15 Ноември 2024петък10:04 ч.

Белетристика

Тост

/ брой: 186

автор:Дума

visibility 2007

Ангел ЧОБАНОВ е роден на 8 юни 1983 г. в Ямбол. Средно образование завършва в родния си град. През 2004 записва да учи културно историческо наследство в СВУБИТ - София. През 2007 е приет в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорство за куклен театър. През 2001 г. издава първата си книга "Лятна ваканция" - детска повест. Същата година печели и литературния конкурс "Не на нея", посветен на борбата срещу дрогата. През 2005 написва романа "C`est Lа Vie", който продължава да обикаля издателските къщи с надеждата някой да го забележи. Ангел Чобанов в момента режисира собствени късометражни филми, с които участва в международни фестивали.

Сълзите са странно нещо. Никога не знаеш как да реагираш, когато видиш плачещ човек. Да вземем например онзи ден, когато срещнах моята приятелка - младата изкуствоведка Биляна Добрева. Тя стоеше в градинката до Художествената академия и хлипаше. Аз се приближих, седнах плахо на пейката до нея и я попитах какво я безпокои.
- Ами не виждаш ли как сегашните управляващи се опитват да унищожат изкуството и културата. Това значи, че моята професия става напълно безсмислена, тъй като след време няма да има вече за какво да пиша, няма да има хора, създаващи изкуство, няма да има хора, интересуващи се от изкуство...
Както казва Джорджо де Кирко: "Пред лицето на нарастващата материалистична и прагматична ориентация на нашето съвремие не би било ексцентрично в бъдеще да очакваме едно общество, в което тези, които живеят заради интелектуалните удоволствия, няма вече да имат правото да търсят своето място под слънцето. Писателят, мислителят, мечтателят, поетът, метафизикът, наблюдателят... този, който се опитва да разбули някоя загадка или да изрази мнението си, ще стане отживелица, обречена да изчезне от лицето на земята като ихтиозаврите и мамутите."
- Не бива да се отчайваш. Винаги има лъч в края на тунела. Когато изтече мандатът на тези управляващи, може би ще дойдат други, които ще поправят нещата - опитах се да я успокоя аз. - А и всякога можеш да намериш интересен начин да поднесеш изкуството и да събудиш интерес дори и в обикновените хора. Да пишеш за нещо, което вълнува всички.
- Какво например?
- Ами да речем за някакъв предмет. Например... чашата - казах аз и погледнах към нежната й ръка, с която държеше студено кафе, разредено от сълзите й.
- Какво общо има това с изкуството?
- Почти всеки човек в днешно време става сутрин и веднага започва деня си с кафе, нали така?
- Да.
- На изток хората пък пият чай. В Япония си имат специална чайна церемония...
- Така...
- Ти обаче няма да пишеш за течността, а за предмета, в който се поднасят тези неща. Можеш да започнеш статията си по-отдалеч. Да речем:
"Чашата е един от най-значимите артефакти от древността до наши дни. Пример за символното и значение са Светият Граал, носещ в себе си идеята за изкуплението и спасението на човечеството, Никифоровата чаша на Хан Крум, показваща могъществото на победата и силата на властта и др."
И тук сега започваш със същинската част:
"Керамичната чаша на Ник Джоърлинг ни връща оше по-назад. Неправилната й форма и цветовото решение напомнят за съдовете на първобитния човек. Тази на пръв поглед грубост ни препраща към първичното начало на цивилизацията. Смелият замах на четката и кафевият тон на декорацията, прилична на скална рисунка, засилва това усещане.
Въпреки архаичната си визия тя се придържа и към принципа на общото изграждане. Авторът е определил своето произведение като чаша за чай и ние можем да открием общоприетите белези - широко гърло, основа, дръжка, даже и чинийка, които я отнасят към стандартните сервизни чаши.
Естетиката в случая не играе решаваща роля при изграждането на един такъв предмет. Функциите й също могат да бъдат различни от основната - тази на питеен съд. В днешно време не бива да се ограничава мисленето на съвременния човек. Трябва да бъде провокиран да разчупи стереотипите и да търси нови предназначения. Декоративния характер на чашата дава възможност за различни интерпретации. Деловият човек може да я използва като моливник, романтикът - като вазичка, суетната млада дама - като място, в което да съхранява бижутата си, и т.н.
Друго подобно произведение на изкуството е "Кожена закуска" на Мерет Опенхайм. Тя го нарича просто Чаша, чинийка и лъжичка, покрити с кожа. Творбата се придържа към изискванията на сюрреалистите, ежедневните вещи да придобият различни функции и към техния апел "да се преследва лудия звяр на навика". Зоохарактерът на предмета събужда заспалите ни животински чувства. Рови дълбоко в най-закърнелите ни инстинкти. Целта на предмета е да ни отчужди и дистанцира от действителността и изпрати далеч в дебрите на нашето подсъзнание, където да преоткрием себе си, връщайки се еволюционно назад."
И други такива неща... Ти си знаеш. Ти си изкуствоведката..., аз съм просто един разказвач на истории.
- А с какво да напълним фините чаши на нашия живот?
Въпросът й ме смути. Не знам защо се сетих за посвещението от романа на Джон Стайнбек "На изток от рая":

   "До Паскал Ковичи

   Скъпи Пат,
   Веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми каза:
   "Защо не ми издялкаш нещо?"
   Попитах те какво искаш, а ти каза:
   "Кутийка."
   "За какво ти е?"
   "Да слагам разни неща."
   "Какви неща?"
   "Каквито ми падне"  - рече ти.
Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието и малко отчаяние, и неомисуемия възторг на съзиданието.
И освен всичко това - цялата ми благодарност и обич към тебе.
А кутийката пак не е пълна.
                                                                                                          
                                                                                                                 Джон"

Гениален е този Стайнбек. Усмихнах се, погледнах я и казах:
- Да напълним чашите си с надежда за бъдещите дни, с вяра в смисъла на творчеството и с огромнта ни любов към изкуството, защото то е това, което ще спаси света. И нека всички заедно се чукнем така, че звънът на чашите ни да отекне из цялата вселена. Наздраве!



  
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