Познатият и непознат Стефан Кънев

Ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев
фолклорист

Композиторът Стефан Кънев т.г. през юли щеше да навърши 80 години. За жалост твърде рано се разделихме с него - преди десетина години. За младото музикално поколение едва ли говори нещо това име, но попитайте Кюркчийски, Драгостинов, Кауфман, Наумов, надълго и широко биха ви разказали за него и творческия му път. Това да си забравяме талантите и времето да заличава приноса им в една и друга област, може да причислим към типичните български черти. Разбира се, за това упорито ни "помагат" и родните медии. Скоро да сте чули името на композитора Стефан Кънев по Българското радио? А там той остави най-дълбоката бразда на своето огромно творчество.
И ако с пълно основание определяме, че Филип Кутев "качи" на сцената родния фолклор в неговия автентичен и обработен вид, то това до голяма степен извърши Стефан Кънев по Българското радио. На това дело верни се оказаха Коста Колев (с когото наскоро за жалост се разделихме), Христо Тодоров, Анастас Наумов и др. Всички те станаха достойни последователи на учителя Кутев. И ако все пак народният музикант Коста Колев израсна от акордеонист, ръководител на малки и големи оркестрови групи, диригент на ансамбъл и достигна до равнището на професионален композитор, Христо Тодоров, който продължи семейната традиция - баща му беше музикант, педагог, композитор, то Стефан Кънев избуя в съвсем друга обстановка и при други обстоятелства. Нито произходът му, нито семейната традиция са свързани с музиката. Син на заможен адвокат, майка, която още през 60-те години на миналия век заминава за Париж при дъщеря си, сестра - народната артистка Маргарита Дупаринова. Това го знам от първоизточника - Кънев, с когото завършихме Музикалната академия в годините 1949-1953-а. Но ние не бяхме само състуденти, а и добри приятели. Такива си останахме до последния му дъх. Тези години бяха силно политизирани. За известен период той имаше проблеми заради произхода си, аз също платих "данък" за анархизма на баща си, но всичко отшумя с времето и нещата си дойдоха на мястото. Кънев симпатизираше на земеделската идея, но никога не съм го чул страстно да участва в политически спорове. Това не му беше присъщо. За него музиката, изкуството бяха приоритетите в живота.
Завършихме т.нар. тогава Теоретичен отдел на Музикалната академия, но профилът му беше повече педагогически. Кънев беше разпределен за учител в Монтана, но той нямаше никакви педагогически данни. Трудно контактуваше, в повечето случаи при колективни разговори мълчеше. Когато се намесваше, думите му бяха премерени, точни, изводите - безспорни. Имаше великолепен глас - бас. На тази основа се бяха сприятелили с Николай Гяуров, а дружбата им продължи доста години, дори и тогава, когато Гяуров стана много известен. Кънев не отиде по разпределение в Монтана. Аз издържах конкурса за редактор в радиото, а той остана без работа.
Започнах работа в редакция "Народна музика". Отговорен редактор беше доста популярният сред музикантите Георги Бояджиев. Наричахме го с фамилиарното Бай Жоро. Не минаха и няколко месеца, и аз помолих Бай Жоро да привлечем за сътрудник към редакцията моя колега Кънев. Още от втората година в академията той правеше опити в композицията. Въпреки неголямото желание, Бай Жоро покани Кънев да изпробва качествата му на аранжор. Тогава всички пиеси, които се записваха предварително, бяха приемани в клавирен вид от комисия, но това беше преди всичко Парашкев Хаджиев. Ние бяхме негови ученици по хармония и добре ни познаваше. Тук обаче той преоткри Кънев като композитор. Хаджиев беше безкомпромисен в оценките. Не поправяше дадени места, а само ги заграждаше, за да помисли наново авторът. Първите месеци имаше доста "заграждания" на новия колега, още повече че в академията не бяхме хармонизирали народни песни, чиито ладове - дорийски, фригийски, миксолидийски, поставят доста проблеми в класическата ни подготовка. Наложи се Кънев да прегледа отново труда на проф. Карастоянов "Мелодичните и хармонични основи на народната песен", учебниците по хармония на Радев, Хаджиев. За по-малко от година той вече не създаваше никакви проблеми на учителя си. Най-често Хаджиев, като погледнеше, че Кънев е обработил песента, почваше да разписва протокола, без дори да погледне написаното. Така започна редовното сътрудничество на Кънев с редакцията.
