Ректор на 65 години? Какъв ужас!

За четвърти път в последните три години университет се тресе от люти вътрешни спорове - дали може да си избере ректор, който навършва 65 години. Този път става дума за Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Ректорът доц. Добрин Денев завърши първия си мандат и е кандидат за следващ, но... скоро навършва 65 години. Подобни случки се разгоряха от 2009 г. насам първо в пловдивския филиал на Техническия университет - София, сетне - в Пловдивския университет, после в самия ТУ - София, където в началото на тази година мандатът на ректора проф. Камен Веселинов бе предсрочно прекратен заради прекрачването на сакралния праг "65".
Всеки път контролните съвети на вузовете се виждат в чудо как да решат казуса и обикновено решават, че да се избира ректор, навършил пенсионна възраст, е незаконно. В България по принцип личностните дрязги или това кой чий кум и сват е се смучат с някакво мазохистично удоволствие, докато качествата на съответния човек да заема даден пост рядко интересуват някого. Но причината винаги е една - няма правила на "играта", ако ги има - не се спазат, а най-често са толкова неясни, че могат да бъдат тълкувани по коренно противоположен начин.
Пенсионирането в областта на висшето образование и науката е сред най-драстичните примери. Според българското законодателство излизането в пенсия

не е задължение, а е право

Ако шефът ти те иска, можеш да си седиш на трудовия пост и до 100 години, а в това време може да станеш директор, министър, президент и за какъвто ти дойде наум. Единствено във висшето образование и в науката не може. Само в тези две области и само за хабилитираните лица законът слага ограничение. В специалния Закон за висшето образование има един параграф 11, който постановява, че когато професорът навърши 65 години, по решение на академичния съвет договорът му може да бъде удължаван с по една година максимум до три години (до навършване на 68 г.), а за доцента - с по една година до навършване на 67 г. А според Кодекса на труда (чл. 328, ал.1, т. 10) работодателят може да освободи от работа професор или доцент на основание, че е навършил 65 г.     
Парадоксалното е, че когато в зората на "демокрацията" в законите за пръв път бяха въведени подобни текстове, те имаха защитна функция - да бъде гарантирана на преподавателите и на учените възможността да работят по-дълго от останалите граждани. В последните години обаче, особено с вдигането на общата пенсионна възраст,  същите текстове придобиха обратна функция - те ограничават правата на работещите в областта на знанието и гарантират, че в един момент те задължително ще бъдат прогонени от работа. Ще кажете - нормално е, защото в университетите кадрите застаряват все повече и трябва да се освобождава път за млади преподаватели. Това би било така,

ако имаше млади преподаватели, които напират

да влязат във висшето образование. Но няма. Когато "отгоре" прогонват в пенсия 100 знаещи и можещи професори, "отдолу" идат не повече от 10 млади учени. Такова е горе-долу съотношението в обновяването на кадрите във вузовете. Защото ниските заплати и тоталното неглижиране на образованието и науката от страна на държавата прогониха младите от тях. И докато броят на студентите се увеличава, броят на преподавателите намалява. А това означава, че политиката по отношение и на старите, и на младите е сбъркана. По принцип.
Как рефлектира общото положение в конкретния случай с избора на ректори? Големият проблем всъщност започва през есента на 2005 г. Дотогава в чл. 31 на Закона за висшето образование (ЗВО) съществува ясен текст: не може да бъдат избирани на ръководни длъжности хабилитираните лица, навършили 65 г. Правилен или не, текстът е пределно ясен. На 7 октомври 2005 г. обаче по предложение на тогавашния депутат от НДСВ проф. Огнян Герджиков парламентът отменя този текст. И го заменя с прословутия параграф 11, споменат по-горе. Промяната влиза в сила от 18 октомври 2005 г.
И се започва въртенето в омагьосан кръг. От една страна, вече няма законово препятствие доцент или професор, навършил 65 г., да бъде избран за ректор и да си изкара целия мандат. От друга страна, параграф 11 постановява, че трудовият договор на този преподавател може да бъде удължаван само с решение на академичния съвет, всеки път само с по една година - до максимум три години за професорите и две години за доцентите. Това обаче означава, че договорът му от безсрочен става срочен. А постът на ректор - пак според ЗВО, се заема задължително на основен и безсрочен договор. На това основание и в пловдивския филиал на ТУ през 2009 г., и в ТУ - София, през 2011 г. правят извода, че хабилитиран преподавател, навършил 65 г., няма как да бъде избран за ректор или на друг ръководен пост във вуза. През 2009 г. преподаватели от филиала на ТУ в Пловдив се обръщат за тълкувание на парараф 11 към...

