Право, куме, в очи...
Сладък живот
/ брой: 79
Прекрасно е да си международен чиновник. Великолепно е да си висш такъв. Със задоволство можеш да кажеш: "Случих на жизненото поприще." Замайваща заплата, куп привилегии, навсякъде лукс услуги. Всички ти завиждат. А най-сладкото е, че никой не те пита какво си свършил или защо не си го свършил. По дефиниция армията на международното чиновничество носи голямата отговорност за мира в света. Благородна и тежка мисия.
Сигурно това е причината тази армия днес да е най-многобройната, стройно организираната, най-добре подготвена с групи за бързо реагиране и най-важното - с най-голям бюджет. Армията набъбва, парите текат. Само мир да има. Ама го няма. Като се погледне как вървят международните дела, става ясно, че чиновническото воинство наистина се грижи за мира, но не като достояние на света, а за лична употреба.
Ярък пример за такъв оригинален поглед към мисията и отговорността на международния чиновник даде най-висшият сред тях - генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Бившият португалски социалист с прискърбие обяви края на мира, началото на нова студена война и размножаването на горещите конфликти. Оплака се от собствената си организация, че в този си вид не може да изпълнява задълженията си, не отговаряла на днешната действителност. Без задължителната за поста му дипломатичност господинът косвено посочи главния виновник - Русия, която твърде често прилагала правото си на вето. Затова този механизъм трябва да бъде преразгледан.
На заседналия от 25 години във високите постове чиновник и през ум не му минава, че, първо, трябва добре да познава историята и целите на организацията, която оглавява, и да бди за спазването на нейния устав и принципи. Ако от усърдието да примлясква благините на длъжността си не му остава време да прелисти историята, би могъл поне да надникне в Уикипедията. Щеше да схване, че създателите на ООН са предвидили правото на вето, за да се избегнат враждебни военни действия между държавите, за да бъдат принудени на диалог и компромис. Интересно защо не го възмущават случаите на американското вето. Просто защото следва висшето правило на международния чиновник - да служи на себе си и на онези, които тайно подхранват портфейла му за доброволната лобистка роля.
Потънал в безхаберно бездействие, генсекът хленчи за "неуправляемото" международно положение и вини всички наоколо за опасностите, дебнещи света. Достатъчно би било, ако от време на време поне се сещаше да "изрази загриженост", когато се нарушава някой от десетте основни принципа на ООН. В крайна сметка дори папата не го мързи да напомня на миряните Десетте Божи заповеди. Той не издаде стон на тревога, когато САЩ ачик заложиха в една от новите си доктрини правото на употреба на сила. "Не ни интересува Съветът за сигурност, ще действаме, както ние решим", заяви без свян постоянната им представителка Ники Хейли, отхвърляйки по този начин Принципа за неупотреба на сила и заплаха с нея. И три суперцивилизовани страни действаха - удариха Сирия, пренебрегвайки Устава на ООН. Гутериш се сниши.
Нарушаването на Принципа за ненамеса във вътрешните работи на държавите отдавна не тревожи господата на този пост. Той се употребява само когато може да се приложи спрямо Русия - например за Крим. В Сирия или която и да е друга страна по света евроатлантическите "носители на демокрация" може да се разпореждат на воля, да убиват, да рушат. На генсека му е все тая. Избирателно се прилага и Принципът за равноправие и самоопределение на народите. На това право имат всички народи - и косовари, и хървати, и кой ли не, дори когато се нарушава Принципът за териториалната цялост на държавата. С бомби и натовски наемници разсипаха суверенна държава в центъра на Европа. Тогава началниците на ООН срамежливо мълчаха. Сега и Гутериш мълчи - руснаците в Крим и Донбас нямат право на самоопределение, а Русия трябва да бъде наказана за нарушаване на териториалната цялост на Украйна. За нарушение на Принципа за уважение на човешките права и свободи неонацисткият режим в Киев обаче може дори да бъде поощрен.
Международното чиновничество не е само в "опазването" по този странен начин на международното право и институции. Мощна подкрепа им оказват лидерите от групата на "големите". На срещата си в Торонто външните министри от Г-7 потъпкаха отмах и десетте принципа на ООН със съвместна декларация. Изразиха мощна тревога от действията на Москва - в Сирия и по отношение на "техните ценности". Щели да създадат подгрупа в голямата група. "Това ще бъде "Спецгрупа за изучаване поведението на Русия", докладва британският топдипломат Борис Джонсън. Малко ще й се намесят във вътрешните работи. Ще търсят диалог само когато на тях им потрябва и сами не могат да се справят - както се случи с прогонването на ислямистите в Сирия. "Десетте заповеди" на ООН отдавна са забравени. Нищо чудно, след като с новите либерални ценности вече са зачеркнати и Десетте Божи заповеди. Така се сбъдва "сладкият живот" на чиновника.