Разходки край левади

Левада - що е то? Най-просто казано, това са напоителни ровове или канали. Що се касае до португалския остров Мадейра, това определение не предполага уникалната история на местните левади и специалното място, което те намират в туристическия микс на острова. Предвид цифрите, които окачествяват левадите на Мадейра - над 2173 км водни канали, твърде много за остров с площ от едва около 785 кв км, става ясно, че иде реч за нещо необикновено. И както са се изказали авторите Джон и Пат Ъндъруд в книгата си "Пейзажите на Мадейра", "подобни водни пътища не се срещат само на Мадейра, уникални са местата, до които достигат, и тяхната разгърнатост. Трябва само да мръднете малко встрани от главния път, за да започнете да се възхищавате на неизброимите акведукти на Мадейра, на тяхната красота, оригиналност на дизайна и на куража и решителността, необходими, за да достигне концепцията им до днешната слава. Канарският остров Ла Палма също има система от водни тунели, пригодена за туристически разходки.
Общата дължина на левадите на Мадейра надхвърля пътната мрежа на острова. За обширността на системата им е виновна уникалната топология на Мадейра. Планинска верига дели острова наполовина в посока изток-запад. Тя спира облаците, идещи от Атлантика и носещи обилни дъждове. Огромната част от дъждовете пада в северната част на острова. В южната половина, по-благоприятната за земеделие, понякога не пада и капка в течение на половин година. Специфичната география на острова е причината падналият дъжд веднага да се изтича в океана.
Тази специфика не би била предпоставка за нещо повече, ако не било желанието за развитие на земеделието и по-специално на захарните плантации по-рано в исторически план. Португалците започнали да ги строят акведуктите през XVI век, а най-новите са градени през 40-те години на ХХ век. С прокопаването на първите левади били натоварени мавърски роби, а името им идва от португалския глагол levar, който означава "нося" (в случая - вода). Планинският терен на Мадейра прави строителството им много трудно. Много от първите строители на каналите загубили живота си покрай грандиозния проект, който включвал прокопаване на тунели (на места те достигат дължина от 40 км) през скалите и полагането на корита край планинските пропасти. В началото на ХХ век имало вече 200 канала, които снабдявали с достатъчно вода половината от островната земеделска площ. В началото на строителството правителството имало своята регулаторна роля в управлението на проекта за разпределяне на ценното благо и за постигане на равновесие. През втората половина на XIX век левадите били приватизирани, което пък причинило куп проблеми. Собствениците на терени, през които преминавал акведуктът, били вече в позиция да се облагодетелстват от водата често по начини, които са далеч от всякаква етика. След Втората световна война държавата отново станала собственик на левадите и построила допълнителни канали. И вече тези втори левади са далеч по-мащабни и широки в сравнение с оригиналите.
Освен чисто практичен в тесния смисъл на думата, строежът на левадите дава невероятна възможност за любителите на пешеходните екскурзии и за всички любители на природата да се запознаят с прекрасните пейзажи на Мадейра. Те преминават през местности, които не могат да бъдат видени от пътищата. Строени са по скатовете на планините, спускат се в ждрелата и пътуват до двата края на океана. Най-добър начин да си направите такава разходка, особено ако пристигате тук за първи път и сте начинаещ в това занимание, е да се обърнете към някой местен гид. Опитни водачи водят групи по различни по обхват трасета и такива с различна степен на трудност. При някои от каналите преминаването без водач е почти невъзможно, тъй като те са разположени по стръмни планински урви. Други пък могат да бъдат посетени и съвсем неорганизирано, а разположението им е указано в туристическите справочници.
На Мадейра пейзажът се мени бързо, а заедно с него и климатът. Затова подготовката трябва да включва подходящо облекло, най-добре "на пластове", за да може да се събличат и обличат дрехи при нужда. В планината в северната част на острова често вали - дъждобранът е добра идея. Но пък ходенето покрай левадите на Мадейра е уникално преживяване, което няма аналог.
Всеки януари тук се провежда "Пешият фестивал". Мадейрските острови са известни с мекия си климат. Той е такъв и през януари. Какъв по-добър начин да започнеш годината от мащабна разходка сред природата? Европейските пешаци са блокирани от дъждове и снегове, а жителите на Мадейра се радват на спокойствието на мекия климат. Мадейрските острови, наричани още Плуващата градина на Атлантика, са пъстроцветни през цялата година. А левадите предлагат възможности за безкрайни разходки. Някои от каналите, разположени сред вулканични върхове, взимат дъха и на опитни пешаци, докато тези около океана са по-релаксиращи и могат да ви отнемат диханието само заради прелестите на пейзажа. Мадейрските острови са една микровселена на красотата, с изобилие от флора и фауна - на сушата и в заобикалящите го океански дълбини. "Пешият фест" е идейно чедо на британския фотограф пейзажист и пътеписец Тери Марш. Между 2004 и 2006 г. му било възложено организирането на пеши фестивали на остров Ман, които се оказали твърде успешни. След това той обърнал взор към Мадейра. Всички маршрути във феста са проверени и се наблюдават от регионалната горска дирекция, което гарантира сигурността им.
Заедно с Канарските, Азорските острови и Капе Верде, архипелагът на Мадейра (португалско владение) влиза в общото модерно название Макаронезия ("острови на щастливците"), често грешно произнасят като Макронезия. Името идва от термин, използван от древногръцките географи, когато говорели за сушата на запад от Гибралтарския пролив. Според митологията тук боговете пращали героите след края на житейските им приключения. Островите са с вулканичен произход, твърдите базалтови планини са се издигнали над Атлантика и не са свързани нито с европейския, нито с африканския континентален шелф. Летището на мадейрския главен град Фуншал, разположено сред отвесни скали, навремето е смятано за едно от най-опасните в света.
Първи в съвременната епоха до Острова на дървесината достигнали португалски мореплаватели през XV век. Макар че консумирали по-голямата част от девствената гора, останали големи горски масиви. Лавровата гора, която преди векове покривала по-голямата част от Средиземноморието, днес до голяма степен се е съхранила на Мадейра. Обявена е за място на световното наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. Тя е и дом на още 700 растителни вида и на места прилича на непроходима джунгла. Климатът на острова позволява тук да виреят почти всякакви растителни видове - от северноевропейската ела през австралийския евкалипт до храсти от азиатските тундри, американските пампаси или африканската савана. Мадейра е известна с цветята си, които редом цъфтят целогодишно. Европейските птици тук се срещат в местни подвидове. По-голямата част от планините са покрити от гъста растителност, но други са обагрени в ярко червеното на скали, от които подобно перки на акули стърчи черен базалт. Третият по височина връх - Пико до Ариейро, може да бъде достигнат с кола. Автомобилите стигат до 3 км от най-високия Пико Руиво, след това до 1861-вия първенец се стига за около час при слабо натоварване. За разлика от това трасе 5-километровият маршрут, свързващ двата върха, предлага стръмни изкачвания и слизания, но редом с тях и впечатляващи гледки на планинска красота.
 

Порто Мониц - градче в северозападната част на Мадейра

Залез над Фуншал