Стратегия на мизерията

Тези дни предстои да видим в парламента "консенсусния" край на сагата с промените в Закона за БАН, но и продължението на скандала около фонда за научни изследвания в МОМН, заради който учени и преподаватели поискаха за пореден път оставката на просветния министър Сергей Игнатов. В това време председателят на ресорната комисия в НС Огнян Стоичков заяви публично, че идеята била идната година субсидията на БАН да се увеличи двойно до 100-120 млн. лв. - от бюджета, от проекти, от дарители и от бизнеса. И за това щяла да помогне Националната стратегия за наука, чийто проект МОМН подготвя. Тя щяла "да постави задачите пред БАН, за които ще се плаща приоритетно, без да бъдат пренебрегвани останалите фундаментални науки".
Тази смесица от скандали и обещания за светли бъднини става още по-объркана, ако човек хвърли поглед към въпросната стратегия. Проектът за нея се появи преди повече от месец на сайта на министерството. Ако човек я съблече от красивите одежди, копирани старателно от европейските документи за науката, с които България отдавна няма нищо общо, остава нещо жалко. Научните изследвания, които в проекта са наречени правилно "основно конкурентно предимство в глобалното икономическо състезание", у нас просто няма как да се осъществят. Всичките думи в документа, навързани на 50-ина страници, сред които са пръснати трудно различими около 10-ина нови предложения, веднага се поставят под огромен въпрос, ако погледнем основното - какво финансиране се предвижда за изпълнението им.
Авторите на проекта честно са описали сегашното положение на България, нищо, че използват данни само от Eurostat, не и наличните вече задълбочени национални анализи. Средните разходи за наука в ЕС-27 са 1,84% от БВП, като целта е до 2020 г. да станат 3%. В периода 2000-2008 г. тези разходи са се увеличили, а единствено в България... са се намалили и в момента сме на последно място с 0,3% от БВП. За наш срам годишният ръст на публичните разходи за наука в сравняваната с нас Румъния за същия период е 17,7 на сто при 2,6 на сто у нас. При това страната ни има най-ниския БВП на глава от населението. Като прибавим, че в последните две години Симеон Дянков оряза почти наполовина тези разходи, виждаме какво е дереджето на науката ни. Т.е.

България трябва спешно да догонва

останалите по инвестиции в науката.
Освен това за посочените 8 години иновативният капацитет на България рязко е спаднал, иновационният индекс на страната ни е наполовина по-нисък от средния за ЕС-27. Патентите ни в Европейското патентно ведомство са намалели, а в износа ни делът на иновативните продукти е крайно нисък. В показателя "Човешки ресурс" за 2000-2008 г. сме паднали с 11 позиции надолу сред страните от ЕС и основните ни партньори. В документа на МОМН, разбира се, не е посочено, че българските учени няма как да защитават и да поддържат патенти не само в Европа, но вече и у нас, по простата причина, че по волята на сегашното политическо мнозинство БАН не получава дори парите си за заплати (средната в момента там е около 480 лв. и от януари напускат по 60-70 души на месец), не й се дава нито стотинка за издръжка - ток, парно, консумативи и пр. Каква защита на патенти! Наскоро поредно българско постижение - метод и техника за ранна диагностика на рака, получи два европатента, но те бяха платени от Германия, понеже авторите им от БАН няма с какво да ги платят. Съответно печалбите от патентите ще са за Германия, не за България. В последните 10 години по подобен начин от страната ни отпътуваха десетки пакети с изобретения и научни продукти, създадени у нас, но купени от чужди държави. Ако това не е бунаклък, не знам какво е! А Дянков да не гъква за научните резултати, понеже с "фискалната си политика" той лично лишава страната ни от съществени приходи от науката.  
В проекта не е посочено също, че изоставаме вече тревожно по брой на учените на глава от населението, не е уточнен дори броят на учените ни, като се споменава само, че във вузовете преподавателите правели наука средно 30% от времето си. Не е споменато, че няма как икономиката ни да изнася иновационни продукти, когато над 90 на сто от фирмите у нас са малки и микропредприятия с 50 до 10 души персонал. В проекта на МОМН е отчетено, че от европейските пари по програмата за конкурентоспособност усвояваме едва 0,42%, но липсва обяснението, че изключителната вина за това е на просветното министерство, което през 2006-2007 г. буквално проспа съставянето на българските оперативни програми и България стана единствената страна в ЕС, която не поиска оперативна програма целево за развитие на науката и на нейните инфраструктури.

Така с широко затворени очи

подминахме едни 5 млрд. евро, за немалък дял от които науката ни можеше да претендира.
След всичко това нормалният човек очаква да види от стратегията визия как ще излезем от батака, как ще догонваме и ще предоляваме изоставането, как ще се развиваме. Уви, просто няма да излезем от батака, няма да догонваме, няма да се развиваме. Проектът предлага държавните инвестиции за наука, които сега са 0,2% от БВП, до 2020 г. да станат 0,6% (да нараснат три пъти). А инвестициите от бизнеса, които сега са 0,1% от БВП (по преувеличените данни на НСИ и МОМН) да станат до същата година 0,9% от БВП - сиреч да се увеличат девет пъти! Така общият процент (1,5%) от БВП за наука след 9 години у нас ще е наполовина от 3-те процента, към които се стреми ЕС. Правителството на Борисов прие именно тази стойност в плана си за участие в "Европа 2020" - при това със силна съпротива от министъра на науката, който настояваше за двойно по-ниско финансиране за изследвания!
Иначе Дянков току-що обяви как в неговото министерство били увеличени заплатите, понеже направили съкращения. Още 4 на сто от работещите в публичната администрация щели да бъдат съкратени, след като вече са си отишли от нея около 12 на сто от чиновниците, обяви той. Досега от тези съкращения били спестени 90 млн. лв. Не е ясно защо тогава в бюджет 2011 за заплати на чиновниците са предвидени 88 млн. лв. повече от парите за 2010 г., а за ток, парно и друга издръжка - 500 млн. лв. повече. Къде са отишли тия "парици", след като в уж националния приоритет "Наука", конкретно - в БАН, заплатите са намалени наполовина, а издръжка изобщо не се дава? Очевидно - за да няма наука. Изобщо

