Спешни мерки

Деси ВЕЛЕВА

Чакаме някое дете да припадне от вдишване на райски газ или да му се случи нещо по-лошо, за да вземем мерки. А те отдавна са в графата на спешност. Призивът на омбудсмана отпреди няколко дни да се предприемат бързи действия срещу масовото разпространение и ползване на опасната субстанция просто официализира проблема. Той не е български, не е нов, не е и лесно решим. Знаем и на какво е следствие - на липсата на родителски контрол, на желанието за бягство от реалността на младите хора, на прекалената свобода на предлагане и търговия, на късната реакция на някои институции по набиращите сила вредни моди...

Сега вече и онези, които никога не бяха чували за вдишването на опасните вещества по дискотеки, барове, домашни купони или направо по пейките в парковете, разбраха за сериозността на проблема. Изказаха се и лекари, и психиатри, и експерти в разлини области, и родители. 

Остава и всички отговорни държавни органи да се задействат. Защото време няма, а вредите вече са нанесени. Децата и младите хора разчитат, че когато нещо не е забранено, то е безопасно. Родителите им вече съзнателно безотговорно са ги изпуснали от поглед или просто нямат време да поставят границите. Продавачите пък няма да си спрат печалбата, за да се борят с опасните зависимости на чужди деца. Така че остава само държавата. Тя трябва да се пребори срещу опитите на младежите да се убиват легално. Тя трябва да им каже, че изкривената представа за реалността, която получават за няколко минути, всъщност не е истинското щастие. 

При толкова изпусната от контрол ситуация остава само едно - пълната забрана за продажба на фалшивите "стимули за радост" и надеждата, че повечето млади хора ще се осъзнаят и ще търсят доволство в нещо друго, което не съсипва тялото и мозъка им.