Разграден двор
/ брой: 202
Не говори добре за държавата ни това, което се случва във външната й политика. Едната ръка не знае какво върши другата. Разнопосочните сигнали, от различните институции могат само да олекотят и бездруго нефелната ни позиция по ред международни въпроси. Резултатът от скандала с инициативата "Три морета" рефлектира върху реномето на страната ни. Взаимните обвинения между президентство и правителство не греят никого. Това, което разбрахме, е, че Радев подкрепя тази инициатива между 12 държави от Източна Европа за икономическо и социално сближаване и държи на нашето домакинство догодина. Против идеята за него обаче е външното ни министерство. Още миналото лято при видеоконферентна връзка на министрите на външните работи българският представител заявява, че правителството не смята за целесъобразно страната ни да бъде домакин през 2021 г. Причината за съпротивата е, че догодина у нас предстоят избори и в такава напрегната обстановка изпълнителната власт трудно би организирала добре събитията от тази инициатива.
Борисов обаче твърди обратното. Не само, че подкрепяме инициативата и че желаем домакинството, но и че ще участваме с вноска от 20 млн. евро в инвестиционния фонд, създаден за целта. Информацията за това обаче дойде след провалената визита на Радев в Талин. КОВИД-скандалът някак "случайно" стана в точното време и на точното място. И няма как да не се усъмни човек, че иде реч за "активно мероприятие".
Но не само "Три морета" е пример за разградения двор на външната ни политика. Я погледнете какво правим по отношение на Северна Македония. Докато вицето Каракачанов показва мускули и заплашва, че може да блокираме преговорите й за членство в ЕС, заради упорството на Скопие по чувствителни за нас теми, външната министърка Захариева говори друго. Въпросът бил не за историята, а "да не предадем бъдещето си". Е, как да гледаш сериозно на тази разпасана команда, която не знае какво иска и как да го постигне.