Решенията "на парче" са пагубни

Членовете на пловдивския Клуб на архитекта професионалист и общественик към Съюза на архитектите в България не за първи път бият камбаната по важни градоустройствени въпроси. Помнят се акциите за Античния Форум на Филипопол, напоследък - и за Небет тепе. Този път те настояват за изготвяне на инвестиционна програма за 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.
В отворено писмо представителите на гилдията на архитектите поставят наболели въпроси и търсят отговор. Обезпокоени сме, казват експертите, че процедурите по проектиране и реализация на нови сгради, преустройства на стари сгради, реставрация и консервация на археологически и архитектурни обекти изискват много време, а все още не е ясно дали се мисли за цялостна програма, която да е степенувана по приоритети и да е обвързана с количествено-стойностни параметри.
Зад въпросите и тревогите на известните пловдивски архитекти застават и много други общественици и граждани, които милеят за Пловдив:
* Какво ще стане с центъра на града след неуспешния конкурс и липсата на окончателна цялостна визия за него?
* Ще се вземат ли мерки за възстановяване на съборените сгради в Старинен Пловдив, част от които са градоустройствени акценти и влошават визията на Трихълмието - Гръцкото училище, Стайновата къща, Каблешковото училище и др.? Има законови механизми - защо не се използват?
* Какво е бъдещето на Небет тепе след категоричното отхвърляне на идейния проект на арх. Юлий Фърков на общественото обсъждане?
* Ще се преустрои ли кино "Космос" с подходяща функция за културните събития през 2019 г.?
* Ще има ли нов ресторант на мястото на разрушения на Данов хълм? Това би бил добър начин хълмът в центъра на града да се оживи.
Има още много въпроси, които следва да се имат предвид при изготвяне на цялостната програма - опазването на рушащите се тютюневи складове, приобщаването на реката към градския механизъм и др.
Пловдивските архитекти аргументират тревогите си: "Градовете са символ и двигател на съвременната цивилизация. Възникнали като естествени образувания от нуждата за човешко общуване, те винаги са отразявали устройството на обществото. В съвремието ни, поради големината и сложността им, те се изграждат на основа на градоустройствени планове за отделни райони, улици, площади. В тях са заложени функционални и физически параметри, организирани в архитектурно-пространствени композиции с тяхното визуално въздействие. Най-важното изискване при осъществяването им е на всеки етап от развитието им да се спазва основната композиционна идея. Така са изградени най-въздействащите в човешката история градски ансамбли като тези в Париж, Петербург, Рим и на много други места - например, Пекин, Мексико сити или Вашингтон.
Пловдив също има своите архитектурно-градоустройствени постижения - бул. "Руски" и "гръбнакът" между река Марица и жп ареала - ул. "Иван Вазов", ул. "Княз Ал. Батенберг" и ул."Райко Даскалов" са може би най-хубавите улични пространства в страната ни. Свързаното застрояване с неговия постоянен корниз около красиво озеленените хълмове са отличаваща града ни характеристика. Всички тези градски ансамбли са изграждани с постоянство и градоустройствена дисциплина в последните 130 години на Третата българска държава. Но тук трябва да се отбележи, че практиката през последните 30 години показва често несъобразяване с тези устойчиви традиции. Много пъти интересите на отделните инвеститори надделяват над обществените и нерядко сме обкръжени от хаотични, неуплътнени и противоречиви застроявания, а също и лошо благоустрояване, дори в централните части на града."
Бодат очите ни лошите примери с недовършени или изоставени сгради. Мащабът и архитектурният образ на изграждания повече от столетие бул. "Руски" бе грубо нарушен от търговски мол с дължина на фасадата над 120 м и двойно по-голяма височина в сравнение с тази на фронталната застройка на булеварда в продължение на повече от 1 км. Изграждането на нова пунктова сграда до хотел "Марица" го направи излишен и разруши композиционната връзка с панаирния площад, внимателно изграждана в продължение на десетилетия. Не се съобразяваме с мащабните градоустройствени композиции, изградени през 60-те години на ХХ в. на територията на целия град. Като драстичен пример се посочва изящната овална застройка на "градските врати" при Сточна гара, която е непоправимо компрометирана от банална жилищна сграда в източна посока. Очакваната с нетърпение нова многофункционална Спортна зала необяснимо не заема естественото й място при голямото градско кръстовище, а е "наблъскана" в недопустима близост до жилищни сгради, пречещи на нейното възприемане.
Съвременното бурно градско развитие ни поставя пред нови проблеми, изискващи бързи и адекватни отговори. Същевременно ролята на Европейска столица на културата през 2019 г. ни изправя пред критичния, обогатен от вековна културна традиция, европейски поглед. Налага се нов подход в архитектурното развитие на Пловдив. Характерни за него трябва да бъдат ансамбловата завършеност на най-важните обществени пространства, тяхната наситеност с културна инфраструктура и характерното пловдивско въздействие.
Пловдивските архитекти-общественици предлагат няколко неотложни ансамблови решения:
* Централното площадно пространство трябва да намери реалистично етапно решение към 2019 г., което не беше поставена задача в проведения конкурс и чийто характер не можеше да даде нужния отговор;
* Трихълмието с неговите уникални по местоположение и въздействие обекти като Гръцкото училище на юг и къщата на братя Стайнови над Джумаята трябва да намерят своята реализация като места за култура и заедно с многото откриващи се погледи във всички посоки да бъдат емблема на културната същност на града;
* Трябва да се обърне особено внимание на автентичността при предстоящата реставрация на Небет тепе - тя неизбежно ще привлече вниманието на европейските специалисти и ще повлияе на признанието на Стария град като световна културна ценност;
* Трябва да се решат всички рекреационни пространства на Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, където много е направено в миналото, но предстои да се развие и довърши;
* Използването на кино "Космос" като обект на културата е задължително, след като е доказано в проведен младежки конкурс;
* Наложително е възстановяването и благоустрояването и на много други обществени пространства, като терасите на хотел "Тримонциум", някога емблематични за Пловдив, и т.н.
Сред членовете на пловдивския Клуб на архитекта професионалист и общественик са знакови личности, оставили своя почерк и подпис върху емблематични за града сгради и архитектурни решения. С право те настояват за програма с културни и обществени обекти и благоустройствени мероприятия, оформящи архитектурно града и същевременно служещи като инфраструктура за Европейската столица на културата през 2019 г. Обръщането към новия стар ансамблов подход в архитектурното изграждане на Пловдив е наложително. Решенията "на парче" са пагубни.

Археологическите разкопки на Античния Форум на площад "Централен" в Пловдив

Поглед към Стария град със Стайновата къща, стил баухаус, зарязана и окрадена в последните десетилетия

Поглед към площад "Централен"

Река Марица с остров Адата

Небет тепе