Градското момче, което беше слушало за народната музика само от проф. Джуджев, който ни преподаваше в академията, което се движеше само по жълтите павета на бул. "Руски", с пословична упоритост и пристрастие навлезе в дебрите на народната музика. Обикна я, запали се. И тя, както и на мен (въпреки градския ни произход), ни стана житейска съдба. Трябваше да се овладее характерът на народната музика в различните райони - Шоплука, Тракия, Родопите, Пиринския край, Добруджа, Мизия. Трябваше да се поставят съобразно края - припеви, нови мелодически удължения. Този процес градското чедо Кънев преодоля в много кратки срокове. Но той избра и един верен подход - сближи се с много народни ансамбли, с техните ръководители, певци, представители на различни фолклорни области. Добри приятели му бяха диригентът на Старозагорския народен ансамбъл Панайот Янев, на Пиринския ансамбъл - Кирил Стефанов, на Смолянския ансамбъл - Атанас Капитанов. Често на място им гостуваше по цели седмици и им подготвяше програмите, като се съобразяваше винаги с възможностите на дадения състав. Сътрудничеството с извънстоличните колективи ни най-малко не му се отрази на коректното поддържане на връзките с радиото.
Само за няколко години Кънев стана известен в цялата страна. Почти нямаше ден радиото да не обяви името му, свързано с обработения фолклор - песни, ансамблови изпълнения, инструментална музика. Дейността му се насочи изключително към фолклора. Авторските му песни бяха на основата на народната интонация и се запяха от десетки колективи. Той остана верен на първоизточника - народната песен, затова неговите произведения се родееха с Кутевото творчество. Една от песните му - "Тръгнала е малка мома", доста плътно се доближава до класическата "Полегнала е Тодора", но може само да съжаляваме, че още не е добила тази популярност. Песента "Оздолу идат шарени колца" беше хит през 80-те години на местни и национални прегледи, а той я написа за детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Изворче" при Националния дворец на децата в София. Тя и днес е в репертоара на много народни хорове. Песни като "Я подай, Тойне, витите гривни", "Недо, бела Недо", "Дойди, лудо, дойди" години наред бяха трайни в репертоара на много колективи. Творческото му сътрудничество с поета Иван Василев "роди" песните "Млада Боряна", "Жетварска ръченица", "Пиринска песен". Особено популярни станаха авторските му песни "Не бързай слънчо" и "Прочу се мома Неделя".
Кънев остави стотици пиеси за народен хор, за хор и оркестър, за оркестър от народни инструменти. Под талантливото му перо се изпълняваха цели спектакли по негова музика. Дългогодишното му съжителство с талантливата странджанска народна певица Калинка Згурова го приобщи и към безмензурните ни песни. Така се "родиха" "Тих вятър вее", "Горо, тевна горо" и др., които остават класика в жанра.
Много песни може да намерим в т.нар. Окръжни сборници, издадени през 70-те и 80-те години на миналия век. Много от тях до днес чакат своите изпълнители. Така се роди идеята да създадем народен хор от възпитаници на Двореца на децата към читалище "Славянска беседа", да го кръстим "Стефан Кънев" и да пеем преди всичко неговите песни. Към творческия му актив бихме добавили и неколкогодишното съставяне и редактиране на сборника "В помощ на народните хорове и ансамбли", издание на бившия Център за любителско народно творчество към Министерството на културата.
Когато отбелязваме 80-годишнината от рождението на композитора Стефан Кънев, в дълг остава музиковедската ни мисъл, че още не е направена цялостна оценка на неговото творчество. Преждевременната му кончина ни най-малко не трябва да бъде повод да загърбим един автор с безспорни достойнства за родната музикална култура.