"Скапаното ви училище с тъпите ви учители"...

С декларация по повод на оповестения от МОМН проектозакон за предучилищното и училищното образование 17 неправителствени организации заявяват, че срокът от 14 дни за обществено обсъждане на проекта е недопустимо кратък за закон с толкова голямо значение за цялостния обществен живот. Те настояват той да бъде удължен - декларацията е изпратена до парламента, до министър Сергей Игнатов и до всички медии.
С декларацията се настоява срокът за обществено обсъждане да бъде удължен до вземане на решение от Комисията по образованието за внасяне на първо четене в НС. В нея се казва още:
- МОМН да публикува проектите за стандартите по проектозакона преди внасянето му в Комисията по образованието. МОМН да направи публично обобщение на получените мнения по закона с участие на граждански организации за осигуряване на прозрачност на процеса. А също - да изрази становище по приетите и неприетите мнения и предложените корекции.
- Преди внасяне на проекта на първо четене в НС Комисията по образование да организира отворено заседание, на което да бъдат представени обобщените обществени мнения от гражданските организации. Дискусиите в НС да се излъчват на живо в Интернет или по телевизията.
 Мненията на гражданите и организациите ще бъдат събирани и обобщавани на адрес: www.progresivno.org. Декларацията е подписана от: Институт за прогресивно образование, асоциация "Родители", фондация "Пайдея", инициативен родителски комитет, Център за независим живот, Професионален форум за образованието, Център за образователни инициативи, Детска къща "Монтесори", Форум за наблюдение и анализ на публични политики, Сдружение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия, НПО "Надежда за нас-2007", Гражданска инициатива за семейството, Център за приобщаващо образование,    сдружение "Елисавета Кларк и Пенка Касабова",     Фондация за човешки отношения, БАСКОМ - Българска асоциация на софтуерните компании и сдружение "Новото образование".
* * *
От седмица проектът е в сайта на МОМН и из интернет форумите и по медиите вече ври и кипи. Засега дебатите са приковани главно около намерението частните училища да получават финансиране от държавата. Идеята била да се намалят таксите и

повече деца да се запишат в частни училища

Въпросът е защо да се записват там? Логичният отговор може да бъде само един - защото в общинските училища не намират добро образование и достатъчно добри условия. А не ги намират, защото училищата у нас са хронично недофинансирани. Защото България инвестира в образование най-ниския процент от БВП в Европа - 3,4. Защото издръжката на един ученик у нас е 700 евро, а в ЕС-27 средно е 5000 евро. Защото страната ни стана вече най-бедният роднина в ЕС и се налага дори за целодневното обучение на малките ученици да разчита на пари от Европа. Защото сме по-зле и от африканските държави, които също като нас догонват цивилизацията. Но там, за разлика от нас, наистина я догонват. Ботсвана например инвестира за образование 8,9% от своя БВП, Бурунди - 8,3%! И вместо да хвърли всички усилия за укрепване на масовото училище и да насочва всяка свободна стотинка в него, България тръгнала да инвестира в частните училища, където според НСИ учат малко над 6000 деца - 1% от българските ученици!           
"Децата, които учат в частните училища, са основно деца на интелектуалци и на хора средна класа. Малко са децата на богаташите там", заяви публично Игнатов. Веднага го контрираха с коментари в мрежата: "Не знам някой от нашите интелектуалци от университетите и научните институти да има финансова възможност да учи децата си на частно. Може би министърът под интелектуалци разбира ония калинки с тлъстите бонуси... Средната заплата в България е 600 лв., това е "средната класа". С такива пари средностатистическият българин не може да прати детето си в частно училище... Значи държавата има 10 млн. лв. за частни училища, а за БАН и СУ няма?"
Онова, което се вижда ясно от форумите по повод на държавната загриженост за частното образование, е... яростна омраза. Едните ругаят "скапаното ви училище, с тъпите ви учители, при които няма да си пратя детето никога. Имам пари и ще плащам. Вие като не можете, мрете". Насреща отвръщат не по-малко яростно: "Абе, ти как натрупа тия пари, да не би да блъскаш като всеки българин по 10 часа за 500 лева на месец? Ще мрем, защото не можем да крадем. А вие се затворете във вашите богаташки комплекси зад десет огради, затворете се в частните си училища и живейте като вълци там. Само не искайте ние да плащаме и училището на синчетата ви, че ще стане страшно".   
Не знам дали в МОМН четат форумите, на мен лично вече ми е страшно. За какъв равен достъп може да става дума? Каква конкуренция ще се появи, ако станат повече частните училища, както ни убеждават пазарните апологети из медиите - конкуренция между 93% бедни българи и 7% богати? Толкова всъщност е потенциалната възможност за обхват в частните училища - до 7 процента от децата. А деца... вече нямаме, само 30 на сто от семействата у нас имат деца до 16 години, показа последното преброяване.
Разбира се, има първи въпроси и

