият министър Владислав Горанов. "Пропагандната машина на опозицията почти успя да внуши, че в момента се поема дълг. А ние не говорим за поемане на дълг, говорим за дългосрочно наемане на консултанти. Годишният лимит за дълга, така е и по закона за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет". Обаче. Като не говорят за дълг, какви са тия 16 млрд., които се дискутират и в НС, и във всички медии? Иначе е така - дългът се определя година за година. Лимитът му за тази година е заложен в закона за бюджет 2015 и е в размер на 8,1 млрд. лв. Вярно е също, че сега не се гласува дълг, а се ратифицира договор с 4 банки, които ще са посредници по тегленето на този дълг.
Възникват обаче куп въпроси. Кой разреши на Горанов на 6 януари да подпише договор за дилърство и за организация по реализирането на емисиите на външен дълг в размер на 16 млрд. лв.? Защо договорът с банките се ратифицира до 2017-а и се задават параметрите на дълга дотогава, след като се гласува година за година? На какъв принцип са определени тези банки, защо точно те? Кое налага обвързването ни за години напред с едни и същи консултанти? Може би тлъста комисионна за вносителите? И защо не е посочена комисионната, която ще получат - само 1% да е, това са 160 млн. лв. Ако ще се тегли нов дълг, за да се покрие стар в същия размер, външният дълг не би трябвало особено да се промени - нито като процент от БВП, нито като размер. Само допреди година дългът бе 17-18% от БВП, а 2017-a се появяват 32% - почти двоен! Ако се тегли основно за да рефинансира стар дълг, защо се удвоява? Логично е да има корекция нагоре заради лихвите и заради средствата за компенсиране на дефицита, но умерено. И защо отсега се предвиждат средства за предполагаем дефицит след 2 години? Към края на ноември 2014 г. външният дълг е 22,8%. Заради ударното теглене на заеми през декември той достига 27% от БВП. Изтегленият дълг през декември е основно заради КТБ и е краткосрочен. Това значи, че падежът му е тази година и трябва да се върне, но това си е заложено в гласувания бюджет за 2015, който предвижда взимането на нов дълг от 8,1 млрд. лв. В него е заложен и дефицит, и неясно още какво, но не реформи с цел растеж. Друго, как беше определена 10% лихва на този дълг, при положение, че последно реализираният външен дълг е с три пъти по-ниска лихва? Вярно, че 10-те процента са само таван, но когато той е толкова висок, това отваря възможност за вдигането на лихвата, която сега е ниска.
А и мотивите на вносителите са неоснователни. В началото Мартин Димитров коментира, че теглим такъв голям заем заради Орешарски - той го направил. После стана ясно, че ще покриваме падежи на стар дълг и дефицит. В петък версията се смени. Горанов заяви, че бързаме да ратифицираме договoр за нов дълг за следващи години, за да използваме сегашната ниска лихва. Това е абсурдно, понеже високият таван дава предпоставка за обратното. Сега пък: не ставало дума за нов дълг, а само за договор с консултанти. Тогава какви са тези 16 млрд. и защо Бойко Борисов твърди, че ако не ги вземем, България се срива? Интересно какво точно ще гласува в сряда парламентът и с какви аргументи.