15 Ноември 2024петък02:57 ч.

Снимка личен архив

Неделник

Александър Костов:

Слушането само на два-три стила е ограничаващо

Музиката винаги намира своята публика, убеден е талантливият автор на филмови и гейминг композиции

/ брой: 198

автор:Альона Нейкова

visibility 1851

АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ е талантлив млад композитор. Създава музика за редица документални и игрални филми, театрални продукции, телевизионни реклами и шапки, видео игри и т.н. Работи в свое звукозаписно студио в София, част е от екипа на компаниите Strezov Sampling и Four For Music Ltd. Сред заглавията, за които е композирал, са "Писма от Антарктида", "Белези", "Корпус за бързо реагиране", "Блян за щастие", "Падаща звезда", "Кайн" (който печели награда за най-добра филмова музика през 2014 г. на  международния студентски филмов фестивал "Нова вълна") и др. Прочува се и като създател на платформата "Война на инструментите", която дава възможност на всеки желаещ да се почувства в ролята на диригент и аранжор.


– Как разбрахте, че за вас музиката може да бъде не само увлечение, но и възможност за професионална изява? Кой пръв ви въведе в света на това изкуство, Алекс?

– Баща ми, Валери Костов, от ранна моя възраст искаше аз да се занимавам с музика. Разбира се, моите планове като дете бяха коренно различни – да си играя с приятелите и да не се ангажирам с нищо сериозно. Когато обаче в гимназията започна да се запалва в мен страстта по музиката, баща ми ме посъветва това да не остава само като хоби, но и да го превърна в професия. Свърза ме с правилните преподаватели, които да ме подготвят за кандидатстване в музикалната академия в Пловдив, и така започна моето обучение. Вече като студент знаех, че, за да съм щастлив, задължително трябва да се занимавам с това.

– Завършвате Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в класа на проф. Димитър Тъпков и проф. Велислав Заимов. Какво си спомняте от обучението си в този престижен вуз? Важно ли е образованието за хора на изкуството според вас?

– Според мен, колкото и консервативно, отворено или иновативно да е едно музикално образование, винаги е важно. Най-малкото, то поставя основите на това, което тепърва ще започнеш да надграждаш. А без тези основи би било много трудно и бавно всяко музикално начинание, освен ако не си някой музикален гений може би. Разбира се, има и много добри музиканти без музикално образование. Затова тук бих отворил скоба, че говоря от мой личен опит, за мен определено имаше полза.

– Как се стигна до "Война на инструментите"? Какво ви провокира към създаването на тази платформа?

– Още от малък съм голям почитател на видео игрите, като любим жанр са ми военните стратегии. В тях всеки играч създава и управлява армия, с която да се сражава с другите играчи. Един ден преди няколко години ми хрумна, че нещо такова може да бъде приложено в изцяло музикална игра. Вътре войниците щяха да са музикални инструменти, които, вместо със стрели и патрони, се "обстрелват" в музикални звуци и ноти. Представете си един играч да си избере раса за игра – западно-европейски инструменти, друг – поп-рок инструменти, трети – електронни, и т.н. Оказа се обаче, че реализацията на подобен проект би излязла доста скъпа и би отнела много време. Затова реших да намаля мащаба и за момента да направя нещо изцяло музикално, без да се нагърбвам с допълнителни трудности, които сега не мога да изпълня. Така се роди идеята за онлайн платформата, в която може да се слушат трите ансамбъла и да се пускат и спират отделни части от тях.

– Колко време ви бе нужно за реализацията на този проект? Без чия помощ той не би бил възможен?

– Отне ми около година. Първоначално обмислях това да е цял албум. Впоследствие реших да има и видео, което значеше всеки един инструмент да бъде записан, за да може все пак и да се види, и да се чуе. Това значеше по-скъпо изпълнение и се наложи да намаля проекта от албум на сингъл, поне за момента. Нямаше да се справя без помощта на моите колеги от Sofia Session Studio, както и семейството ми, и приятелите ми. Всеки даваше по някоя идея как бих могъл да оптимизирам работата и да го превърна в по-слушаем, така да се каже, проект, за което съм изключително благодарен.