Европейския съд в Люксембург

(който е всъщност Върховният административен съд на ЕС, създаден с цел да тълкува по еднакъв начин националните законодателства на страните в общността). Европейският съд на 18 ноември 2010 г. се произнася: първо, че е допустимо всяка държава да наложи свои ограничения за възрастта, до която професорите и доцентите могат да са на щат. И второ, че удължените с по една година договори по параграф 11 са срочни договори.
 Е, щом е така, значи няма как човек със срочен договор да заема поста ректор, изискващ безсрочен договор. Така решават и в пловдивския филиал през 2010 г., и в ТУ - София, в началото на 2011-а. И ректорите си отиват.
Сега в УАСГ решиха да попитат МОМН как да процедират. Отговорът на просветното министерство от 30 ноември т.г., подписан от министър Сергей Игнатов с параф и на зам.-министър Милена Дамянова, е достатъчно смешен. Очевидно и министърът, и юристите на МОМН хал хабер нямат, че по същия въпрос преди година се е произнесъл Европейският съд. И заявяват категорично точно обратното на постановеното от съда. МОМН заявява, че параграф 11 от ЗВО "не задължава вуза да прекрати или да не прекрати основния трудов договор, още по-малко съдържа забрана за сключване на безсрочен трудов договор с професор, навършил 65 г.". Европейският съд е категоричен в обратното - че договорът по параграф 11 е задължително срочен. От МОМН съветват УАСГ да постъпи така, както реши изборният орган (Общото събрание на вуза), защото според Кодекса на труда работодателят решава дали да освободи или не професора или доцента, който е навършил 65 г.
Така се забърква една

гъста и безпрогледна правна и управленска мъгла

Контролният съвет на УАСГ съвсем резонно заявява, че отговорът на МОМН с нищо не помага да се разрешат споровете между противоположните мнения в университета.
Най-куриозното обаче е, че параграф 11 от ЗВО няма нищо общо със заемането или не на поста ректор. Текстът се отнася изрично за академичните длъжности професор и доцент, докато "ректор" е административна длъжност. Да се чуди човек на правната грамотност в МОМН, пък и в университетите.
Всичките бури, личностни битки и напрежения във вузовете около ректорите в пенсионна възраст реално са предизвикани от случайните промени на парче в Закона за висшето образование. От приемането му в края на 1995 г. досега този закон е поправян и изменян под влияние на различни лобита общо 32 пъти - точно два пъти на година. И прилича на костюм, чийто десен ръкав е пришит вместо левия крачол, а яката е закърпена на гърба за джоб. Де факто в него в момента

няма никакво възрастово ограничение

за заемането на длъжността ректор. Както няма и никакви изисквания за качествата, които трябва да има ректорът на държавното висше училище. Това е главното, а не в коя зодия се е родил. В същото време обаче неотдавна званията бяха превърнати в длъжности. Затова, заемайки длъжност ректор, един човек и на 40 години да е, губи длъжността си на доцент или професор. А за да е пълна нелепицата - ако ректорът е примерно на 68 години, той си остава на поста, но губи всякакви права да е професор и да преподава. Нещо повече - понеже ЗВО казва изрично, че академичният състав е на безсрочен договор, такъв професор, бидейки ректор, изпада изобщо от академичния състав!
Още с идването си на власт през 2009 г. ГЕРБ обеща нов Закон за висшето образование. Дори бе поръчано на група ректори да подготвят проект и през пролетта на 2010 г. те представиха публично  почти готов вариант. Сетне той потъна неизвестно къде и оттогава МОМН минава с обещанието "ще стане". Премиерът Борисов през лятото на тази година задължи министъра си Игнатов до края на септември да покаже нов ЗВО. До момента - нищо. Затова пък с пълна сила продължиха лобистките поправки на парче в действащия ЗВО. Със закона за бюджет 2012, който НС сложи в дневния си ред вчера, се натрисат нови същностни промени в ЗВО, което от правна и законодателна гледна точка е недопустимо. Тези поправки вдигнаха накрак и студентите, които също започват протести. Защото висшето образование, благодарение на закона, се превръща в чучело с крачоли на главата. 
Извинете, но всичко това може да се случва наистина само в България.