15 Ноември 2024петък01:58 ч.

Пременил се Илия, пак в тия

МС внесе в парламента нов проект за научна стратегия, но целта е същата - корпоративна наука с по-малко пари

/ брой: 254

автор:Велиана Христова

visibility 4028

Нов вариант на актуализираната Стратегия за развитие на научните изследвания внесе МС в парламента. От проекта на МОН от юни т.г., в който числа и намерения се разминаваха напълно, сега нелепости от типа на "публични разходи от частни източници" са изчистени и са останали едни 25 страници, които са по-ясни, но философията им е същата. Три са основните "опорни точки" в тази стратегия - превръщане на науката единствено и само в корпоративна, неглижиране на националната фундаментална и хуманитарна наука и на националните научни институции, ново окастряне на публичните разходи спрямо досегашните намерения. Всъщност, новият проект няма много общо с досегашната стратегия, която уж се актуализира. МС би трябвало да го внесе в парламента като нов документ, отменящ стария. От стратегията е изхвърлено развитието на науката (звена, публикации, брой учени, мерки за увеличаването им, научни школи, проектни финансови инструменти и пр.). Това е по-скоро проект за развитие на бизнес чрез прилагане на наука - което е съвършено различно нещо. 
На 7 юни т.г. ДУМА писа подробно за проекта на МОН за стратегията. Сега, изчистен от недомислия и елементарни грешки, той е внесен от МС в парламента. Действащата до момента стратегия е приета през 2011 г., но в проекта за актуализирането й няма никакъв анализ за това какъв е резултатът от нея в течение на вече 5 години. Тази стратегия всъщност изобщо не е прилагана, но явно няма да се каже защо и кой е виновен. Според действащата стратегия, публичните разходи за наука през 2020 г. трябва да са 0,7% от БВП. С "актуализираната" стратегия  правителството ги намалява на 0,5%. Без обяснения. А чак през 2025 г. щели сме да стигнем 0,67% от БВП. При това се знае, че България инвестира за научни изследвания в момента един от най-ниските в ЕС проценти от БВП. Според данните на Eurostat, публикувани на 21 октомври т.г, по-малко от нас инвестират само Хърватия, Латвия, Кипър и Румъния. Но вместо да наваксваме това изоставане, плановете са след 4 години да достигнем едва 1,5% от БВП, а чак през 2025 г. да догоним сегашното средно ниво в съюза (2,01% от БВП). Добре известно е, че за развитието на науката най-важното нещо е финансирането и е очевадно, че т.нар. стратегия за развитие на науката

бетонира завинаги изоставането

на изследователската дейност в България спрямо тази в останалите европейски страни.
Впрочем, изоставането бе заложено, още когато България се присъедини към ЕС през 2007 г. и тогава бяхме единствената държава, която при подготовката за присъединяването (преговарящ Меглена Кунева) не поиска оперативна програма за наука и развой. Дори Румъния с влизането си в ЕС предложи оперативна програма за наука за периода 2007-2013 г. с над 1 млрд. евро и тя бе одобрена от Еврокомисията. Сега за периода 2016-2020 г. нашата оперативна програма за образование и наука (ОПНОИР), предвижда само 243 млн. евро за изследователска дейност за 4 години (т.е. по 34,5 млн. евро на година). От държавния бюджет за същата цел тази година се влагат за наука общо 186 млн. лв. Показателно е, че през юни т.г. МОН записа в проекта си, че през 2020 г. бюджетът ще дава 500 млн. лв. за изследователска дейност. А във внесения вариант на МС тази сума е намалена на 346 млн. лв. Общо публичните разходи за наука през 2020 г. от бюджета и от оперативната програма ще са всичко на всичко 469 млн. лв. А само сродните на БАН академии из Европа се финансират от държавите им с над милиард евро. Каква конкуренция може да им е нашата наука?
Но дори и посочената смешна сума в стратегията се разминава с тригодишната бюджетна прогноза на правителството, която ... замразява парите за наука на сегашното ниво до 2019 г. Кой от двата документа смята да изпълнява правителството?
В проекта на МС отново са ползвани нереално раздути числа за публичните пари за наука като процент от БВП. В момента според документа те били 0,29 % от БВП, но ако съдим по консолидирания бюджет за годината, процентът е под 0,2. Странно е и твърдението, че секторът на предприятията у нас влага за наука два пъти повече пари от държавата. Къде са тези бизнес инвестиции за наука и къде са резултатите, при положение, че иновационните показатели на България продължават да се влошават и едва 0,04% от фирмите кандидатстват с проекти в иновационния фонд на икономическото министерство. А фондът за наука на МОН бе буквално провален през 2012 г. от  фирми без всякакъв капацитет, регистрирани само, за да награбят парите. По данни на Eurostat делът на високотехнологичните продукти в общия износ на България е спаднал и е 4% при среден показател за ЕС 15 %. По иновационен индекс България е на последно място в ЕС! Обаче според проекта на МС през 2020 г., когато публичните разходи ще са 0,5% от БВП, частният сектор щял да инвестира 1% от БВП за наука и развой!
В проекта е записано, че, за да се достигне дори до определените 1,5% от БВП през 2020 г., всяка година публичните разходи следва да растат с 11 на сто. През 2017-а бюджетът щял да даде за наука с 21 млн. лв. повече от тази година. Само че проектобюджетът за 2017 г. вече е внесен в НС и