– На кого ще е интересно да пробва "Война на инструментите"? Как си представяте хората, които ще пожелаят да се потопят в това предизвикателство?

– Според мен това би бил атрактивен проект за всеки, който се интересува от музика и от време на време иска да се впусне в някой непознат или нехаресван от него стил просто от любопитство. Когато бях на 17, моят баща ми подари стария си студиен компютър, защото трябваше да си купи нов. На него открих музикална програма/сикуенсър, в която можех да свиря тонове с най-различни инструменти. Още тогава ми се стори много интересна идеята да се комбинират всякакви нестандартни инструменти заедно. Предполагам, че на всеки любопитен млад човек би му било интересно да чуе дадени части от песента, изсвирени в различни комбинации от инструменти и певци – комбинации, които даже не би имало логика да съществуват.

– Защо предлагате това виртуално приключение да е напълно безплатно? Какво ви провокира да не търсите комерсиална изгода от тази програма?

– Във всекидневието си пиша музика предимно за филми, рекламни клипове, видео игри, а понякога също създавам аранжименти и оркестрации за клиенти. Всички тези проекти имат нещо общо помежду си и това е, че биват създавани по поръчка от някой друг. Това означава, че трябва да се съобразявам през цялото време със звучността, която се търси, за настроението и характера на музиката. Разбирате, че това ограничава човек да се впусне в пълна свобода, докато работи, понеже има някои граници, с които трябва да се съобрази. В това няма нищо лошо, разбира се, но понякога на всеки творец му се иска да създаде нещо изцяло свое, без никакви ограничения от клиенти, режисьори или продуценти. Така бих описал "Война на инструментите" – като нещо, което съм създал за себе си, като собствено предизвикателство, което бих могъл да споделя и с останалите. Знаете как понякога човек иска да се поглези с някой подарък, който да направи към себе си за добре свършената работа във всекидневието, а и да се разнообрази. Това, един вид, е моят подарък към мен.

– Като композитор на филмова и гейминг музика, как процедирате при създаването й? Какво е необходимо, за да се вдъхновите за "озвучаването" на дадена игра или кинолента?

– Много често достатъчно вдъхновение за музика е самият сюжет и кадрите, които режисьорът предоставя. Можеш да изгледаш филма няколко пъти, да се опиташ да се потопиш в атмосферата му, в това, през което минават героите в него, а, разбира се, и да чуеш референтната музика, която режисьорът ти е изпратил като пример. Всичко това много помага преди началото на творческия процес. Разбира се, по-късно сядаме заедно с режисьора и изпипваме по-фините детайли и акценти. При видео игрите е малко по-различно, бих казал даже доста по-трудно, поне за мен. Нямаш монтирана картина, която всеки път е една и съща, нямаш точни акценти, които да подчертаеш с музика. Като играч по-скоро трябва да си представиш, че изиграваш самия филм и до някаква степен го режисираш с действията си. Музиката трябва да рефлектира по-скоро на цялостната атмосфера и да звучи по начин, по който да е адекватна, каквото и да направи играчът. За мен е необходимо да работя много повече заедно със създателите на играта, консултирайки се с тях за всеки един момент в музиката, отколкото ми се налага във филмите. 

– Все повече музиканти използват фолклорни елементи в своите композиции. Това някаква мода ли е или е необходимо завръщане към българските корени? До каква степен, според вас, може да се обработва фолклорът?

– Може би е по-скоро необходимо завръщане. Лично аз харесвам по-голямата част от модернизираните фолклорни произведения и песни, дори понякога обичам да експериментирам, като вкарвам фолклорни инструменти и звучене в някои мои композиции. Това отваря спектъра на фолклора към по-младите поколения и може би даже ги провокира и да слушат повече музика с фолклорни елементи.