тревоги около същностните неща

в проектозакона. Например - при видовете училища, които са предвидени в него, какво ще се случи с математическите гимназии. Защото гимназиите според проекта са единствено от VIII до ХII клас. Това означава, че СМГ например няма да може да приема ученици от V клас, а е добре известно, че математическите способности се развиват именно от такава по-ранна възраст. Защо трябва да се ликвидира един доказал ефективността си образователен модел, недоумяват родители и учители. Друг въпрос - защо трябва целият задължителен учебен минимум по всички предмети да се вмести в първия гимназиален етап до Х клас, а в ХI и ХII клас да се надграждат профилиращите предмети? Трети - разумно ли е да се иска от училищата сами да избират модули на учебното съдържание над задължителните, които ще посочва МОМН - в големите градове училищата ще се справят по-лесно, но в малките "избираемостта" ще зависи от наличните учители и от подготвеността им, която никак не е еднаква на различните места. В крайна сметка това може да доведе до твърде големи разлики в качеството на обучението. А целта на средното образование е да даде достатъчна и еднаква базова подготовка на учениците, която след това във висшите училища да се надгражда при много по-голяма съзнателна избираемост от страна на самите младежи.
Категорично неодобрение срещат две неща в проекта - въвеждането на практически неограничен брой учебници по всеки предмет -това вече сме го виждали в нашето училище, преди няколко години

то бе отхвърлено поради несъстоятелност

- и слободията, която се дава за слабите ученици, разнообразните възможности да минават в отделенията и в VI клас без знания и с двойка от предходната година.   
Въпросите са много. И най-вече - проектът не дава никаква яснота какви ще са държавните образователни стандарти и какво всъщност ще е учебното съдържание - премахващо "натовареността" на учениците, както обясняват от МОМН. Според самия Игнатов пък, със знания за голямата битка на Симеон Велики "на пазара на труда няма да ни наемат". Сиреч - защо им е на децата да знаят историята на държавата си, важно е да знаят европейски езици и интернет. Жалко за държава, в която идеите на просветния министър са толкоз "модерни и смели". А с новия закон ще бъдат отменени два стари - за народната просвета и за учебния план. Опасенията се засилват, след като Игнатов обобщи вчера в свое интервю, че светът се е променил и

ценностната ни система е за музея

Вярно, в основата на ценностната система на българина стои моралът, а днес у нас той наистина става музеен експонат! Затова в предложението на 17-те неправителствени организации за по-обстойно обсъждане на проекта има резон. Най-порочното би било, ако в унисон с познатата досега практика на ГЕРБ над депутатите бъде оказан натиск да приемат проектозакона на пожар, за дни. На първо четене се приема веднага всичко и после започват едни поправки на коляно за второто четене, които никога не водят до добър законодателен резултат.   
 

I.
Министър Сергей Игнатов заяви, че държавата ще плаща обучението на децата и в частните училища, понеже това произтича от конституционното й задължение да се грижи за образованието до 16 години. Няма такова нещо. Министърът целенасочено игнорира изричния текст на Конституцията - държавата поема обучението само в държавните и общинските училища. 

Конституцията:
Държавата плаща само в държавните и общинските училища

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно...

По-ясно не може и да бъде. Училищата в България са държавни, общински и частни. Държавата плаща за основното и средното образование в държавните и общинските училища. Не искаш да ползваш това конституционно право, даваш си детето в частно училище? Окей! Имаш право на избор. Но не можеш да искаш държавата да ти плаща в частното училище така, както плаща на останалите деца по Конституция.

II.
Според Игнатов държавата ще плаща не на частните училища, а на децата. Това не било делегиран бюджет. А какво е? Не по врат, ами по шия. Тази сума в частните училища щяла да е само за обучението в задължителното обучение. "Сумата ще осигури само финансирането на часовете за задължителната подготовка, не за материалната среда", заяви дословно Игнатов.
В проектозакона пише, че държавата ще дава за обучението на всяко дете в частните училища сума, равна на единния разходен стандарт за издръжка на един ученик, който се дава и във всички останали училища - именно като делегиран бюджет. Излиза, че в общинското училище със сумата от единния разходен стандарт се издържат всички образователни дейности плюс материалната база, а частното училище ще получава същата сума, за да покрие само задъжителното обучение. Т.е. общинското училище ще издържа същото задължително обучение с примерно два пъти по-малко пари, отколкото частното. Добре поне, че г-н министърът си признава какво са замислили!   
Таксите в частните училища държавата обаче не можела да регламентира, "защото това е пазар", казва Игнатов. Интересно, в Дания пазар няма ли, та държавата там е заковала таван за таксите в частното училище?