някой да е чувал по света

пазарна, непазарна и каквато и да било политика да се ръководи от принципа "заплатите ще се вдигнат, ако съкратите хора"? Заплати се вдигат за качество, за продуктивност, за професионализъм, за постижения. А по продуктивност, измерена в научна продукция на единица вложени средства, българската наука е първа в света и това е факт, доказан от няколко международни изследвания! Разбира се, в стратегията за това няма ни дума. Изобщо в нея няма дума за самата наша наука - кои са успешните научни структури (институти и вузове), в кои научни направления имаме силни традиции, постижения и ниши за конкуренция навън. Каква стратегия може да има без този анализ! Как се залагат приоритети, без да кажеш в кои области страната ти е силна? Как медицината например, в която имаме съществени научни постижения, отпада изобщо от приоритетите? Впрочем международните системи за оценяване в науката отдавна показват кои са лидерите у нас - БАН, СУ и още 5 университета. Но това е тема за друг анализ.           
Да се върнем към финансирането. Държавата ни, според проекта, ще увеличава парите за наука едва с 0,04% от БВП всяка година до 2020-а (ако Дянков допусне подобни намерения, което е силно съмнително според слуховете за бюджет 2012). В това време фирмите ни трябва да увеличат инвестициите си за изследвания 9 пъти, което пък никога няма да стане. Защото в момента средните и малките ни предприятия бавно, но сигурно, загиват и изобщо не им е до наука. А от големите едва 1/5 биха отделили средства за научни изследвания, при това половината от тях не биха вложили повече от 25 хил. лв., както показа проучване на "Алфа рисърч" през ноември м.г. Обаче около 40% от бизнесмените биха инвестирали за наука,

ако получат данъчни облекчения

за това. Както се досещате, за никакви данъчни облекчения в стратегията не се и намеква, нищо, че в света това е утвърдена практика.
Нататък стигаме до т.нар. собствени приходи от проекти, особено международни, с които някои смятат, че науката ни щяла да се издържа. В края на февруари министър Игнатов изтърси поредна глупост - в БАН 20 на сто от хората работели по проекти и изобщо не ги интересували заплатите. Очевидно министърът, пък и повечето депутати, хал хабер нямат какво се случва в науката. Първо, парите от проекти на академичните институти за м.г. са повече от получената от държавата субсидия, а вече почти не остана учен, който да не участва в проекти, понеже у нас изобщо няма друг начин да се работи наука, понеже държавата не дава на институтите ни стотинка за изследвания. Второ, от международните проекти не могат да се плащат заплати, нито ток и парно - в тях парите са конкретно дадени и отчитани за апаратури, консумативи, конференции и пр. чисто научни дейности. Хиляда пъти е повтаряно това, хиляда пъти управляващите остават напълно глухи и продължават да тръбят, че науката ни трябва да се издържа от проекти! Като в лудница.
На фонда в МОМН учените ни вече почти не разчитат, защото Дянков оряза и неговите пари, та там конкурси за проекти не се и правят. Иначе, според стратегията, проектното финансиране щяло да стане основно за издръжка на науката! А 8-15% от структурните еврофондове трябвало да се използват за изследвания. Не е казано как ще стане това без целева оперативна програма за наука. Включването на нова оперативна програма за България изисква доста политически и административни усилия за промяна на рамката на страната ни в ЕС.

Разминаването с реалността е пълно
   
Отгоре на всичко, видите ли, 70 на сто от тъй очертаните мизерни пари за наука (на друга страница пише, че са 60 на сто) щели да се дават в приоритетните направления (енергоспестящи технологии, биотехнологии и екология, нови материали, културно-историческо наследство плюс 15% от публичните разходи за наука щели да са за фундаментални изследвания на конкурсен принцип (сметнете сами колко са 15% от тия публични 0,2% от БВП, които Дянков няма намерение да увеличава). Губят се в стратегията на МОМН едни още 15%, но това са подробности. С оставащите извън приоритетите 30% от нищото ще се издържат всички останали науки. Със същите пари, пише в документа, ще се правят поне три национални супермодерни научни комплекса в националната пътна карта на науката; ще се решават неотложно възникнали проблеми; ще се насърчват младите (впрочем за заплатите на учените в стратегията няма ни дума); ще бъдат привличани обратно в страната успешни наши учени, работещи в чужбина; ще се плащат постоянни международни експертизи за оценка на научните ни организации и вузове; ще се развиват няколко научни мрежи; ще имаме активно участие в научните дейности на региона; ще се правят фондове за рисков капитал и за стартов капитал на иновативни фирми; ще се увеличат 4 пъти проектите по поръчка на бизнеса; ще се поддържат европатенти... Има ли смисъл да продължаваме?
Не, г-н Стоичков, няма идея парите на БАН да се увеличат двойно. Като приеме парламентът тази стратегия, оттук нататък ще четем все повече опуси за поредните шарлатани, които обясняват на цели вестникарски страници как водата има памет. Характерното обаче за псевдонауката, която ни залива, подменяйки знанието, е, че от нея никога нищо не остава. В никое общество. За разлика от науката, която промени и продължава да променя кардинално живота на хората. Факт.