– Струва ми се, че най-трудният и необясним въпрос е какво иска да каже композиторът със своето произведение. В този смисъл – поддава ли се музиката на конкретно обяснение?

– Композиторът винаги казва нещо с произведението си. Много често то може да бъде репрезентирано от настроението му. Например, когато нямам желание за работа и просто започна да свиря някакви тонове на пианото си, личи. Музиката казва: "Скучно ми е, нищо не ми се прави, аз съм безсмислена музика." Друг път, когато съм вдъхновен, казва коренно различни неща или поне това, което аз искам да каже. Ако друг я чуе и прецени, че става дума за нещо друго в музиката, няма да сбърка. Все пак е изкуство, не точна наука, всеки го приема така, както пожелае и както се чувства.

– Мислите ли, че младите хора странят от класическата музика? Девалвира ли това изкуство, измества ли се безвъзвратно от съвременните произведения, които непрекъснато се сменят като най-модерни и популярни?

– Колкото и да странят младите хора от класическата музика, тя винаги намира своята публика през поколенията. Светът е голям и хората в него са най-различни. Според мен винаги ще ги има онези, които биха предпочели класическите изкуства през съвременните. Аз, например, като музикант обичам да слушам всякаква музика, стига тя да ми хареса – джаз, музика от филми, видео игри и даже понякога и нещо комерсиално. Обичам да слушам музика според настроението си, без това да ме ограничава в един жанр.

Както има класически творби, които харесвам, и такива, които не харесвам, така има и съвременни хитове по радиото, които ми допадат или не ми допадат. Прекрасно е, че има толкова голямо разнообразие, просто намирам слушането само на два-три стила музика за крайно ограничаващо, сякаш има цял музикален свят, който можеш да покориш, а и в днешно време чрез интернет ти е поднесен на тепсия, но ти да стоиш цял живот в родното селце и да не излизаш от него. Разбира се, визирам някои модерни стилове, в които често човек има възможност да се ограничи. Любопитството може да ви отведе на места, които даже не сте и подозирали, че ще ви харесат...

Снимки личен архив

Александър Костов в звукозаписното си студио


Благодарен е на семейството си за подкрепата



– Вие сте от малкото българи, участвали в записите към музиката на световни хитове като сериала "Короната", филма с Бен Алдридж "Да пееш в Париж" и много други. На какво ви научи работата с толкова престижни международни компании?

– Наистина, с колегите ми от Sofia Session Studio и Four For Music сме работили по множество подобни проекти, с които сме имали и възможността да се сблъскваме с всякакви ситуации и клиенти. От малко звукозаписни сесии в началото, до цели седмици всекидневни записи без прекъсване – всичко това ни научи на по-организирана и сплотена работа. На мен лично ми даде тласък и към по-добри умения по оркестрация. През годините съм виждал какви ли не ноти за оркестър – лесни, трудни, интересни, скучни, невъзможни за изсвирване, много добре структурирани, както и някои похвати, които звучат много интересно. И без практика, случваща се пред самия теб, би било невъзможно да ги научиш. Постоянната практика с оркестър в професионална среда може да те научи на страшно много и да доразвие теорията, която си учил в академията. Разбира се, имам да уча още много, това е доста голяма вселена от похвати и възможности.

– Открихте ли сполучливите съставки за създаването на музикален хит? Какво е необходимо, за да се хареса дадена композиция на повече хора? Или целта на творци като вас е друга?

- Честно казано, аз не съм "хитмейкър" и нямам представа кои са правилните съставки за създаването на хит. Знам, че една мелодия, за да бъде по-достъпна и разбираема за по-голям спектър от хора, трябва да бъде по-семпла, по-разтоварваща откъм музикален език, с по-малко тонове и т.н. Което, разбира се, не е никак лошо. Това е мелодия, която всеки може да си затананика и да му звучи в главата цял ден. Има и много по-сложни мелодии, които можем да си тананикаме в главата, но обикновено това са познати евъргрийни или популярни произведения от барока, класиката и романтизма.


 


 

 

  

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