Позиция
С тревога за Античния театър
Обществен съвет предлага три варианта за опазване на културното богатство на община Пловдив
/ брой: 194
Пловдивската културна общественост е разтревожена за съдбата на Античния театър. По европейските и малоазийски брегове на Средиземно море могат да се изброят десетки антични театри, строени от древните елини и римляни. Някои от тях са действащи и до днес, знаем за театралните фестивали в Епидавър и испанския гр. Мерида, за филмовия в Таормина на о. Сицилия и т.н. Но Античният театър на Филипопол от II в. (император Траян, между 108-114 г.), с преправки от втората половина на III в., е единствен от Черно до Адриатическо море. Перла в короната на Пловдив. Затова, а и не само заради това, българското общество се взриви в откровено негодувание и насмешки, че неговата сцена, орхестрата, се превърна в място за ядене и пиене, на нея отпразнува личния си празник местен бизнесмен. Това не е възможно да се случи в Партенона, на Акропола, в Колизеума или в който и да е от споменатите по-горе антични театри. Вторият актуален повод е строителството на билетен и посетителски център в непосредствена близост до северния вход на театрона. Общественият съвет за култура и културно наследство - хоризонтална структура, която обединява хора от различни творчески гилдии - архитекти, художници, театрали, музиканти, журналисти, покани гражданите на Пловдив на обсъждане по темата "Античен театър - опазване, използване, социализация".
Въпреки отпускарския август, пороя и наводненията същата вечер, над 50 души се събраха в залата на Дружеството на пловдивските художници. Преобладаваха представители на съсловията - архитекти, художници, артисти, но и някои кандидати за кмет на Пловдив. Липсваше сегашното ръководство на общината. Според отговор на кмета на Пловдив, за него е важно само мнението на общинския съвет, не и на обществения. Но единият е политически орган, а другият - граждански експертен.
Обсъждането беше темпераментно, но и по същество. Повече от 30 години Античният театър няма собствено ръководство,
липсва му стопанин
каза във въведението си пишещата тези редове. Това не са нито областният и общински съвет за култура някога, нито отдел "Култура" и ОИ "Старинен Пловдив" днес. Ако имаше стопанско и художествено ръководство, план за управление и правилник за ползването на театрона, нямаше да се стигне до ситуацията в края на юли. В приетата на 21 май Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив четем любопитен текст. В раздела, озаглавен "Мероприятия на Античен театър", за провеждане на мероприятия на ден услугата струва 2400 лв. Никъде не е описано за какво мероприятие става дума - може да е неприлично или опасно сборище, но ще се помни нощта на 25 срещу 26 юли, когато населението в околните къщи не е спало, чувало се е до Джумаята и Капана. Става дума за национален паметник на културата, за паметник с голяма културна стойност.
А наредбата изглежда приета точно като да обслужи нечий рожден ден. От присъствалите на гласуването 39 души 32 съветници са натиснали копчето "за". Групата на управляващите от ГЕРБ е 18 души. Някои от тези, които са гласували "за", въобще не си спомнят, че е минала на гласуване такава наредба.
Още в началото на продължилата три часа дискусия арх. Петкана Бакалова от Обществения съвет за култура и културно наследство изложи основните положения в подготвената резолюция - стратегия за опазване на културното наследство, план за управление на Античния театър, правилник за ползването му.
Представителката на Драматичния театър Ирен Алексиева съобщи за незнаещите и припомни на знаещите унизителните условия, при които се работи зад сцената. Липсват достатъчно гримьорни и тоалетни, не са решени докрай проблемите с осветлението и озвучаването, няма подемно устройство за качване на декори... Болката от срама е голяма, каза тя, когато след представление остане горчивият вкус от
унизителната визия на "задния двор"
на този емблематичен паметник на културата за града ни. Търпимостта ни се взриви, след като разбрахме, че отново се отпуска доста голяма сума за временни павилиони, които ще имат съмнително значение за гражданите и гостите на Пловдив.
На въпроси относно строителството на билетен и посетителски център със средства по програмата "Красива България" бе поканена да отговори проектантката арх. Румяна Пройкова. Тя е съратница, част от екипа на покойната арх. Вера Коларова, сътворил от руините Античния театър на Пловдив. Разбра се, че се е наложило да направи някои компромиси, че проектът й не е в първоначалния си вид, но атмосферата бе силно нажежена и аргументите не се възприеха.
Към текстовете на проекторезолюцията галеристката Анна Дякова прибави и предложение за преустановяване на новото строителство. То беше прието от мнозинството присъстващи в залата.
На страницата на Обществения съвет за култура и културно наследство във фейсбук върви онлайн гласуване по три варианта на резолюцията. Общ и в трите е текстът за създаване на Стратегия за опазване на културното наследство на територията на община Пловдив, за създаване на нормативна уредба за опазване и ползване на Античния театър, за публичност при приемането им и за осигуряване на средства от Бюджет 2015 и 2016 за изграждане и основен ремонт приоритетно за сцена, гримьорни, техническо оборудване (озвучаване, сценично осветление, подемно устройство за декори...).
Друг вариант на документа настоява за прекратяване на строителните дейности, финансирани по проект "Красива България", с всички произтичащи от това последствия, вкл. и загуба на средствата.
Трети вариант предлага спиране на строителните дейности до промяна на инвестиционния проект по съответния законов ред. Предложението включва преустройство на съществуващи помещения за нуждите на билетен и посетителски център, като се отхвърля изграждането на нови обеми на Античния театър. Гласуването продължава до 17 ч. в понеделник. Вариантът, защитен с най-много гласове, ще бъде внесен за гласуване в общинския съвет. Тъкмо предизборно време, в което сегашните общински съветници ще покажат дали и колко милеят за културното наследство на Пловдив и България.
Обичайна гледка за публиката, която се качва от южния вход и стълбата на Античния театър
Снимка АВТОРКАТА