Спасявай се сам
/ брой: 45
Правителството обмисля отпадане на еднократната помощ от 320 лв. при бедствие. Аргументът е, че онези, които могат да се справят със собствени сили, би трябвало да се застраховат сами, не държавата да ги компенсира. Тоест всеки е желателно да се застрахова, особено в рисков район, защото от бедствие никой не е защитен. Ако пък не може, ще получи обезщетение. Държавата ще компенсира социално слабите, но не на база "реална възстановителна стойност", тоест реални щети, а на база данъчна оценка, "за да не създаваме грешни стимули в икономиката". Току-виж някой сам реши да си посъбори имота, че да вземе повече пари.
А за това как ще се определя кои лица да бъдат подпомогнати, тоест кои могат и кои не могат да дадат 30 лв. за застраховка, Владислав Горанов засега няма отговор. Имало достатъчно надеждни механизми в социалното подпомагане за пример. Да не стане като с връщането на плоския данък за работещите на минимална заплата. Добра идея, ама с калпав край. Щото ако получават и 5 лева допълнително, например от детски добавки, хората губят правото на възстановяване, понеже минават базовия доход. Така 90% от хората на минимална заплата загубиха възможността за компенсация от този иначе социален механизъм. И за този ще се намерят "вратички", и стотици хора, които сега получават поне минимална помощ, ще останат и без нея.
Компенсацията щяла да дойде от данък застрахователна премия, плащан от застрахователите. Тоест от парите на тези, които могат да се застраховат. Така държавата намира удобен механизъм да не заделя допълнителни средства. И докато пести от еднократната помощ, отпуска 120 млн. лв. за превенция - основно за система за наблюдение на водите. Как свързването на язовирите с камери ще предпази от наводнения, ако не са взети предпазни мерки - почистване на речните корита, привеждане на язовирите в изправен вид, спиране на изсичането на гори и т.н., и защо то ще струва милиони, не е ясно. Ясно е, че занапред всеки ще се спасява сам.