там такива пари просто няма

Ще бъдат дадени едни 5 млн. лв., за покриване на минималната работна заплата в БАН, а за Селскостопанската академия (ССА) и за фонд "Научни изследвания" в бюджета няма ни дума. Според слуховете за ССА се предвиждат пак сегашните мижави 13 млн. лв. А научният фонд на МОН (чрез стратегията) е предвиден за трансформиране в агенция и едва ли ще му е до обявяване на конкурси за проекти. Него изобщо го няма в проекта на МС, а от петте реда за  агенцията, която ще го замени, не става ясно с какво тя ще бъде по-добра. Освен с повече администрация. Фондът в момента е обявил, че не му достига капацитет за научно оценяване на проектите и затова ги бави. Обаче според МС дори институционалното финансиране щяло да се дава след оценка на всички научни звена от страна на онази 13-членна комисия, която бе измислена от МОН в Правилника за оценяване на дейността в научните организации и висшите училища! Априори е видно, че красиво разписаните намерения в проекта са просто неизпълними.
Освен това 6,1 млн. лв. от бюджета годишно ще отиват за съфинансиране на проектите за научни центрове по ОПНОИР, други 20 млн. лв. били за "нов набор от насочени дейности, развиващи конкуренция между научните звена, и за съвместни програми на тези звена и бизнеса за интелигентна специализация" (каквото и да означава всичко това). От записаното се разбира, че и след 2020 г. бюджетът всъщност ще се грижи главно за съфинансиране на европроектите по евентуална следваща оперативна програма. А ако няма такава? Такъв абсурд няма да прочетете в никоя национална стратегия за науката.
По същество, проектът на МС обвързва науката в България единствено със стратегията за интелигентна специализация на икономическото министерство - сиреч с бизнеса. Науката всъщност се превръща в онова, което бяха унищожените у нас  развойни институти - те прилагаха създаденото от науката в икономическите сектори. Как ще се развива самата наука от документа не става ясно. Сред научните направления, свързани с технологиите, "за цвят" е прибавено "културно наследство и антропология", но в текста няма и дума, която да се отнася за хуманитаристиката и за функциите на науката да гради манталитета на обществото. Фундаменталната наука щяла да е "хоризонтален" компонент в новите центрове за върхови постижения и за компетентност от ОПНОИР, които обаче са изцяло насочени към практиката. Записът от действащата стратегия, че 15% от еврофондовете ще отиват за фундаментална наука, е изчезнал.
Най-смешни са

помпозните благопожелателни фрази

че ще бъде опазван и развиван човешкият научен потенциал у нас, ще бъде повишен социалният статут на учените, особено на младите (та да не изтичат поголовно в чужбина), ще се дават постдокторски стипендии, ще се привличат на работа учени от диаспората в чужбина и прочее красоти. Пари за всичко това обаче не се виждат в проекта. Напротив. Записано е, че финансирането на научните организации като институции ще бъде намалявано всяка година - от 124 млн. лв. сега до 97 млн. лв. през 2020 г. Т.е. вече докараните до мизерия институти на БАН и ССА ще понесат нови удари, а парите ще се насочат към новите 12 центъра, които ще бъдат създадени с европари по ОПНОИР. Всъщност, с тази оперативна програма ще бъдат разградени сегашните водещи научни звена у нас, за да бъдат "концентрирани" в новите центрове апаратура и кадри, обслужващи направленията на икономическата стратегия.
С една дума, правителството няма

никакво намерение да увеличи срамно ниските заплати

на учените, които ни дискредитират като държава изобщо. Всъщност визията на този проект за науката съвпада с примитивната представа на министър Владислав Горанов, изказана миналата седмица, която взриви цялата научна общност - като нямате заплати, правете проекти. Иначе казано: като нямате хляб, яжте пасти. Как със заплата 480 лв. да правиш проекти? Не се правят проекти в лаборатории без ток и вода и никой проект не предвижда пари за режийни. Проектите финансират дейности, не доходи и не плащане на тока на лабораториите. А в оперативната програма пък по принцип 85% от средствата са за инфраструктури, не дори за дейности.
Ето какво пише в "обновената" стратегия: Най-голям дял от парите "ще се насочва към сектори, преминали международна оценка, предлагащи реформа за проследим и видим, с обществен ефект научен резултат, важен за научното и икономическото развитие на страната". Нонсенс, защото няма "сектори, преминали през международна оценка". През такава преминаха единствено всички институти на БАН, след това окрупниха тематиката и ресурсите си. Все едно, че не е било - пак се иска окрупняване. Ни дума за това кои науки бяха оценени на най-високо на международно ниво та да ги използваме. Според проекта щели да се поддържат елементите в Пътната карта на научните инфраструктури у нас. Само че във въпросната Пътна карта влизат досегашните водещи научни звена и като как властта хем ще ги поддържа, хем ще намалява институционалното им финансиране? И това е наречено "реформа", която щяла да помогне да се усвояват европари! Една неразбория, чиято цел е не да развиваме наука у нас, а да грабнем европарите.  
Освен това науката щяла да следва плановете за развитие на водещи икономически сектори у нас. Къде са тези планове? В България засега не се очертава развитие на наукоемки индустрии; приоритет имат търговията, услугите, хотелиерството и строителството. Бизнесът ясно си казва, че търси заварчици и готвачи със средно образование, не търси физици и химици със защитени дисертации. Може би би започнал да купува наука, ако имаше данъчни облекчения за това, както е по света, но властта у нас не ще и да чуе за подобно нещо. Така че намеренията, звучащи добре "на брюкселски", не са приложими дори за най-развитите индустрии в Европа, а у нас по не се връзват изобщо с реалностите. И вещаят  едно - поредната хартиена стратегия, която няма да се изпълнява.   
Порочното в политиката на властта е, че науката е подчинена на бизнеса, а не обратното. Стратегията за наука би трябвало да казва как в страна с разрушени икономика и духовност от науката може да се роди индустрия и да се възроди духовността. Оттам - да  расте заетостта и да се увеличават доходите. Но това би бил съвсем друг документ със съвсем друга управленска философия. 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