15 Ноември 2024петък01:41 ч.

На фокус

Тате носи, мама меси...

147 100 млади българи не работят и не учат, но харчат джобни от 500 до 2300 лв. на месец

/ брой: 55

автор:Юлия Кулинска

visibility 19641

В света на активните хора няма по-страшен порок от лентяйството. На съвременния човек сме готови да простим подлостта, грубостта, предателството, но не и безделието. Недолюбването на мързела е възпитавано векове наред, а лентяите са осмивани в литературата и изкуството. Сред най-ярките порицатели на леността са Ларошфуко, Русо, Леонардо да Винчи, Ломоносов... Редом с тях гордо стоят Любен Каравелов с "Мамино детенце" и прочутото стихотворение на дядо Славейков, с което е закърмено всяко българско дете: "Пенчо бре, чети, Пенчо не чете. Пенчо бре, учи, Пенчо пак не ще... Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде." Да не говорим за родните поговорки: "Тате носи, мама меси" и "Мързелът не мори, а мъчи!"
147 100 български младежи на възраст между 15 и 29 години не учат и не работят. Терминът за такива е NEET (neither in employment nor in education or training, т.е. нито работят, нито се обучават). Това показват данните на НСИ за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 г.
Цифрата е съществена част от трудовата сила на малка държава като България, в която по същото време заети са били 2,9 млн. души. Тези младежи са на практика 15,1% от всички българи в тази възрастова група и около 5% от цялото трудоспособно население.
Броят на българските мързеливци се движи в сравнително тесни граници. През отделните тримесечия на 2023 г. например е бил между 155 500 и 162 400, за да падне в края на годината до въпросните 147 100.
По-любопитното обаче е как преживяват те. Оказва се, че съществена част от тях трудно биха могли да попаднат в графата “бедни”, защото получават месечна издръжка, достигаща до 2300 лв., т.е. често разполагат с повече пари от техните работещи връстници, разкрива изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) въз основа на данните на Евростат.
Около 20 хиляди от българските NEET-ове  получават от близките си – най-често родителите, месечна издръжка в рамките на 500-600 лв., а други 30 хиляди – между 600 и 700 лв. Това обаче е най-нискодоходната група сред тях.
Има други към 18 хиляди, които разполагат с между 700 и 1100 лв. месечно, и още около десетина хиляди, които имат джобни до 1700 лв. Точно в тази доходна група, която разполага със средства, значително надвишаващи минималната работна заплата, броят на работещите и/или учещи младежи не е кой знае колко много по-голям. Те също са около петнайсетина хиляди.  
Има и такива, чиято месечна издръжка стига до 2200 лв. Данните показват, че с доходи над 2300 лв. месечно разполагат само работещите младежи до 29-годишна възраст.
Профилът на българските неработещи младежи е подчертано женски – най-често срещана сред тях е жена между 25 и 29 години, която живее в Пловдив или в областите Кърджали, Пазарджик, Смолян или Хасково. Тя е с основно образование и разполага месечно с доходи от порядъка на 100 до 400 лв. Най-често има деца, и то две, като разчита не само на родителите си, а и на мъжа си.
Разбира се, у нас има и достатъчно много мъже на тази възраст, които не работят и не учат. Но неактивният мъж определено е декласиран, необразован и с по-труден достъп до пазара на труда.
Най-голямата група NEET-ове у нас са тези, живеещи в домакинства от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи живеят предимно в 3- и 4-членни семейства или самостоятелно.
По-любопитно и дори притеснителното е, че делът на висшистите сред NEET-младежите в България е доста голям – почти 50 хиляди души. Заедно със завършилите средно и професионално образование те са приблизително около половината от неактивните младежи до 29-годишна възраст. В тази група жените са повече от мъжете – те са 36 хиляди. Мъжете са повече само в групата на тези с най-ниско образование.
Регионалният анализ показва, че най-малко неучещи и неработещи младежи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Но пък там и по принцип в Северна България населението е най-застаряващо и просто живеят по-малък брой младежи.
Положението е същото в Северозападния регион, но точно в него е най-високият брой неактивни младежи. Според ИПИ това отразява значителните проблеми на пазара на труда в областите Видин, Враца и Монтана - хронична безработица, ниски равнища на образование и умения и липса на инвестиции и създаване на нови работни места.
А в Югозападния регион, в който е и столицата, има най-голям брой активни младежи, т.е. такива, които учат или работят.

Топ 4 сме в ЕС

Макар България да не е водеща държава в ЕС по статистика за неучещи и неработещи младежи, страната ни е в топ 4.
На първо място е Румъния с 19,8%, на второ Италия с 19%, а на трето – Гърция с 15,4%.  На другия полюс са Нидерландия с 4,2%, Швеция с 5,7%, Малта със 7,2% и Люксембург със 7,4%.
Средното за общността ниво е 11,7%. Европейският съюз е поставил цел делът на безделниците да падне под 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години.

Заетостта - все по-недостъпна за необразованите

Пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима. Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през миналата година пазарът на труда върви към стагнация.
Според данни на НСИ броят на безработните средногодишно е 132 хил. души – с почти 20 хиляди души под реално регистрираните.
Образованието е основният фактор за безработицата.  Докато при висшистите делът на търсещите работа е едва 1,9%, то при тези с основно образование те са 10,7%, а сред тези с начално и по-ниско – 26,9%. Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното увеличение на безработицата – с 2,2 %. в рамките на година.

Програмите на ЕС

Програми на ЕС за младежка заетост Гаранцията за младежта и Инициативата за младежка заетост се концентрират върху млади хора, които нямат работа, не провеждат стаж и не учат. Тук се включват и дългосрочно безработни, както и хора, които не са регистрирани като търсещи работа.
Гаранцията за младежта е политически ангажимент от всички държави в ЕС да осигурят на всеки човек на възраст под 25 години качествена оферта за работа, продължаване на обучението, осъществяване на практика или на стаж. Това трябва да се случи в рамките на 4 месеца от момента, в който той става безработен или приключва образованието си.
Инициативата за младежка заетост е инструмент за финансиране на програми на държавите по изпълнението на Гаранцията за младежта. Те включват обучение или подпомагане на младите за намиране на първа работа, както и осигуряване на стимули за работодателите. Инициативата е насочена особено към онези региони в ЕС с младежка безработица над 25%.
От 2014 г. до сега в схеми по Гаранцията за младежта са се регистрирали над 20 милиона души, а над 2,4 млн. души са получили директна подкрепа.

7 заповеди на мързеливците

1. Обичай леглото си като самия себе си.
2. Ако видиш, че някой си почива, помогни му.
3. Работата е свято нещо – не я пипай.
4. Ако можеш да отложиш нещо за утре, не го прави днес.
5. Ако имаш желание за работа, поседни малко, помисли пак и ще ти мине.
6. Ако работата е здраве, нека да работят болните.
7. Раждаме се уморени и живеем, за да си почиваме.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