Поезия

Война

Боян Ангелов

---

Там само тъмен дим остана.

От него нищо се не види,

освен мъглата, разпиляна

по свлечените керемиди.

Оттатък селото е пустош.

Оттатък пустошта - зелена,

замислена великодушност,

от страховете набраздена.

Брадясали мъже пресичат

коларски път, затънал в нива,

а автоматите им сричат

мелодия немилостива.

Далече автобус догаря.

Край него - трупове цивилни.

Разстрелват, без да разговарят,

от упор живите... Безсилни

за съпротива, падат ничком

деца и възрастни... В тревата

до изнасилено момиче

лежат убитите му братя.

Днес телевизорът ми има

свръхразделителна способност

и виждам жал неизличима

до незначимата подробност.

С гримаса безразлична режа

парче от крехката пържола.

Въртя главата си невежа

и вино сипвам си на воля,

ала искрица полубледа

в заспалата ми съвест стене,

че някой като мен ще гледа,

когато утре стрелят в мене.

---

Ние сме на всеки километър

Найден Вълчев

Нас червеното знаме роди ни,

нас не ще ни уплаши смъртта -

ние сме на всеки километър

и така - до края на света.

Пада другарят в смъртен бой,

пада за теб, свобода,

за да изгрее и стане той

малка червена звезда.

Нас далечни победи ни викат,

нас ни чака в зори радостта -

ние сме на всеки километър

и така - до края на света.

---

Ликвидаторът

Георги Драмбозов

Взривявам, събарям, взривявам, събарям...

Повече го правя от трийсет лета,

но  време е днес, господа и другари,

аз къща да вдигна, на Бог с помощта.

И паметник руски или мавзолея! - 

не съм проектирал, не съм ги строил,

но ще ги съборя - закон с алинея:

през тази история аз не съм бил.

Щом мене ме няма, тя не съществува, 

но нещичко има и то ме гнети: 

Ришельо е омразен, Париж си го чува,

а музата Клио това му прости...

Взривявам, събарям, но вече се питам: 

аз нищо до днеска не ви построих, 

аз съм Ликвидатор - джудже съм сърдито,

аз съм Херострат, който чака: Простих!

Сега, на прощаване, ще ви призная -

искам къща да вдигна след трийсет лета!

Турете и мен в тази къща накрая -

та къща музей да е на... Глупостта.

---

Поход на мира

Лозан Такев

Де Марица тихо шава 

из тракийска равнина

там е моята държава, 

там е моята страна.

Там Альоша се белее 

в камъка на вечността.

И в една любов живее, 

и остава в паметта...

Варварите ще събарят

обичта от векове...

Как се бута вечна вяра 

с крясъци и викове!?

И верига се изправя 

за защита в наши дни 

де Марица тихо шава 

из тракийски равнини...

Камъкът е свято място.

Няма как и този път

варварските ниски страсти

поход на мира да спрат...

Чуй, Альоша над Райхстага 

знамето е закачил...

И където да го слагат, 

той ще бъде, щом е бил.