Ранена земя

...На едно място срещнах и определението "Планинска Венеция", но то не е толкова точно, въпреки извивките на река Миляцка и мостовете над нея. Така или иначе Сараево, чиято етимология ни отвежда към околността на сарай (дворец), е място, откъдето започват поне две войни. Изстрелите на 19-годишния националист Гаврило Принцип, уцелили австро-унгарския престолонаследник и съпругата му, запалват фитила на Първата световна война, а близо 80 години по-късно започват кръвопролитията между довчерашни съграждани и сънародници, между сърби, бошняци и хървати в сърцето на Босна и Херцеговина - столицата на Сараево. Между двете събития е Втората световна война. Спомняте ли си филма "Битката за Неретва" - голяма продукция с участието на маса известни за времето си кинозвезди? Забравят ли се такива кървави противостояния?
През 1984 г. Югославия и конкретно Сараево са удостоени с честта градът да бъде столицата на XIV зимни олимпийски игри - построяват се, както във всички подобни случаи, маса спортни обекти. Никой не може да предположи, че само след десетина години прилежащите към големия стадион игрища ще се превърнат в гробища, гробища насред града, където ще бъдат положени жертвите на кървавите босненски междуособици - гробище  Св.Миховил/Св. Михаил, и гробище  Св.Архангели Георги и Гаврило. 1395 дни обсада. Много смърт е имало по тези земи - преждевременна, принудителна, погледът се рее с премрежени очи в черни православни стели и бели мюсюлмански стълбчета.
Днес, 20 години по-късно, Сараево изглежда почти напълно възстановено след ужасния погром - с арабски, европейски, американски пари са изградени едва ли не отново религиозните храмове - 2 православни църкви, 3 синагоги, 4 католически, множество джамии, обществени сгради и частни домове... Такова е и историческото разпределение - сърбите са били по-малко и в началото на 90-те години, а сега са съвсем малцинство. Още докато пътуваме с автобуса в настъпващата привечер, се опитваме да се ориентираме в разпределението на културите - има много образци на ориенталската архитектура, цял латински квартал със сгради от края на XIX и началото на XX век напомня за 40-те години владичество или управление на Австро-Унгария, амфитеатрално построени по хълмовете на града блокове са спомен от Титова Югославия. На другия ден ще се спуснем в пъстрилото на Баш чаршия, ще стигнем до надписа, който очертава разделението между Ориента и Латинския квартал, ще видим католическата катедрала с паметника на папа Йоан-Павел ІІ пред нея. И точно там близо ще забележим изтърбушена сграда - дали запазена, за да не се забравя случилото се, или още не е намерила своя донор. Вечерта сме успели да се удивим на  ярките светлини на Сити центъра и новата сграда на Скупщината, която прилича на постройка, сякаш проектирана от Калатрава. До новия комплекс на Американското посолство  е студентският кампус - само една стена ги дели, от другата страна, недалече от посолството, е и Американският университет в Сараево.
 Пътуваме покрай реката и ни показват от коя страна са били сърбите, от коя бошнаците преди 20 години. Броим мостовете - този е построен от Айфел, но преди Айфеловата кула в Париж; на Латинския е прострелян Франц Фердинанд, на следващия - босненските Ромео и Жулиета, историята на които вдъхнови Анджелина Джоли за режисьорския й дебют. Въпреки че филмът "В страната на кръв и мед" получи диплом на кинофестивала в Берлин и наградата "Сърцето на Сараево", в босненската столица се отнасят противоречиво към филма, защото са преживели истинската война и не искат да им я напомнят. Шест дни са останали върху моста Врбаня труповете на простреляните влюбени сърбинът Бошко и бошнячката Адмира, преди сърбите да намерят начин да ги приберат.
Когато тръгвахме, не знаехме какво точно ни предстои - просто се радвахме, че ще имаме физически допир с красиви места и тяхната култура и храна. Богата култура - много църкви и крепости, вкусна чиста храна. Радвахме се на моравата пред къщите в Южна и Западна Сърбия, детски люлки, маса с шезлонги на верандата. Направи ни впечатление, че се строи много - строителни борси има едва ли не през селище, понякога селцата следват едно след друго - след изходната табела на едното, на не повече от 100 метра следва входната на друго. Пътуваме по маршрута Ниш - Крагуевац - Кралево - Чачак - Ужице. 
 Всички те са понесли големи загуби по време на нападенията на натовската авиация над сръбски градове през 1999 г. - на места голяма част от инфраструктурата е възстановена, някъде подменена... Високи скалисти планини, пълноводни и чисти реки, трудолюбиви хора живеят по склоновете на Динарските Алпи и в речните долини на Сърбия. И все още много ранени сгради - надупчени, изрешетени, без покриви, като призрачни скелети.
В Мокра гора успяваме в движение да снимаме специфичните покриви на къщи от Дървения град на Кустурица (създаден първоначално за нуждите на филма "Животът е прекрасен"). Предстои ни среща с Дрина и прочутия мост над нея, запечатан завинаги в романа на Иво Андрич. Построен е от прочутия архитект Мимар Синан. По време на войната в Босна беше разрушен, а сега е възстановен.
 А там, във Вишеград, е и Каменният град или Андричград, новото творение на Кустурица - с църква, училище, театър, галерия, ресторант и кафенета. В него той ще снима филма по романа на Андрич. Петроленозелената вода на Дрина е омагьосваща, но такава е и прекрасната Неретва. Между Вишеград и Сараево са 120 км и 48 тунела, някои с дължина над 2 км. По много мостове минахме в Сараево и Босна - мост на Айфел, Латински мост, Царев мост, мостът с елегантен дизайн "Бързай бавно" на трима босненски студенти, който излиза точно срещу Академията за изящни изкуства, мостът в Мостар... Строени са да свързват брегове и хора. В Сараево, където няма много място около реката, близо една от друга са катедралата "Сърце Исусово", джамия на Гази Хусрев бей, православната църква "Св. Архангел Михаил" и недалече - синагогата Ашкенази. И какво от това, ако сърцата са далече? Ако войната продължава, макар и с други средства?
В Сараевското поле се срещат богомилски гробища с каменни стели. Босненската държава засилва своето влияние при династията на Котроманичите. Един от тях - Твъртко Първи, се жени за дъщерята на Срацимир Видински - Доротея, и тази българска принцеса е майка на Твъртко Втори. Босна губи своята независимост през XV век. Градът става център на Босненския санджак и добива ориенталски вид. И днес правят впечатление със съчетанието на арабски мотиви огромната реставрирана и открита отново през 2014 г. сграда на Вечницата (националната  библиотека), Академията за изящни изкуства, ред други представителни за републиката постройки.
По-малкият Мостар е точно такъв ориенталски град в старата си част. В него, както и в селищата на Сръбска Крайна, са били особено големи разрушенията - и досега, 20 години по-късно. Виждаме скелети на къщи, нарешетени, надупчени стени. В Мостар е бил сринат историческият мост над река Неретва, сега вече е възстановен. Мостът е построен през 1566 г. от ученик на Мимар Синан и е свързвал не само двете части на града, в една от които са живели мюсюлманите, в другата - православни, но той е бил и доходоносен бизнес за хазната. От двете страни на моста са издигнати кули, в които са събирали пари от преминаващите търговци. През 2005 г. мостът заедно със старата част на града е прибавен в Списъка на световното културно наследство.
Има някакъв магнетизъм в тази ранена и възстановяваща се земя. Необикновен пейзаж, запомнящи се гледки, отлична пътна инфраструктура, вкусна храна и възможност за преживявания на ума и сърцето. 


Раните от войната все още не са зараснали


Привидно всичко е спокойно
Снимки - Авторката и интернет